Решение № 5418 от 12.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5418 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100108899 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „България Ер Меинтенанс“ ЕАД против „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД, с която са предявени следните обективно съединени искове:

– негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да премахне пропускателния режим и незаконно поставена ограда по границите на територията /реална част от по ПИ/, обозначена като „Зона две“ в представеното към исковата молба геодезическо заснемане, да преустанови паркирането на автомобилите в процесната реална част, да премахне и преустанови ползването на „зона за отдих“ в реалната част, състояща се от маси, столове и чадъри;

– иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 354 600 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването без правно основание на 1970 кв. м. земя – незастроена площ, попадаща в „Зона две”, за периода 04.08.2018 г. до 03.08.2023 г. вкл. или общо за 60 месеца по 5910 лева месечно, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2023 г. до окончателното и изплащане;

– иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане на „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на „България Ер Меинтенанс” ЕАД, сумата от 77 872 лева, представляващи лихва за забава върху дължимите месечни обезщетения в размер на 5910 лв., считано от датата на неговата изискуемост, която за всяко месечно обезщетение настъпва от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи обезщетението до 03.08.2023 г. вкл. или за периода 1

04.08.2020 г. до 03.08.2023 г. вкл.

Ищцовото дружество твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4397 кв.м., находящ се в гр. София, Столична община, район Слатина. Дружеството се легитимира като собственик на земята въз основа на договор за доброволна делба от 29.06.2018 г. вписан в СВ гр. София с вх. peг. № 42830, акт № 181, дело 30819 от 2018 г. Посочва, че ответното дружество е собственик на сгради с идентификатори *** със застроена площ от 982 кв. м. и *** със застроена площ от 435 кв. м., които попадали върху част от земята, собственост на ищеца. Твърди се, че ответникът оградил неправомерно и ползвал без основание реална част от поземления имот, собственост на ищеца, а именно ПИ ***, от който ползва общо 3762 кв. м. Сочи, че било извършено геодезическо заснемане, от „Сървей груп” ЕООД на ползваната от ответника и оградена от него площ – обозначена на скица като „Зона две”. В тази зона били включени реална част от имота на „България Ер Меинтенанс” с площ от общо 3762 кв. м.

Твърди, че ответното дружество ограничило достъпа до земята на „България Ер Меинтенанс” ЕАД с ограда и пропускателен режим, не допускало други лица да ползват земята, ползвало посочените площи изцяло за собствени нужди – като паркинг за автомобили, използва земята и за нуждите на своята търговска и оперативна дейност, разполагане на машини, съоръжения и извършване на товаро-разтоварни дейности. Чистата /незастроена/ площ от земята на ищеца, която ответникът ползвал без правно основание, след приспадане застроената площ на неговите собствени сгради и площта на сервитутното отстояние от тях, възлизала на 1970 кв. м. Ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, като ползвал процесната земя без правно основание. За периода от 04.08.2018 г. до 03.08.2023 г. вкл. ответникът дължал обезщетение на ищеца за ползването без правно основание на незастроената част от земята /след приспадане застроената площ на сградите и площта на сервитутното отстояние от тях/, възлизаща на 1970 кв. м.

Ищецът бил лишен от възможността да ползва земята през процесния период, като същият обеднял със стойността на месечния пазарен наем за 1970 кв. м. земя, който би получил за ползването на земята през процесния период. Ответникът се обогатил неоснователно със същата тази стойност на месечния пазарен наем, който би следвало да заплаща за ползването на земята през процесния период. Месечният пазарен наем през процесния период на процесната земя, възлизал на 5 910 лв. /или 3 лв. за кв. м./. През посочения период имотът се използвал от ответника за паркинг на МПС – товарни и леки автомобили; за осъществяване на неговата търговска и оперативна дейност; за разполагане на машини, съоръжения, движими вещи и за извършване на товаро-разтоварни работи; достъпът до имота се намирал под охрана и бил с установен пропускателен режим.

Обезщетението, което се дължало възлизало на 5 910 лв. месечно или общо 354 600 лв. за целия 60 месечен период. Върху сумата от 5910 на всяко едно от месечните обезщетения ищецът претендира лихва за забава, считано от датата на неговата изискуемост, която за всяко месечно обезщетение настъпвала от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи обезщетението или сума в размер на 77 872 лева за периода от 04.08.2020 г. до 2

03.08.2023 г. вкл. Моли за уважаване на претенциите. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски.

Ответникът „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените исковете.

Оспорва твърдението, че ищцовото дружество е собственик на процесния недвижим имот.

Твърди, че е придобил имота по давност. „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД не бил извършвал ново строителство в имота, в това число не променял оградите и инфраструктурата, които били във вида, в който са съществували и към 2004 г. В парцела, освен придобитите от „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД сгради, са разположени множество други сгради със стопанско предназначение, които са собственост на различни юридически лица. Изградените пътища осигурявали достъпа на МПС и друга техника до тях и всички те ползвали общата инфраструктура и съоръжения. Твърди, че „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД, използвайки собствените си сгради не засягало интереси и права на други лица, в това число на ищеца.

