Решение № 173 от 11.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 16

11.02.2020 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1874 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. Д-р „Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Полина Балабанова, с която се обжалва Решение №192 от 02.10.2019г. постановено по гр.д. №68/2019г. по описа на Районен съд Поморие.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за приемане за установено, че ответникът А.Т.К., дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г. сключен между "МИКРО КРЕДИТ" АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: 673.36 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) - главница; сума в размер 64.19 лв.

(шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г., сума в размер 128.80 лв. (сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора за заем от 27.02.2017 г.; сума в размер 265.65 лв. (двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г.; сума в размер 43.20 лв. (четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по договора за заем от 27.02.2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., сума в размер 23.11 лв. (двадесет и три лева и единадесет стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението за които вземания е издадена Заповед № 122/04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 275/2018 г. по описа на РС-Поморие.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че цесията не е произвела действие, между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника.

На следващо място се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършена цесия, поради обстоятелството, че ответникът се е представлявал в исковото производство от особен представител. Цитирана е съдебна практика.

Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за недействителност на договора за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, уреждащи шрифта на договора. В тази връзка се въвеждат твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е указал на въззивника, че носи доказателствена тежест да установи размера на шрифта на процесния договор.

Посочва се още, че неправилно районният съд е приел, че договорът е недействителен, защото не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, относно погасителния план.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че таксата за предоставена допълнителна услуга не е доказана и поради това недължима от ответника.

Изложени са подробни съображения за основателност на исковата претенция.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на спора, като уважи изцяло предявения иск. Направено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи размера на шрифта на договора, като вещото лице да работи по оригинала на договора. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на заплатената държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Чанка Попова - особен представител на ответника А.Т.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Оспорват се като неоснователни всички изложени в жалбата възражения. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Иска се да бъде оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на съдебно-техническа експертиза, като преклудирано. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, не изпраща представител.

В съдебно заседание за въззиваемата страна

А.Т.К. не се явява представител.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.

На 30.04.2018г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу А.Т.К. за заплащане на сумата от 673,36 лв., представляваща главница по договор за заем; сумата от 64,19 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода 17.03.2017г. - 18.08.2017г.; сумата от 128,80 лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; сумата от 265,65 лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; сумата от 43,20 лв., представляваща лихва за забава, считано от 18.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в съда, сумата от 23,11 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 18.03.2017г., до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като е посочено, че паричното вземане е за задължение по договор за заем CrediHome+№1182-00017546 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+№1182-00017546, сключен между „Микро кредит“ АД и А.Т.К. на 27.02.2017г., като задълженията по двата договора са прехвърлени от „Микро кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от 07.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, от които: 25 лв. - държавна такса, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 04.05.2018г. е издадена Заповед №122 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Т.К., да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД следните суми: 673,36 лв. – главница, 64,19 лв. – договорна лихва за периода 17.03.2017г. - 18.08.2017г.; сумата от 128,80 лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; сумата от 265,65 лв. за периода 17.03.2017г. до 18.08.2017г., представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; сумата от 43,20 лв., представляваща лихва за забава, считано от 18.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, сумата от 23,11 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 18.03.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото.

С Определение от 07.12.2018г., районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №122 от 04.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№275/2018г. по описа на Районен съд Поморие, по сключен договор за заем CrediHome+№1182-00017546. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, както и тези направени в хода на исковото производство.

Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД, между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Микро кредит“ АД, по силата, на който вземанията на „Микро кредит“ АД срещу А.К. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и всички лихви. Твърди се, че „Микро кредит“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. Твърди се, че до длъжника е било изпратено уведомително писмо, както и повторно такова, но ответникът не е бил намерен. Излагат се твърдения за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия от страна на упълномощения цесионер. Към исковата молба се прилагат копия от уведомителните писма за извършената цесия, които да бъдат връчени от съда, заедно с исковата молба. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която, ако към искова молба, подадена от цесионера е приложено уведомление за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията. Твърди се, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесия, не е от значение за основателността на иска, след като по делото се установи, че претендираното задължение не е погасено. Позовава се на съдебна практика на ВКС в този смисъл.

Твърди се още, че на 27.02.2017г., между

„Микро кредит“ АД и А.К. е сключен договор за заем, по силата, на който дружеството е предоставило заем в размер на 700 лв., а заемателят се е задължил да върне сумата в сроковете и при условията, посочени в договора. Така общият размер на задължението бил 770,40 лв. – чистата стойност на кредита, ведно с договорната лихва върху нея, които следвало да бъдат върнати на 24 равни седмични погасителни вноски, всяка от 32,10 лв. Между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги, съгласно който на заемополучателя се предоставят и допълнителни услуги, срещу пакетна цена от 134,40 лв., която следвало да се заплати на 24 седмични вноски в размер на 5,60 лв. всяка. „Микро кредит“ АД заплатил и застрахователна премия по застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника живот“, която заемополучателят следвало да върне на „Микро кредит“ също на 24 седмични вноски. Посочва се, че срокът на договора е изтекъл на 18.08.2017г. и не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че ищецът е заплатил сума в размер на 50 лв. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.