Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 26.01.2023, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Наказателно дело от общ характер 166/2022
Вид
Присъда № 3
Подписан
26.01.2023
В сила
11.02.2023
Състав
Димитринка Емилова Купринджийска

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 3/26.01.2023 г. по НОХД № 166/2022 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Исперих е обвинила:

Т.П.Ц., ЕГН: ********** , в това, че на 16.04.2022г. в с.Голям извор, обл.Разградска, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - 1 бр. гребло/ тармък/, отнел чужди движими вещи 20м. двужилен ел.проводник, мостови, със сечение 4 кв.мм. на обща стойност 52.00 лв., от владението на Й. А. Ш. от Самуил, обл.Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.

29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК и в това, че на 17.04.2022 г. в с.Голям извор, обл.Разградска, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство - 2 бр. метални колчета с дължина 0.30м. , отнел чужди движими вещи - 10 бр. пакета по 1 кг. захар «Захира» на обща стойност 17.80 лв., от владението на Й. А. Ш. от Самуил, обл.Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК .

Подсъдимият, в производство за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти при водене на съкратено съдебно следствие. Съжалява за постъпката си.

Представителят на РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание над минималния размер, като се отчитат смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и се приложи разпоредбата на чл. 58а НК.

Защитата в лицето на адв.П.М. от АК - Разград не оспорва фактическата и правна страна на обвинението. Пледира да бъде наложено наказание в минимума при приложението на чл. 58а НК, като се отчете съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина.

При водено съкратено съдебно следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът ползвайки самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, изцяло възприема същите.

Подсъдимият Т.П.Ц. е роден на 08.06.1977г. в гр.Видин, бълг.гражданин, с постоянен адрес с.Макреш, обл.Видин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан.

Свидетелят Й. А. Ш. от с.Самуил притежавал имот в с.Голям извор, обл.Разград, на ул.“***“ № 1, в който имало къща с маза и постройка до нея.

Имотът бил необитаем, но свидетелят го посещавал периодично, тъй като имал пчелни кошери там и вадел мед.

На 16.04.2022 г. около 16.30 ч. Й.Ш. посетил имота си в с.Голям извор, при което установил, че катинарите на постройката и на мазата са разбити.

След като огледал, установил, че липсва около 20 м. бял двужилен ел.проводник – мостов със сечение 4 кв.мм, чрез който се захранвала с електричество постройката, в която вадел мед. Кабелът идвал от къщата и отивал към постройката, бил прерязан с нещо остро. За установената кражба свидетелят подал сигнал в полицията, като на място дошли полицаи, които 1 огледали местопроизшествието, като била образувана полицейска преписка.

На 18.04.2022 г. св.Ш. отново посетил имота си в с.Голям извор около 17.00 ч., при което установил, че катинара на входната врата на къщата е разбит и липсва. Когато влязъл в къщата да огледа, разбрал, че липсва един стек от 10 пакета от по 1 кг. захар „Захира“, който се намирал заедно с други стекове в една от стаите. Свидетелят отново се обадил в полицията и на място дошли полицаи, като отново била образувана полицейска преписка.

След проведени незабавни оперативно издирвателни мероприятия било установено, че извършител на двете кражби е подс.Т.Ц.в, който в снетите сведения обяснил, че на 16.04.2022 г. прибирайки се от покрайнините на с.Голям извор към дома си, минал покрай имота на св.Ш. и видял опънат кабел между двете къщи. Отрязал с острата част на греблото си (търмък) 10 м. от кабела, след което изгорил изолацията, за да продаде медната тел. Докато бил в имота огледал в къщата и видял, че има много стекове със захар. На следващия ден отишъл отново в имота на св.Ш., с две метални колчета, които били подпрени отстрани на къщата счупил катинара, влязъл в къщата и взел един стек със захар, която отнесъл в дома си. Пет пакета от захарта сложил в бидони с джибри, а останалите пет пакета, заедно с двете метални колчета, предал с протокол за доброволно предаване след като бил заловен от полицията. По късно петте пакета захар били предадени от полицията на св.Ш. с разписка от 19.04.2022 г. В последствие било образувано и досъдебно производство.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установило, че стойността на откраднатите вещи е както следва – 52.00 лв. за 10 м. двужилен ел. проводник – мостови със сечение 4 кв.мм и 17.80 лв. за 10.бр. пакета по 1 кг. захар „Захира“.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс.Ц. е осъждан многократно и настоящите деяния се явяват извършени в условията на опасен рецидив.

