Решение № 115 от 19.09.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Белоградчик, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря М. Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20221310100222 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ – обжалване на Заповед за разпределение

Образувано е по Жалба на ЕТ „АГРО – СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ“, ЕИК 103753164, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от С. И. Д., чрез адв. Г. Г. от АК – Плевен, против Заповед № РД – 04 – 86 / 26.01.2021 г. н а Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Видин, с която на основание чл. 3 7в, ал. 4 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 75а ППЗСПЗЗ, е одобрен проект за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин за стопанската 2020/ 2021 г., съгласно Доклад с вх. № ПО – 09 22/ 26.01.2021 г. на Комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД – 07 – 128 от 05.08.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Видин.

В Жалбата срещу заповедта се твърди, че последната е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателя е в невъзможност да ползва по предназначение разпределените му 49.248 дка пасища и ливади, 174.215дка – 1 смесено земеделско ползване. Твърди се, че със Заповедта е допуснато несъответствие между количеството заявена от жалбоподателя земя и реално разпределената му. Разпределени са му 326.058 дка необработваема земеделска земя с липса на функционалност за отглеждане на едногодишни култури, които декари се намират в различни масиви като единични ниви.

Сочи че, съгласно Заповедта са му р азпределени „бели петна“ от 76.193 дка, които не могат да се обработват, а за тях дължи 3 123.91 лв. Инвокират се доводи, че е в невъзможност да обработва и 3.441 дка на физически лица, които представляват сервитут на автомагистрала, която е трасирана. Освен това, се сочи, че 246.424 дка са със статут ДПФ и ОПФ, за която не съществува правно основание да бъде обработвана.

В съдебно заседание жалбоподателят е представляван от адв. Г. Г. от АК – Плевен. Същият поддържа Жалбата и пледира съдът да отмени оспорения административен акт.

Представени са писмени доказателства.

Ответникът по жалбата ОД „Земеделие” – гр. Видин, чрез процесуалния си представител – И. И. – служител с юридическо образование, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че не са налице фактическите основания посочени в жалбата, заповедта е законосъобразна, принципа за разпределение на земеделските земи е спазен, поради което не са накърнени правата на ползвателите, разликата е в границите на разумното и допустимото, ползвателите не са лишени от ползване и на негодните за ползване земеделски земи. В този смисъл е представената по делото Писмена защита.

Заинтересованите страни, участвали в разпределението извършено с оспорената заповед не се явяват и не изпращат свой представител. Не вземат становище по жалбата. Съобразно приобщената административна преписка, като такива са конституирани и призовани: М. М. Г., И. Д. И., „Златия Агро” ЕООД – гр. Монтана, Т. Й. Д., Ж. С. Ж., М. А. С., „Агропрофит – Владимир Величков” – с. Дреновец, ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски” – гр. Варна, „Монтана Агро 2019” ЕООД – гр. Монтана, Е. В. А., „Колония Груп” ЕООД – гр. Варна, Н. Р. З., „Дива Агро 2017“ ЕООД – гр. Монтана, В. И. Й., А. Б. Л., С.

А. Ц., „Боровица“ ЕООД – гр. Белоградчик, Г. Т. Ж., „Сортови семена – Вардим“ АД - с. Вардим, обл. Велико Търново, В. Г. Р., К. И. К., „Видин Агро“ 2

ЕООД – гр. Монтана, „Силвия 7“ ООД – гр. София, Г. Р. Г., А. Д. М., и И. В.

М..

Съдът, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и с оглед изясняване на релевантни за делото обстоятелства, за които са необходими специални знания, е допуснал изслушването на съдебно – техническа експертиза. Заключението на вещото лице Д. А. Д., изготвено и изслушано по делото, е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

За нуждите на делото са изискани писмени доказателства от АПИ – гр.

София и Областно пътно управление – гр. Видин.

Приобщени по делото са и Решение № 410 от 19.06.2020 г. и № 540 от 31.07.2020 г. – и двете на Министерски съвет на Р. България.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

На първо място, съдът намира, че Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна – участник в производство по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, в срока по чл. 37в, ал. 5 ЗСПЗЗ и пред компетентния съд.

Разгледана по същество е и основателна.

С обжалвания административен акт – Заповед № РД – 04 – 86 / 26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Видин , на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 75а ППЗСПЗЗ, е одобрен проект за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин за стопанската 2020/ 2021 г., съгласно Доклад с вх. № ПО – 09 22/ 26.01.2021 г. на Комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД – 07 – 128 от 05.08.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Видин.

