Решение № 158 от 24.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Кърджали, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200491 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице рег.№ ***/16.05.2023 г., издадена от Т. С. В. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят А. Ю. А. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят А. Ю. А. твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и нецелесъобразна. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за задържане, като присъди на жалбоподателя и направените разноски по делото. Представя писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Твърди, че в заповедта не били посочени време и място на извършване на деянието, във връзка с което е издадена. Не било посочено защо се приема, че са налице данни за извършване на престъпление по съответния текст от НК. Описаните фактически основания в заповедта не 1 намирали опора в приложения по преписката доказателствен материал, където жалбоподателят не фигурирал. Липсата на мотиви и фактически основания в заповедта нарушавала правото на защита на лицето и правела невъзможен съдебния контрол, тъй като не били ясни действителните мотиви на административния орган. Посоченият час на задържане бил часът на издаване на заповедта, а не точният час, в който е ограничено правото на свободно придвижване на задържаното лице. Фактическото основание в заповедта не било посочено пълно и точно, а бил преписан текста на чл.248а, ал.2 от НК, без никаква конкретика и индивидуализация. Описаното не било съставомерно и не покривало всички признаци от обективна и субективна страна на посоченото престъпление от НК. Нарушено било изискването за форма на административния акт по чл.59, ал.1, т.4 от АПК и чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, а именно да се посочат фактически и правни основания за издаване на акта. Представените от ответника документи, съставени по друго процесуално производство, по друг ред и на друго основание, не можели да заместят липсващото описание на фактически основания за издаване на заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Използването на материали и доказателства, възникнали след издаване на заповедта за задържане, и такива, с които жалбоподателят не е запознат, представлявало последващо мотивиране на акта, което било недопустимо. Необходимостта от задържане на лицето не била обоснована в заповедта, нарушени били правата на жалбоподателя. Не било посочено в кое помещение за временно задържане се задържа лицето за срок от 24 часа. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисквала не съмнения и предположения, а данни, че едно лице е извършило престъпление, а такива към момента на задържане не е имало.

Принудителната административна мярка в случая била в противоречие с духа и целта на закона, не отговаряла на принципите за предвидимост и законност.

Нарушен бил принципът за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК.

Ответникът Т. С. В. - служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали, в съдебно заседание не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Твърди, че заповедта за задържане е напълно законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Сочи, че заповедта била 2 издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила, съобразена и с целта на закона.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2023 г. в 10.15 ч. жалбоподателят А. Ю. А. от ***, с ЕГН **********, бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ ***/16.05.2023 г., издадена от Т. С. В. - служител в сектор ПИП при ОД МВРКърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице, което е освободено на 17.05.2023 г. в 09.00 ч. Задържането на А. Ю. А. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № *** по описа на ОД МВР-Кърджали за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, за това, че в периода 2017-2022 г. е получавал субсидия за тютюн за референтния период 2007-2009 г., като е използвал фиктивно регистрирано животно в животновъден обект /ЖО/ с № ***, собственост на В.В.Х. с ЕГН **********. По преписката по ЗМ № *** по описа на ОД МВР-Кърджали била извършена проверка, приключила със справка от 13.06.2023 г.

Материалите били изпратени на ОП-Кърджали за преценка относно наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК. По този повод на 15.06.2023 г. била образувана преписка вх.№ ***/2023 г. по описа на ОП-Кърджали. По същата нямало произнасяне и постановен прокурорски акт до приключване на настоящото съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице рег.№ ***/16.05.2023 г., справка от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот относно ЗМ № *** по описа на ОД МВР-Кърджали, Служебна бележка от 31.05.2023 г., Докладна записка от 16.05.2023 г.-2 бр., Докладна записка от 23.02.2023 г., Докладна записка от 24.04.2023 г., сведения, писмени обяснения, справки от БАБХ, заявления, писмо на ОП-Кърджали от 27.06.2023 г., справка за извършена предварителна проверка по преписка рег.№ 292-ЗМ-*** по описа на ОД МВР-Кърджали, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане от 16.05.2023 г., Протокол за личен обиск от 16.05.2023 г., Разписка от 17.05.2023 г. за върнати вещи на 3 задържано лице, Декларация от 16.05.2023 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът констатира, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице - Т. С. В. служител в сектор ПИП при ОД МВР-Кърджали. Като полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР той разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането и др.

Задържането с процесната заповед е осъществено в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при наличие на данни, че е извършило престъпление. В случая в заповедта се сочи, че задържането на жалбоподателя е във връзка с регистриран ЗМ № *** по описа на ОД МВРКърджали за престъпление по чл.248а, ал.2 от НК.

Независимо, че са спазени изискванията за форма и реквизити на оспорената заповед, съдът намира, че същата е постановена в противоречие с целта на закона.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да съобразяват същността и 4 предназначението на принудителната административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не става ясно защо е задържан А. Ю. А..

В заповедта липсват мотиви и обстоятелства, че задържането му е било наложително, такива не се извеждат и от приложените по преписката материали. При издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският орган действително действа в условия на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни мероприятия. Напротив, установява се от доказателствата по делото, че на 16.05.2023 г. в ОД МВР-Кърджали полицейски служител е провел беседа с жалбоподателя, за което е изготвена докладна записка. Липсват каквито и да било данни преди тази дата А. А. да е призоваван и търсен от органите на МВР, но да не се явил. Никакви неотложни действия във връзка с установяване и разкриване на въпросното престъпление по чл.248а, ал.2 от НК не са предприети на 16.05.2023 г., освен задържане на жалбоподателя и провеждане на беседа с него. Ако се е налагало провеждане на разпит или беседа с А. А., то това е могло да стане и без да бъде задържан. Че не са предприети незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено престъпление, става ясно и от изготвената едва на 13.06.2023 г. справка за извършена проверка по преписката. Същата е изпратена на ОПКърджали, с оглед преценка за наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК.

В справката фигурират и други лица, извън жалбоподателя, като не могат да се изведат мотиви, че конкретно неговото задържане е било необходимо за постигане целта на закона.

5

Следователно процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в конкретния случай превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, основателна се явява направената претенция за разноски от страна на жалбоподателя. Предвид отмяната на оспорвания акт, в полза на А. А. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 750 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.