Определение № 142 от 26.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500092 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпилата частна жалба от Г. К. Ч. и И. К. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. А. против определение № 353/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1950/2023 г. по описа на ОС - Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК – обжалваният съдебен акт е връчен на процесуалните представители на ищците на 13.02.2025 г., а жалбата е постъпила по ел.път на 20.02.2025 г. и е допустима. В нея се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение: неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, като е приел за недоказан фактът на изпращането на застрахователната претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ по пощата преди смъртта на пострадалото лице Д. Д., а освен това ответникът няма правен интерес да твърди липса на представителна власт на адв. Д. да предявява претенцията пред застрахователя, тъй като такова право има само представляваното лице или неговите наследници. Моли да се отмени атакуваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от „Дженерали застраховане“ АД, в който жалбата е оспорена като неоснователна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Гр. д. № 1950/2023 г. на ОС - Бургас е образувано по исковата молба на К. Р. Д., в качеството й на наследник на Д. К. Д. против „Дженерали Застраховане“ АД за присъждане на сумата 150 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследодателя Д. К. Д. и сумата 4118,20 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че 14.09.2022 г., при ПТП, причинено от специализиран автомобил - линейка, марка „Интегра“, модел „Бокс Интегра“ 1 с ДК № СВ 9407 СА е пострадал наследодателят на ищцата, като е претърпял множество травми. Твърди се също, че след проведено лечение, същият е починал на **.**.**** г. /по делото е установено, че смъртта е настъпила на **.**.**** г./. Преди настъпването на смъртта му от негово име е депозирана писмена претенция, чрез „Български пощи“ ЕАД, пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ ответното дружество, по която е образувана щета № 211345228/28.10.22 г. Поради отказ на дружеството да изплати застрахователно обезщетение са предявени настоящите искове,като се претендира законна лихва върху исковите суми от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 28.10.2022 г.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило твърдението, че наследодателят на ищцата е предявил писмена застрахователна претенция и валидно е започнал провеждането на рекламационно производство по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ. Посочва се, че пострадалото лице Д. К. Д. е починало на **.**.**** г. и към този момент е погасено правото му да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Писмената му претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е депозирана на 28.10.2022 г., т.е. три дни след смъртта му. Оспорено е и пълномощното на адв. Н. Д. да предяви към дружеството писмена претенция.

След смъртта на ищцата К. Д. по делото са конституирани нейните наследници - частните жалбоподатели.

Във връзка с установяване на допустимостта на исковите претенции съдът е задължил по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, с определение № 2072/16.08.2024 г. застрахователното дружество да представи по делото всички книжа, образуващи заведената при него щета по претенцията на Д. Д., както и заявлението на това лице, получено в дружеството и доказателства, че именно на 28.10.2022 г. е получил заявлението на Д. От представените писмени документи в изпълнение на това определение, е видно, че застрахователната претенция на Д. Д. е подадена чрез адв. Д. и е регистрирана на 28.10.2022 г. в деловодната система на дружеството. В тази преписка липсва приложен пощенски плик. След издаване на съдебно удостоверение на ищците да се снабдят с друго от „Български пощи“ ЕАД относно изпратените писма от лице с имена С. Д. Д. от пощенски клонове на „Български пощи“ ЕАД , намиращи се в гр. Д. до „Дженерали Застраховане“ АД за периода от 01.10.2022 г. до 28.10.2022 г., в молба от 19.12.2024 г. същите заявяват, че застрахователната претенция е изпратена от адв. Д. с непрепоръчана поща, преди смъртта на Д. Д. От „Български пощи“ ЕАД не водят регистър на непрепоръчаните „обикновени“ пратки.

По отношение на автентичността на пълномощното, с което наследодателят Д. Д. е упълномощил адв. Д. да го представлява пред застрахователната компания, с дата 17.09.2022 г., по делото е назначена съдебно-графична експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че пълномощното вероятно е подписано от упълномощителя, като причината, поради която не може да даде категорично заключение е липсата на сравнителен материал, близък до времето на подписване на документа.

Поради това настоящият състав споделя извода на окръжния съд, че не е установено по делото по категоричен начин пълномощното, с което е подадена застрахователната претенция да е подписано от пострадалото лице.

2

В частната жалба жалбоподателите възразяват против възможността на дружеството застраховател да оспорва представителната власт на адв. Д., като твърдят, че това може да прави само упълномощеното лице. В конкретния случай наличието на валидно учредена представителна власт се оспорва в контекста на допустимостта на претенцията - с оглед установяване на факта, че преди да предяви иск пред съда по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, пострадалият е провел рекламационно производство пред застрахователя. По тази причина дружеството има интерес да оспори валидно учредената представителна власт на адв. Д., което, при липса на такава, ще доведе до прекратяване на производството, тъй като не се е осъществила положителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете за обезщетение, а именно неуспешно проведено рекламационно производство.

Независимо от горното, дори да се приеме, че е налице надлежно учредена представителна власт на адв. Д. да предяви пред застрахователя претенцията на Д. Д. по реда на чл. 380 КЗ, не е установено по делото, че преди да почине пострадалият, пълномощникът е заявил застрахователна претенция пред дружеството ответник. Установяването на този факт е в тежест на ищеца, с оглед направеното оспорване от застрахователя. Успешно доказване на този факт не е проведено. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 161 ГПК, съобразно която с оглед на обстоятелства по делото съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Дружеството ответник не е създало пречки за събиране на поисканите от него писмени доказателства, като е приложило писмените доказателства, съдържащи се в заведената по претенцията щета и изрично е заявило, че в нея не се съдържа пощенски плик за изпращане на застрахователната претенция по пощата. За да се приеме, че страната е създала пречки за събиране на допусканите доказателства, следва по делото да са налице данни, че такова изпращане по пощата действително се е осъществило, а дружеството не представя въпросния пощенски плик, въпреки че е задължено от съда по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК. Такива данни напълно липсват по делото, още повече, че в обстоятелствената част на исковата молба изрично се сочи от ищците, че датата на депозиране на застрахователната претенция е 28.10.2022 г., а след оспорване от ответника на допустимостта на исковете, позицията е променена и се твърди, че е изпратена приживе на пострадалото лице. Тъй като не установено по делото, че претенцията по чл. 380 КЗ е депозирана преди смъртта на пострадалото лице, дори да е била налице валидно учредена представителна власт за адв. Д., със смъртта на лицето тя е прекратена - чл.

41, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че по делото не е установено от ищците, че приживе техният наследодател е заявил претенция по чл. 380 КЗ пред дружеството ответник и не се е осъществила специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от починалото лице Д. Д., поради което правилно съдът е счел исковете за недопустими и е прекратил производството по тях. В отговора на частната жалба ответното дружество е направило искане за присъждане на разноски в размер на 200 лв., юр. възнаграждение, което, с оглед изхода от спора, е 3 основателно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. К. Ч. и И. К. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. А., съдебен адрес: гр. С., пл. „П.“ № *, сграда „П. Б. Ц.“, етаж * против определение № 353/05.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1950/2023 г. по описа на ОС - Бургас.

ОСЪЖДА Г. К. Ч. и И. К. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. А., съдебен адрес: гр.

С., пл. „П.“ № *, сграда „П. Б. Ц.“, етаж * да заплатят на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 сумата 200 /двеста/ лв., разноски в настоящото производство.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4