Решение № 90 от 05.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. М., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №2305/20.07.2022година постановено по гр.д№1785/2021г.по описа на Районен съд М. е прието за установено по отношение на ответниците Н. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: град М., ж.к.”П.” № *, вх. *, ап.** и Ц. М. Б., ЕГН **********, с адрес: град М., ж.к.”П.” № *, вх. *, ап. **, че Договорът за аренда на земеделска земя, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Лом с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4, със срок на действие 20 години и начало на действие от 01.10.2014 г. и размер на арендното плащане в размер на 10 /десет/ лева, е нищожен поради сключването му в противоречие с чл.26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД като накърняващ добрите нрави и са присъдени направените в производството съдебни разноски.

Това решение е обжалвано от Ц. М. Б. и Н. Б. Б. чрез адв.Д. С. в срока по чл.259,ал.1 от ГПК като незаконосъобразно и неправилно С жалбата е отправено и предложение за спогодба между страните като се подпише анекс с размер на арендно плащане от 85лева.Твърди се, че е извършено реално плащане в размер на 80лева за което са приложени документи в 1 първоинстанционното производство.Цената от 10лева е по договор сключен преди повече от 7 години, но реално по него е извършвано арендно плащане на по-висока цена.Касае се за валидно сключен договор за аренда, който не е нищожен.Молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се произнесе по същество като отхвърли исковата претенция като неоснователна и присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явяват и не се представляват.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „З.“ ЕООД,гр.В., обл.М. чрез юрисконсулт П.М. с изложени доводи за неоснователност на жалбата. Отговора е подробно мотивиран.Това становище се подържа и в заседанието по същество на делото от процесуалния представител, който моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно

Пред въззи вната инстанция не са събрани нови писмени доказателства .

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Настоящата инстанция при упражняване на въззивен контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 ал. 1 ЗЗД и вр. с чл.32 ал. 1 от ЗС.

2

Ищецът е претендирал недействителност на Договор за аренда на земеделска земя, със страни ответниците, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Лом с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4, със срок на действие 20 години и начало на действие от 01.10.2014 г. и размер на арендното плащане в размер на 10 /десет/ лева,че е нищожен поради сключването му в противоречие с чл.26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, а именно като накърняващ добрите нрави. ИЛИ, в условията на евентуалност, че е непротивопоставим на Договор за аренда на земеделска земя с вх.№ 4488 от 12.08.2020 г., акт № 142, том 7, сключен между съсобственици притежаващи над 50 процента, в това число и „З.“ ЕООД, съгласно изискванията на чл.З, ал.4 от ЗАЗ, и „В.“ ЕООД с ЕИК ***, и няма правно действие, считано от 12.08.2020 г. поради противоречие с разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от ЗС. ИЛИ, в условията на евентуалност, и че Договор за аренда на земеделска земя, със страни ответниците, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Л. с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4, със срок на действие 20 години и начало на действие от 01.10.2014 г. и размер на арендното плащане в размер на 10 /десет/ лева, да бъде конвертиран в Договор за наем на земеделска земя, със срок на действие съобразно ид.ч. притежавана от Ц. М. Б., и отговарящ на изискванията на чл.229, ал.2 от ЗЗД и чл.4а от ЗСПЗЗ. ИЛИ, в условията на евентуалност, че Договор за аренда на земеделска земя, със страни ответниците, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Л. с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4, със срок на действие 20 години и начало на действие от 01.10.2014 г. и размер на арендното плащане в размер на 10 /десет/ лева е недействителен, тъй като е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и чл. 42 от ЗЗД.

За да постанови атакуваното съдебно решение МРС е приел, че с оглед събраните по делото доказателств са налице основания за нищожност на процесния Договор за аренда на земеделска земя, със страни ответниците, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Л. с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4 като противоречащ на добрите нрави и е обявил тази нищожност, като с оглед изхода по главния иск не се е е произнасял по отношение на исковете предявени в условията на евентуалност.

