Определение № 18597 от 24.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18597 гр. София, 24.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110171408 по описа за 2024 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Производството е образувано по предявен от К. Х. Р. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност вследствие от незаконосъобразно наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по отношение на което ищецът е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът К. Х. Р. твърди, че с постановление от 13.12.2011 г. за привличане на обвиняем на разследващ полицай при СДВР същият е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 144/2011 г. по описа на СДВР, пр. преписка № 31287/2011 г. по описа на СРП, за това, че на 30.05.2011 г. около 20:30 часа в /адрес/, чрез нанасяне на множество удари по главата и тялото, е причинил средна телесна повреда на Е.Л.П., изразяваща се в лека контузия на главния мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и контузия с охлузване в областта на долната устна и тилната област на главата, и охлузвания на лявата подбедрица и левия външен глезен, които травматични увреждания в съвкупност реализират медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Поддържа се, че с постановление от 13.12.2011 г. на прокурор при СРП ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа – от предявяване на обвинението до 15.12.2011 г. Излага, че с определение от 15.12.2011 г. по НЧД № 24026/2011 г. по описа на СРС, 4-ти състав, потвърдено с Определение от 23.12.2011 г. по ВНЧД № 6214/2011 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав, спрямо Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Сочи се, че впоследствие тази мярка е изменена с по-лека такава – парична гаранция в размер на 1000 лева, на основание Определение от 13.03.2012 г. по ВНЧД № 1204/2012 г. по описа на СГС, НО, XII-ти състав, като на 13.03.2012 г. Р. е освободен от следствения арест. Посочва се, че в хода на проведеното разследване повдигнатото към него обвинение е прецизирано с постановление от 11.10.2012 г. за привличане на обвиняем, като деянието е квалифицирано като такова по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че по внесен обвинителен акт в СРС е 1 образувано НОХД № 1441/2014 г. по описа на СРС, 2-ри състав, като с определение от 18.09.2015 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП. Последвало ново повдигане на обвинение с постановление от 13.10.2014 г. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. След внасяне на обвинителния акт в съда е образувано НОХД № 20183/2014 г. по описа на СРС, 2-ри състав, като с Присъда от 30.09.2019 г. подсъдимият К. Р. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение № 260490/17.08.2021 г. по ВНОХД № 2037/2020 г. по описа на СГС, III-ти въззивен състав първоинстанционната присъда бе потвърдена, като е влязла в законна сила на 17.08.2021 г. В исковата молба ищецът твърди, че продължителността на проведеното срещу него наказателно преследване от 10 години и тежестта на поддържаното от Прокуратурата обвинение срещу него за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК, са предизвикали в Р. хроничен стрес и страх от несправедливо осъждане, непрестанно чувство за уронено добро име в обществото и злепоставяне сред близки, семейство и приятели.

Излага се, че спрямо същия за определен период от време – 13.12.2011 г. – 13.03.2012 г. е била взета най-тежката мярка за неотклонение, което е засилило тревогата и отчаянието на Р.. Посочва се, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 28 години, а с това и в най-активния период на живота си. Твърди се, че незаконно повдигнатото обвинение и несигурността в продължение на 10 години относно изхода на делото са създали и поддържали в ищеца безпокойствие и притеснение. Същият бил поставен в сериозно затруднение за намиране на работа, въпреки положените усилия за това, вследствие от което Р. изпаднал в тежко емоционално и финансово състояние. Изтъква се, че с участието му по същество са проведени множество процесуално и съдебно-следствени действия, като в хода на първоинстанционното производство са проведени 25 заседания, на които ищецът се е явил лично, което е създало за него допълнителни трудности и неудобства.

Сочи се ,че от момента на повдигане на процесното обвинение срещу него животът на К. Р. е променен, като въпреки постановената оправдателна присъда, същият не може да възстанови предишния си начин на живот и доброто отношение на хората към него.

Поддържа се, че вследствие от незаконно повдигнатото обвинение срещу него ищецът е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност.

Намира, че справедливото обезщетение за същите възлиза на сумата от 15 000 лева. С тези съображения ищецът отправя искане за присъждане на тази сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано три години назад от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.

С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска районна прокуратура, оспорва предявеният иск с твърдения за нередовност на исковата молба, предвид изложени твърдения относно продължителността на производството над разумния срок, касаещи претенция по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. По същество намира претенцията за доказана по основание, предвид постановената оправдателна присъда срещу ищеца, влязла в законна сила. Навежда довод относно липсата на доказателства за претърпени от ищеца морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Посочва се, че дори в процесния период да са търпени вреди, то последните не са резултат единствено от актове и действия на Прокуратурата, предвид взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. Оспорва като недоказани твърденията за влошено психическо състояние и преживен непрекъснат стрес и страх. Намира, че липсват доказателства за извършени спрямо ищеца действия от органи на Прокуратурата в хода на наказателното производство извън правнорегламентираните. От ответната страна не е разпространявана официално 2 информация относно воденото производство срещу ищеца. Не е доказано по какъв начин обвинението се е отразило на доброто име на ищеца. Оспорва се претендираният от ищеца размер на обезщетението като завишен и прекомерен. В тази връзка се сочи, че досъдебното производство е приключило в относително разумен срок, като съдебната фаза е продължила седем години, което не е по вина на Прокуратурата, доколкото ръководно-решаващата роля в тази фаза на процеса е на друг правен субект. Сочи се, че от значение е и обстоятелството, че ищецът е оправдан от първоинстанционния съд, като сама по себе си оправдателната присъда компенсира до известна степен претърпените страдания. Ето защо е налице пониска степен на увреждане, която не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца изключително завишен размер. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба с доводи за нередовност на исковата молба, с оглед изложени твърдения относно продължителността на наказателното производство над разумния срок, намира за необходимо да отбележи, че в случая сезиращата го искова молба съдържа ясно изложение на основанието, на което ищецът претендира присъждане на обезщетение и размера на последното с изложени твърдения, че настъпилите конкретно описани вреди са вследствие от незаконосъобразно образувано и водено срещу него от ответната страна наказателно производство с обвинение за извършено престъпление, за което впоследствие е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Действително, в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения относно продължителността на наказателното производство и довод, че същата надхвърля разумната такава, но същите следва да бъдат отнесени към твърденията относно конкретно претърпените вреди от ищеца и тяхната продължителност, обосновани именно и с продължителния срок на воденото срещу него наказателно производство, което не обуславя извод за предявена друга по характера си претенция, конкретно по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретното дело съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, каквато не следва от изложените от ищеца твърдения и направено искане. Последните сочат именно на претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди вследствие от обвинение в извършване на престъпление когато лицето бъде оправдано.

На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни конкретния момент, от който претендира присъждане на законната лихва върху главницата до окончателното плащане (предвид посочването, че се касае за 3 години преди депозиране на исковата молба).

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо него да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същият да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила оправдателна присъда; 3). да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинно-следствена връзка; 5). размерът на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на 3 отговорността му.

С оглед конкретните оспорвания, направени в отговора на исковата молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 20183/2014 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав ищецът К. Х. Р. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 129,ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК, повдигнато пред съда от Софийска районна прокуратура във връзка с образувано и водено досъдебно производство № ЗМ 144/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 31287/2011 г. по описа на СРП.

По доказателствените искания на страните:

Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали са относими към предмета на спора и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на страните за изискване на НОХД № 20183/2014 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав за прилагането му към настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт, с оглед твърденията, че в хода на същото е разгледано обвинението спрямо ищеца за извършено престъпление и същият е бил оправдан.