Решение № 1182 от 08.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Варна , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501009 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от М. П. М. срещу решение № 260640/24.10.2021г., постановено по гр. д. № 2975 по описа за 2020г. на 9-ти състав на Районен съд – Варна, с което е определен режим на лични отношения на детето Н. М. М., р. на ***г. с Н. М. П. и Й. Й. П. /дядо и баба на детето по бащина линия/, както следва: всяка втора и четвърта сряда от месеца за периода след детска градина до 19,30 часа, като бабата и дядото вземат детето от детска градина и го връщат в дома на майката.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивницата счита, че съдът не е обсъдил подробно и прецизно събраните по делото доказателства, действал е избирателно и изцяло е пренебрегнал събраните по делото гласни доказателства, установяващи отправяне на обиди и осъществяване на тормоз от страна на ищеца спрямо детето. Не е обсъдено и е изолирано даденото от ДСП становище, включително и отразеното в доклада признание на тези обстоятелства от Н.М.. Сочи, че не е съобразено обстоятелството, че на 12.03.2021г. детето Н. навършва 6 години и през 2022г. ще е ученик в първи клас, което ще наложи изменение на определения режим. Твърди, че определеният режим не е в интерес на детето, т.к. ограничава личната му свобода и тази на майката и е неефективен. Посочва също, че детето може да се вижда с баба си и дядо си в рамките на режима на личен контакт, определен за бащата. По изложените съображения моли решението да се отмени като се отхвърли предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.

Представител на ДСП-Варна, не се явява, не изразява становище по жалбата.

ВОС съобрази следното: В исковата си молба Н. М. П. и Й. Й. П. излагат, че с решение от 22.04.2019г., бракът на ответниците М. П. М. и М. Н. М. /син на ищците/, сключен на 19.05.2013г. е прекратен. са. От бака си имат родено едно дете Н., р. на ***г. Упражняването на родителските 1 права било предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето и е определен режим на лични отношения на детето с бащата. През м. октомври 2019г. М.М. е предявила иск за промяна на режима на лични контакти на детето с баща му, като е поискала определяне на ограничен режим. Ищците живеят на различен адрес от този , на който живее синът им, поради което и не могат да се виждат с детето в рамките на определения за бащата режим на лични контакти. Твърдят също, че майката пречи на поддържането на редовен контакт между тях и детето, като излагат и опасения, че няма да имат възможност да виждат детето, в случай, че съдът уважи искането на майката за ограничаване на режима на лични контакти на бащата. Излагат също, че са в активна възраст и имат материални възможности да се грижат за детето. Работата им позволява да отделят свободно време и да се съобразяват с майката. Посочват също, че е в интерес на детето да общува с баба си и дядо си, като това общуване не зависи от поведението и желанието на родителите. Твърдят, че предвид възрастта на детето – 4 години, ограничаването на контактите му с роднините по бащина линия би довело до отчуждаване от тях. Молят да им бъде определен режим на личен контакт с детето Н., както следва: всяка сряда от седмицата, като ищците вземат детето от детска градина до 20 часа и го връщат в дома на майката.

С писмен отговор М.М. оспорва исковата молба, като неоснователна. Твърди, че ищците винаги са били негативно настроени към нея и открито показвали това, като активно съветвали сина си да прекрати брака си, без да се съобразяват с интересите на внука си. Демонстрирали също, че не им е приятно да бъдат ангажирани с детето, като не се обаждали за да се осведомят дали то има нужда от нещо и относно здравословното му състояние; не са оказвали помощ при отглеждането на детето. До навършване на две години на детето, грижи за него са полагали единствено ответницата и нейната майка. Детето не е оставало нито веднъж да пренощува в дома на ищците, не са го вземали и по време на отпуските им. Излага, че последно на 14.02.2018г. ищците отказали да се грижат за детето. След развода на ответниците в период от две години и половина, ищците не са се интересували от детето, не са потърсили контакт и не са го виждали.

Твърди също, че дето вижда и контактува с ищците по време на контактите с баща му. Подадената молба за определяне на отделен режим на лични контакти на ищците с детето обслужва интересите на бащата, доколкото те не са емоционално свързани с детето и не се интересуват от него. Излага твърдения, че по време на епизодичните контакти с детето, ищците го учат на нецензурни изрази и песни, не полагат достатъчно грижи за здравето му и го хранят с нездравословна храна. Ищецът злоупотребява с алкохол, под въздействието на който прави грозни сцени.

Ответникът М.М. излага становище за основателност на иска. Не оспорва изложените фактически твърдения и признава правото на ищците да осъществяват личен контакт с детето.

Посочва, че ответницата М. възпрепятства срещите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия, както и с него.