В хода на досъдебното производство подсъдимият е бил задържан на 03.07.2022 г. за срок от 24 часа, което задържане е било удължено от наблюдаващия прокурор за срок от 72 часа. С Определение № 61/05.07.2022 г. на РС Исперих по ч.н.д. № 122/2022 г. по отношение на Т.Ц.в била взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Данните относно личността на подсъдимите съдът прие за установени от писмения доказателствен материал – Биографични справки, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, справки за съдимост, характеристики.

От правна страна съдът приема обвинението за ДОКАЗАНО.

Авторството на престъплението се установява категорично от самопризнанията на подсъдимия, които кореспондират и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства – писмени доказателства /констативен протокол, фотоалбум, протокол за доброволно предаване, разписка, постановление за назначаване на експертиза, съдебнооценъчна експертиза и гласни такива – показанията на свидетелите Й. А. Ш. и Д.С.Д., които установяват предмета на посегателство, времето и начина на извършване на деянието.

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК – отнел е чужди движими вещи от владението на другиго, с 2 намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е разрушил катинара на входната врата на къщата на пострадалия, което квалифицира деянието му като престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК. При кражбата на кабела е използвал гребло (търмък), за да го среже, а при разбиването на катинара е използвал две метални колчета, което квалифицира деянието при използване на технически средства по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.

Подсъдимият е извършил деянието в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК – осъществил е две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време (два последователнидни), при една и съща обстановка (в дома на св.Ш.) и при еднородност на вината, при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. Поради тази причина, макар и с обвинителни акт да е повдигнато обвинение за две деяния, съдът приема, че деянието е едно, извършено именно в условията на продължавано престъпление. Още повече че в обвинителния акт второто деяние е квалифицирано като извършено в условията на чл. 26, ал. 1 НК. Обстоятелството, че за първото деяние не е налице квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, съдът счита, че следва да бъде преценявано при определяне на крайното наказание като смекчаващо вината обстоятелство, а цялостната престъпна дейност да се квалифицира по по-тежкия състав съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 НК.

Подс.Ц. е осъден с влязла в сила на 28.11.2012г. Присъда № 831/13.11.2012 г. по НОХД № 470/2012г. на РС - Видин на наказание лишаване от свобода за срок от три години ефективно и с влязло в сила на 08.10.2014г. споразумение по НОХД № 896/2014г. на РС - Видин на наказание лишаване от свобода за срок от две години ефективно, като и по двете деяния наложените наказания са за извършени деяния по чл. 196, ал. 1 от НК. В последствие с протоколно определение от 29.10.2014 г. по ЧНД № 1228/2014 г. на РС – Видин е допуснато групиране на наказанията по цитираните присъди, като е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. С влязло в сила на 24.03.2014 г.

Споразумение № 6 от същата дата на РС – Исперих по НОХД № 183/2020 г. подс.Ц. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца ефективно за извършено деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Всички тези осъждания обуславят квалификацията на процесното деяние като извършено в условията на опасен рецидив.

От субективна страна, подсъдимият е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него и желание за настъпване на неблагоприятните последици, с оглед на което съдът възприема виновно неговото поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.

Същият е съзнавал, че извършва посегателство върху имущество, което не му принадлежи, но въпреки това е отнел вещите без съгласието на собственика и с явното намерение за своене. Знаел е, че имотът е необитаем, в покрайнините на селото и необезпокояван е проникнал в него и е взел вещите.

Всички събрани доказателства в своята съвкупност установяват времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние и причинените от него вредоносни последици. Доказателствата са непротиворечиви, взаимно се допълват и в цялост разкриват възприетата от обвинението и от съда 3 фактическа обстановка. По несъмнен начин доказват деянието, извършителя и неговата вина.

Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността му наказание. При определяне на същото съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства висока обществена опасност на деянията, предвид техния обект – засягат обществените отношения, свързани със защита собствеността на гражданите, както и наличието на множество осъждания на подсъдимия. Смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията, които подсъдимия прави, съдействайки за разкриване на обективната истина, обстоятелството, че за едно от деянията не е налице квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1 т. 3 НК.

За извършеното от подсъдимия Ц. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Отчитайки предходното, съдът му налага наказание при превес на смекчаващите отговорността, над минимума:

“Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 6 месеца, като на основание чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета до размера на 3 /три/ години. Така определеното наказание подс.Ц. следва да изтърпи ефективно при първоначален строг режим .

На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се приспадне от така определеното общо наказание и времето, през което подс. Ц. е бил задържан под стража в хода на ДП, считано от 03.07.2022 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3, във вр. с ал.1 от НПК Т.Ц.в следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Разград за разноски в хода на досъдебното производство сумата от 106.50 лева.