Твърди също, че ответното дружество не използвало самостоятелно реална част от описания в исковата молба недвижим имот, както се твърди в нея. „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД ползвало своите собствени сгради и прилежащата земя в съответствие с правомощията му на собственик на сградите. Такова ползване не представлявало ползване на терена и не било израз на поведение, което възпрепятствало или ограничавало ползването му от останалите собственици. В нито един момент ищецът не бил заявил претенции към ползването на имотите, нито пък му били създавани пречки за това. Ползваните машини и съоръжения били необходими за обезпечаване адекватното ползване на офис сградата и склада на ответника. Твърдението, че бил ограничен достъпът на ищеца до земята му, било недоказано и неоснователно. Не се установявало ответникът да държи движими вещи в имота на ищеца, липсвали доказателства за това, не се посочвали движимите вещи. Липсвало обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца. Свободните площи от процесния имот не можело да се приеме, че могат да бъдат годен обект за реализиране на облага. За определяне на обезщетението по чл. 59 ЗЗД следвало да се изследват индивидуалните особености на поземления имот. Сочи, че с оглед сигурността на сградите функционирал охраняван вход с подвижна врата – бивша бариера, който обслужвал всички собственици на сгради в заградения участък, в това число се ползвал ежедневно и от ищеца. Ищцовото дружество имало през целия процесен период достъп до заградената част, включително и чрез чипове за достъп. Оспорва твърденията, че ответното дружество неправомерно оградило и ползвало без основание реална част от недвижимия/те имот/и и твърди, че ищцовото дружество не било лишено от възможността да извлича ползи от него.

Оспорва твърдението, че ответното дружество се било обогатило за сметка на ищцовото като ползвало описания поземлен имот без правно основание. Заедно с други собственици извършвали множество ремонтни дейности на пътищата и принадлежащите им терени, правени били разходи за озеленяване и поддръжка на терена. Оспорва предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, както по основание така и по размер. Оспорва като 3 неоснователен иска с посочено правно основание чл. 109 ЗС, тъй като ответникът не осъществявал действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Прави възражение за прихващане. Твърди, че направил необходими разходи за аварийни ремонти и отпушване на канализацията в имота и за ремонта на портална врата, както и за поддържане и облагородяване на зелените площи в имота, изграждане на поливна система, подобряване и изграждане на инфраструктура, изграждане на охранителна система и осветление, закупуване на машини за поддръжка на процесния имот. Тези разходи повишавали значително стойността на имота. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване на възражението за прихващане, ако съдът уважи изцяло или частично исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Претендира разноски.

С протоколно определение от 07.11.2024 г. е прието за съвместно разглеждане направеното възражение за прихващане от страна на „ЕЪР ВЕГА БЪЛГАРИЯ“ АД, спрямо „България Ер Меинтенанс” ЕАД със следните вземания:

1. Разходи за аварийни ремонти на стойност 12 849.20 лв. за периода 28.06.2022 г. – 27.07.2022 г.;

2. Разходи за отпушване и почистване на канализацията на стойност 4594.27 лв. за периода 23.07.2015 г. – 16.06.2023 г.;

3. Ремонти портална врата на стойност 2344 лв. за периода 16.01.2019 г. – 02.11.2023 г.;

4. Разходи за облагородяване и поддържане на зелени площи на стойност 15 089.16 лв. за периода 13.08.2015 г. – 10.07.2018 г.;

5. Разходи за поливна система и капково напояване на стойност 21 925.71 лв. за периода 28.07.2015 г. – 31.05.2023 г.;

6. Разходи за подобряване на инфраструктура на стойност 51 585.82 лв. за периода 22.02.2018 г. – 21.01.2023 г.;

7. Разход за охранителна система и осветление на стойност 19 328.22 лв. за периода 09.11.2016 г. – 14.03.2023 г.;

8. Разходи за закупуване на машини за поддръжка на стойност 7781.74 лв. за периода 21.11.2017 г. – 26.06.2023 г.;

Или общо разходи на стойност 135 498.12 лв. за периода от 23.07.2015г. – 02.11.2023г Поредността на разглеждане на възражението за прихващане е от разход № 1 последователно до разход № 8, като при евентуална основателност на възражението следва да се прихване първо с претенцията по чл. 59 ЗЗД на ищеца и евентуално, ако същата се погаси, с претенцията по чл. 86 ЗЗД на ищцовата страна, съобразно диспозитивното начало.

С протоколно определение от 06.02.2026 г. съдът е указал на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, служебно ще превалутира претенциите, а именно: а именно: претенциите по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД от 354 600 лв. на сумата в размер на 181 304.10 евро; искът по чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 77 872 4 лв. на сумата в размер на 39 815.32 евро, както и приетото възражение за прихващане на ответника в общ размер на 135 498.12 лева на сумата в размер на 69 279.09 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 109 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД :

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

С определение от 31.05.2024 г. като безспорни и признати между страните са отделени следните обстоятелства: че ответното дружество е собственик на сгради с идентификатори *** със застроена площ от 982 кв. м. и *** със застроена площ от 435 кв. м., които попадат в поземлен имот с идентификатор ***.

По делото е приет Договор за доброволна делба от 29.06.2018 г., вписан в СВ - гр.