Така направените изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция като краен резултат по следните съображения:

3

Установено е по делото, че „З.” ЕООД - град В., област М. е собственик на 112/180 идеални части от следният недвижим имот /земеделска земя/, в землището на с.З., обл.М.: Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 88 391 кв.м. по силата на Нотариални актове с номера вх.рег.№ 180 от 17.01.2020 година, акт № 99, том 1, дело № 44/2020 година; вх.рег.№ 181 от 17.01.2020 година, акт № 100, том 11, дело № 45/2020 година. На 12.08.2020 г. е сключен Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 4488 от 12.08.2020 г., акт №142, том 7 между съсобственици, притежаващи над 50 процента, в това число и „З.“ ЕООД и „В.“ ЕООД с ЕИК ***. Преди този договор, има вписан Договор за аренда на земеделска земя, със страни ответниците, сключен на 05.03.2015 г., вписан в СВ гр. Л. с вх.рег.№ 1597 от 09.03.2015 г., акт № 263, том 4, със срок на действие 20 години и начало на действие от 01.10.2014 г. и размер на арендното плащане 10/десет/ лева.На 12.04.2019 г., с Нотариален акт за замяна с вх.рег.№ 2274 от г., акт № 49, том 7, Ц. М. Б., е заменила наследствените си 1/40 идеални части. По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора между страните налице ли е нищожност на договора придмет на спора като противоречащ на добрите нрави или не и от тук основателна или не е исковата претенция.

За правилното разрешаване на конкретния правен спор съдът счита, че е от фундаментално значение изясняването на понятието "накърняване на добрите нрави" като порок, водещ до недействителност на правните сделки. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са законово закрепени различни основания за нищожност на договорите, а именно противоречие на закона или заобикалянето му, както и накърняването на добрите нрави, включително чрез договори с предмет неоткрити наследства. Накърняването на добрите нрави като основание за нищожност е всяко едно засягане на добрите нрави, независимо от значимостта и интензитета, чрез сделка, като последиците за това са нищожност. Именно в правната теорията се застъпва станощето, че накърняването на добрите нрави не следва да бъде явно или грубо. Критерият за накърняване е винаги обективен – подобно на противоречието със закона, няма значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката и добрите нрави. Единствено меродавна е оценката на обществото, която съответства на морала и справедливостта. Накърняването на добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на начина, по който е сключена. Добрите нрави са предмет на дискусия и 4 тълкуване и в обширната съдебна практика. Според постановеното с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС на РБ по тълк. дело № 1/2009 г., "добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.

Смисълът на понятието "добри нрави" се изяснява и от други съдебни актове (срв. напр. Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС на РБ по т. д. № 911/2009 г., I т. о., Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС на РБ по т. д. № 395/2008 г., I т. о. и др.), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо "добрите нрави", следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

Липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗДог /Решение № 288 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 2293/2015 г., III г. о., докладчик съдията С.Д., и Решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г., I г. о., докладчик съдията Б.Д./.

При преценката на действителността на възмездните сделки е необходимо да се съобразява и целта им, както и дали тя е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните, обосноваващ размяна на нееквивалентни престации /Решение № 277 от 26.01.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 1962/2014 г., III г. о., докладчик председателят С.Ч., и Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., докладчик съдията Б.Д./.

Понятието "добри нрави" предполага еквивалентност на насрещните 5 престации и при тяхно явно несъответствие следва да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката /Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., докладчик съдията К.А./.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице И.А. се установява, че действителният размер на арендното плащане за процесния имот за стопанските години от 2014 година до 2021 година варира от 37 лв/дка за 2014 година до 53 лв/дка за 2020 година.

Вещото лице е посочило в заключението си, че на сайта на националния статистически институт има налична информация по общини само за 2019 година и 2020 година, като за Община В. за този период размерът е 61 лв/дка за 2019 година и 61 лв/дка за 2020 година.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване.

Законодателят е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло.