Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1283 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8318/2023
Вид
Решение № 1283
Подписан
26.02.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20231100108318 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от А. Б. Х. с която са предявени срещу Т. С. С. искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 31 ЗЗД за унищожаване по на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2023 г., сключен с нотариален акт № 97, том I, рег. № 2083, дело № 85 от 2023 г. на нотариус И. Д., поради временна невъзможност на ищеца да разбира или да ръководи действията си;

2. евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2023 г.;

3. eвентуален иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2023 г., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия;

4. eвентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2023 г. поради пълното неизпълнение от страна на ответницата, изразяващо се в неплащане на продажната цена.

Ищцата твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97, том I, рег.№ 2083, дело №85 от 2023 г. на нотариус И. Д. е продала на ответницата собствения си имот - апартамент № 50, с идентификатор ***, находящ се в град София, ж.к. „********. Твърди, че в периода, в който е продаден имота и преди това е била алкохолно зависима, че няма ясен спомен нито за договарянето, нито за плащане на продажната цена, че е приемала предоставени от ответницата алкохол и лекарства, които са я 1 правили сънлива и отнесена и са й пречили да разсъждава ясно. Твърди, че не познава лицето, по чиято банкова сметка е заплатена продажната цена. Моли договорът да бъде унищожен като сключен от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си поради алкохолна зависимост и опиянение.

При условията на евентуалност сочи, че ответницата я е въвела в заблуждение, че е подписвала пълномощно, като никога не била подавала молби и заявления за снабдяването с данъчна оценка. Счита, че ответницата, знаейки за алкохолната й зависимост, всеки ден й е носела алкохол и й е давала да приема медикаменти и всичко това й е повлияло на съзнанието – била сънлива, отнесена, без способност да вижда и да разсъждава ясно, като моли договорът да бъде унищожен като сключен при измама. Като евентуален предявява и иск по чл.33, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на договора за покупкопродажба на недвижим имот като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищцата твърди, че е изпаднала в крайна нужда поради необходимост да погА.ва просрочени задължения, като сделката е сключена при неизгодни условия – при съществена нееквивалентност между продажната и действителната пазарна цена на имота. В случай че договорът не бъде унищожен, моли на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде развален поради пълното неизпълнение от страна на ответницата на задължението да плати продажната цена. Твърди, че съгласно уговорките в договора, продажната цена от 77 184,79 лв. е платена както следва: 32 577,79 лв. – по сметки на Частни съдебни изпълнители с цел заличаване на съществуващи две възбрани, 607 лв.

– за покрИ.е на местни данъци за имота и 44 000 лв. - по банкова сметка на Г.

Г.К.. Твърди, че не е получила така уговорената продажна цена.

Ответницата оспорва исковете. Сочи, че живее в същия жилищен блок, в който е процесния имот, че ищцата на всеослушание нееднократно е обявявала, че желае да продаде имота, че сделката не е реализирана чрез брокери поради вписана ипотека върху имота и изключително лошото му състояние. Твърди, че сама ищцата е предложила на ответницата да закупи имота, че са уговорили плащане на част от продажната цена чрез погА.ване на задължение на ищцата, за които е образувано изпълнително дело. Посочва, че макар ищцата да е злоупотребявала с алкохол, в деня на сключване на договора не е била под алкохолно въздействие, а по настояване на ответницата преди сделката ищцата е била освидетелствана от психиатър, чиято експертна оценка е, че ищцата е дееспособна, не действа принудено и осъзнава смисъла и значението на постъпките си. Представя и доказателства, че самата ищца в очната ставка в наказателно производство, образувано по повод процесния договор, е посочила, че е била напълно трезва в деня на сделката. Оспорва да е въвеждала ищцата в заблуждение относно сделката. Твърди, че са единични случаите, в които й е носила алкохол – закупен по искане на ищцата и заплатен от нея. Всички параметри на сделката са съгласувани с ищцата, а цената и начина на плащането й – предложен от самата ищца, която не е имала банкова сметка на свое име и е изискала част от продажната цена да бъде внесена по чужда банкова сметка и предадена й в брой. Сочи, че ищцата два 2 пъти й е давала пълномощно за получаване на документи от институции във връзка с продажбата и във връзка с колекторската фирма – взискател по изпълнителното производство. Оспорва при сключване на договора ищцата да е била в състояние на крайна нужда, тъй като и след като е получила продажната цена, не е погасила задълженията си. Оспорва и твърдението за явно неизгодни условия, доколкото продажната цена е почти 3 пъти над данъчната оценка, а имотът бил обременен с вещни тежести и в изключително лошо състояние. Счита за неоснователна претенцията з разваляне на договора - твърди, че пълният размер на цената е платена съобразно уговореното в нотариалния акт, както и че начинът на плащане е избран от ищцата. Сочи, че ищцата изрично е настоявала парите да бъдат преведени на трето лице, защото нямала банкова сметка, като сумата й е била предадена в брой от Г. К. срещу разписка. Посочва, че отношенията й с К. не са релевантни, доколкото го е посочила като близък човек, на когото има доверие. Представя и разписката за предаване на сумата от К. на ищцата.

