Определение № 25147 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25147 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110106272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М. В. М. за изменение на решение № 6715 от 09.04.2026 г., постановено по гр. д. № 6272/2023 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав, в частта за разноските. Молителят сочи, че към определеното адвокатско възнаграждение следва да се присъди и ДДС в размер на 40,90 евро /80 лева/.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Вивус.БГ“ ЕООД изразява становище за частична основателност на молбата с аргументи, че решението по делото следва да бъде изменено в частта за разноските, като на адв. М. се присъди сумата от 204,52 евро /400 лева/ с включен ДДС.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок /двуседмичният срок за обжалване на решението/, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е основателно.

По въпроса относно основанието за начисляване на ДДС върху претендирано адвокатско възнаграждение е формирана преобладаваща съдебна практика, според която вкл. и в хипотезата на оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както е в настоящия случай, се дължи ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение /в този смисъл определение № 303 от 13.02.2024 г., постановено по ч. т. д. № 2204/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 1557 от 11.06.2024 г., постановено по к. ч. т. д. № 836/2023 г. по описа на ВКС, І т. о., определение № 351 от 23.09.2020 г., постановено по ч. т. д. № 1485/2020 г. по описа на на ВКС II т. о., определение № 306 от 06.06.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 91 от 31.01.2018 г., постановено по ч. т. д.

1

№ 1700/2017 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 660 от 03.12.2018 г., постановено по ч. т. д. № 2784/2018 г. по описа на ВКС, II т. о./. Нещо повече, по този въпрос е налице произнасяне и с решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/2023 на СЕС, според което член 2, параграф 1, буква „в“) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер, което решение съгласно чл. 633 ГПК има задължителен характер за националните съдилища. Или в контекста на българското законодателство следва да се направи извод, че в хипотезата на безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се начисли ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и доколкото в разглеждания случай по делото е представено удостоверение за регистрация на адв. М. В. М. по ЗДДС /л. 90 и 91/, върху определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /400 лева/ следва да се начисли ДДС в размер на 40,90 евро /80 лева/. Следователно следващото се на адв. М. възнаграждение възлиза в общ размер на 245,42 евро с ДДС /480 лева с ДДС/.

Съдът намира, че искането на насрещната страна за определяне на адвокатско възнаграждение в общ размер на 204,52 евро /400 лева/ с включен в посочената сума ДДС на практика би довело до намаляване размера на същото при заобикаляне на предвидения за това процесуален ред, доколкото липсва изрично искане за редуцирането му в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С оглед на изложеното постановеното по делото решение следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК, като присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия се ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 6715 от 09.04.2026 г., постановено по гр. д. № 6272/2023 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат М. В. М., АК – Пловдив, 2 с адрес: АДРЕС сумата от още 40,90 евро /разликата над присъденото с решението адвокатско възнаграждение от 204,52 евро до дължимия размер на адвокатското възнаграждение от

245,42 евро/, представляваща разноски з а адвокатско възнаграждение с включен ДДС за безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на А. В. М. по гр. д. № 6272/2023 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3