ДСП-Варна в писмен социален доклад изх. № ПР/Д-В/26-001/20.02.2021г. сочи за установено, че детето се отглежда от майката, като поддържа редовен контакт с бащата. По време на престоя си при бащата то има възможност да контактува със своите баба и дядо по бащина линия, когато бащата и детето им гостуват или излизат заедно на розходки, или бабата и дядото гостуват в дома на сина си. Срещите обаче не са регулярни, предвид това, че бащата живее в отделно жилище, има ново семейството и съобразява времето и плановете си с това. Констатирано е нарушение на взаимоотношенията между майката на детето и бащата, както и между майката и бабата и дядото на детето по бащина линия. Й. и Н.П.и са негативно настроени към бившата си снаха, а тя показва същото отношение към тях. Между родителите на детето Н. се води съдебно производство, като желанието на майката е срещите на бащата с детето да се провеждат в нейно присъствие. В заключение е изразено становище, че в интерес на детето е да общува с разширеното семейство по майчина и по бащина линия, като контактите му с бабата и дядото по бащина линия не следва да са за сметка на личното време и пространство на детето, както и за сметка на времето, което майката прекарва съ сина си през почивните дни.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че родители на детето Н. М. М., р.***г. са М. П. М. и М. Н.

М., а видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзка на М. Н. М., негови 2 родители са Й. Й. П. и Н. М. П., следователно последните са баба и дядо на детето Н. по бащина линия.

Не се спори по делото, а на съда е и служебно известно, че бракът на ответниците е прекратен със съдебно решение, постановено по гр.д. № 13864/2018г. по описа на ВРС, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му. С решението е определен режим на лични контакти на детето с бащата: всяка нечетна седмица от съответната календарна година с преспиване от 18 часа в петък до 18 часа в недеря;20 дни /два пъти по десет дни/ всяко лято, по време, когато майката не е в платен отпуск; всяка нечетна година на рождения ден на детето; всяка година на рождения ден на бащата от 10 до 18 часа;всяка четна година по време на Коледните празници от 11 часа на 24.12. до 17 часа на 26.12.; всяка четна година от 11 часа на 31.12. до 17 часа на 01.01., с преспиване; всяка нечетна година на Великденските празници от 11часа в петък до 16 часа в понеделник, с преспиване; всяка нечетна година официалните празници 3-ти март, 1ви май, 6-ти май; всяка четна година празниците 6-ти септември, 22 септември и 1-ви ноември.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че Н.П.о за периода 07.10.2019г. – 06.08.2020г. е получавал обезщетение за безработица в размер на 19,90лв. дневно, а на 27.01.2020г. Й.П. е сключила допълнително споразумение с работодател Професионална гимназия по икономика ***, съгласно което основното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 649лв. , а допълнителното – 194,70лв., като заема длъжност „чистач“, при пълно работно време от 8 часа.

От представения пред ВРС социален доклад се установява, че детето Н. посещава детска градина *** в трета група. Детето подържа редовен контакт с баща си, като по време на този контакт има възможност да контактува с баба си и дядо си. Детето контактува е в близки отношения с разширения си семеен кръг, както по майчина, така и по бащина линия. Срещите му с бабата и дядото по бащина линия не са регулярни поради това, че те се осъществяват във времето за контакт на детето с бащата, като последният има ново семейство и съобразява времето и плановете си с това. Ищците живеят отделно от бащата на детето.

Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелите Й. Н.ев М./син на ищците и брат на ответника/ и К. П. Д./ майка на ответницата/.

От показанията на свидетеля М., се установява, че ищците виждат детето Н. рядко, когато баща му го водел при тях. Жилището, в което живеят ищците е просторно и обзаведено с вещи, необходими за задоволяване на базисни потребности на детето. Бабата и дядото имали солна емоционална връзка с детето и желаели да го виждат, но майката не давала възможност да осъществяват редовен контакт с него. Свидетелят посочва, че при срещите си с ищците, детето се държало резервирано в началото, но после се отпускало и отношението му се променяло коренно.

Свидетелят не знае ищецът да е злоупотребявал с алкохол и предвид това, че работи като таксиметров шофьор, предполага, че употребява алкохол в рамките на общоприетите граници.Според свидетеля ищецът може да взема детето от детска градина и след това да го връща в дома на майката, включително и с колата си.

Свид. Д. посочва в показанията си, че детето е било обидено от дядо си, който го е ударил през лицето и го е нарекъл „мошеник“, докато то играело с другата внучка на ищците на детската площадка. Свидетелката споделя, че до навършване на две години и половина, детето е било гледано от нея, като бабата и дядото по бащина линия не са се интересували от него. Те са ходили да видят детето два или три пъти, а дядото е отказал да води детето на ясла с колата през свободното си време, докато бащата е бил в командировка. Детето не е оставало да преспива в дома на баба си и дядо си без баща си. Посочва също, че на 14.02.2018г., ищцата е отказала да гледа детето.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 от СК.

3

С обжалваното решение на дядото и бабата по бащина линия е определен режим на лични отношения с детето Н..

Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение за основателност на исковата претенция и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Намира така определеният от съда режим на лични отношения в полза на бабата и дядото по бащина линия за съобразен с възрастта и особеностите на детето Н..

Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се, че интересът на детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на съда. За да е налице интерес от контакти на детето с баба и дядо, съдът следва да има предвид и обсъди всички наведени от насрещната страна възражения за наличието на такъв.