Третите лица помагачи на страната на ищцата - Б. Р. К. (последващ приобретател на имота) и “Уникредит Булбанк” АД (ипотекарен кредитор), оспорват исковете, молят същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска за унищожаване на договора по чл. 31 ЗЗД:

Установява се от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 97, том I, рег. № 2083, дело № 85 от 2023 г. на нотариус И. Д., че ищцата А. Б. Х. е прехвърлила на ответницата Т. С. С. собственият си недвижим имот, представляващ апартамент № 50, с идентификатор ***, находящ се в град София, ж.к.

„********, заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 23 с площ от 3,63 кв.м., заедно с 3,720 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, срещу цена от 77 184,79 лв.

Според чл. 31 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, „в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката.

Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да 3 разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни.“. При преценката дали дееспособно лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът следва да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент.

За фактите от душевния мир- неразбирането или невъзможността да ръководи дейността, се прави извод от поведението на лицето и/или от съдържанието на договора. Поради това съдът освен преценка на медицинския критерий, е длъжен да обсъди и юридическия критерий за фактическата неспособност.

(така Решение № 62 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 3302 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).

Ищцата се позовава на алкохолната си зависимост и твърди, че към момента на договарянето, сключване на сделката и плащане на продажната цена е приемала предоставени от ответницата алкохол и лекарства, които са я правили сънлива и отнесена и са й пречили да разсъждава ясно. Сочи още, че е била в състояние на алкохолно опИ.е в момента на сключване на договора и не е можела да разбира и да ръководи действията си.

По делото са представени писмени доказателства - оценка, изготвена след проведена психиатрична консултация на 01.12.2022 г. от д-р К. М. (имаща характер на писмено доказателство за извършен медицински преглед – консултация с медицински специалист) и медицинска документация от ДПБ “Св. И. Рилски”, гр. Нови Искър, СБПЛР - Бухово и Спешното отделение на УМБАЛ “Св. Анна”. Всички писмени доказателства еднопосочно установяват, че ищцата страда от алкохолна зависимост, като алкохолната злоупотреба датира по данни на ищцата от 2018 г. - след смъртта на баща й.

По време на консултацията от 01.12.2022 г. ищцата е оценена, че е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, че не страда от психично заболяване от ранга на психозата, че има синдром на алкохолна зависимост и е в абстиненция към момента на прегледа (01.12.2022 г.). При разпита на д-р К. М. в качеството й на свидетел се потвърждава, че ищцата е била с “лек абстинентен синдром”. Макар тези данни да се отнА.т за период, по-ранен от този на сключването на договора, те установяват липсата на заболяване или друго състояние на отсъствие на съзнателна дейност към момента на прегледа – около месец преди сключване на атакувания договор.

От свидетелските показания на нотариус И. Д., изповядал процесната сделка, се установява, че е била преценена като “адекватна” от свидетеля при явяването си в нотариалната кантора – била е в трезво състояние, без видими за свидетеля и служителите му признаци да е под въздействието на алкохол.

Свидетелят сочи още, че лично възприема външния вид на страните по сделката, начина, по който разговарят, споменът му за ищцата е, че е 4

„експресивна натура, със самочувствие, … нахакана“. Потвърждава, че с участието на служители си винаги разискват има анормално поведение на страна, съответно – да бъде ли допуснато изповядване на сделка.

Установява се от приетото заключение на вещо лице - специалист по психиатрия - д-р М. К., че към датата на сключване на договора ищцата не е страдала от психотично разстройство, поради което ищцата е притежавала психически годности да разбира и да ръководи постъпките си по време на сключване на договора на 30.01.2023 г. В експертизата се пояснява, че алкохолната зависимост не е психоза и не се приравнява към „разстройство на съзнанието“ – психическите годности се променят при психотичните разстройства с алкохолна генеза (алкохолен делир, алкохолна халюциноза, алкохолен параноид, алкохолна ревност) и при тежък психоорганичен синдром и тежка личностова промяна. От доказателствата по делото и в медицинска документация вещото лице не е установило данни за претърпяно от А. Х. психотично разстройство към датата на сключване на договора за продажба.

Това мотивира извода на вещото лице, че ищцата е притежавала психически годности да разбира и да ръководи постъпките си по време на сключване на договора - 30.01.2023 г. Вещото лице сочи, че само патологичното алкохолно опИ.е (каквото при ищцата отсъства според медицинската документация и СПЕ) нарушава способността да се възприемат и ръководят постъпките.