Видно от приложените по делото Протоколи, доброволно споразумение между ползвателите на земи в землището на с. Ружинци, обл. Видин, не е постигнато в срока по чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ. Поради това, Комисията по чл. 34в, ал. 1 ЗСПЗЗ, е започнала процедура по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ – за съставянето на проект за разпределение на ползването на земеделските земи по масиви в землището на с. Ружинци, обл. Видин, в зависимост от начина на трайно ползване на земите, подадени декларации/ заявления от собствениците, респ.

3 ползвателите по чл. 37б, ал.3 ЗСПЗЗ.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че в пределите на дължимия всеобхватен съдебен контрол по отношение на критериите за валидност и законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, съдът следва поредността, закрепена в разпоредбата на чл. 146 АПК, а именно: компетентност на административния орган, надлежна форма, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалния закон, а в случай, че такива не се констатират, несъответствието на акта с изрични разпоредби на приложимия материален закон. При съобразяване с изложените принципни положения към конкретния казус, съдът достига до следните констатации:

На първо място, съдът намира, че атакувания административен акт, обективиран в Заповед № РД – 04 – 86/ 26.01.2021 г. е издаден от компетентен орган – Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Видин, който е действал в кръга на правомощията си.

На следващо място, оспореният индивидуален административен акт е изготвен в надлежната писмена форма и е редовен от формална страна.

И въпреки, че заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза, приобщено към доказателствения материал е дадено в смисъл, че е спазен принципа за пропорционално разпределение на земеделските земи между собствениците и ползвателите на земи в процесното землище, то съдът намира, че са налице други основания за отмяна на обжалваната заповед.

Определящо за изхода на делото значение има процедурата по отпочнатият обект „Модернизация на път I – 1 (E 79) Видин – Ботевград“, и в частност – в района на Община – Ружинци. Във връзка с изграждането на пътната инфраструктура, в участъка : км. 57 + 235.49 до км 58+128.47 в землището на с. Ружинци, общ. Ружинци, обл. Видин са извършени строителни дейности за нуждите на които от страна на Държавата е била проведена процедура по отчуждаване на земеделски имоти в този участък.

Жалбоподателят е направил редица доказателствени искания за събиране на доказателства досежно това обстоятелство, които съдът е уважил, с оглед изясняване на делото в пълнота от фактическа и правна страна.

За установяването на този факт, по делото са приложени Решение № 410 от 19.06.2020 г. и № 540 от 31.07.2020 г. – и двете на Министерски съвет на Р. България.

4

Видно от релевантното за делото Решение № 540 от 31.07.2020 г. на МС, е извършено отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Модернизация на път I – 1 (E 79) Видин – Ботевград“ на територията на Общините Макреш, Димово и Ружинци, за последната от които е извършено оспореното разпределение. Видно е, че Решението на МС за отчуждаване на имотите е взето на 31.07.2020 г.

От приложеното по делото Писмо на АПИ – гр. София Изх. № 1906/ 11.00 – 67 от 13.12.2023 г., за участък от пътя км. 47+000 до км. 58+128.47, в който участък попада землището на с. Ружинци, е издаден Протокол № 2а за откриване на строителна площадка считано от 19.05.2021 г.

От анализирания доказателствен материал, се налага правния извод, че преди да бъде издадена оспорената Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Видин за разпределението на земеделски земи в землището на с.

Ружинци, е била проведена процедура по отчуждаване на имоти, частна собственост в процесното землище. Отчуждителната процедура е извършена през юли 2020 г., а строежа на обекта е започнал на 19.05.2021 г.

Същевременно, Заповедта е издадена на 26.01.2021 г., след извършеното отчуждаване на част от имотите през 2020 г., попадащи в трасето на модернизирания път. Оспорената заповед обхваща периода на стопанската 2020/ 2021 г., като предвид & 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, „стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.

Следователно, отчуждените през 2020 г. земеделски имоти, попадащи в землището на с. Ружинци, неправомерно са включени в Заповедта за разпределение на земеделски земи в това землище за стопанската 2020/ 2021 г.

Източник на доказателствена сила в горния смисъл са и сведенията, дадени от вещото лице в хода на изслушването на изготвената – съдебно – техническа експертиза. Така, в разпита си вещото лице твърди : „Направила съм справки в АПИ – гр. София и това, което го намирам за основно по делото е по отношение сервитута на пътя, а именно : че кадастралната карта не е била актуализирана при разпределението на земеделските имоти и страните не е имало как да знаят за отчуждените имоти при разпределението им. ……….

Към заключението съм приложила едно Решение на Комисията за земеделски земи към МЗГ от 30.06.2020 г., когато е взето решение да се промени статута 5 на тези земи, но след това в кадастралната карта тази промяна не е отразена.

Извършила съм и тази проверка. Затова и разпределението на земите е извършено при липса на информация, че тези земи са с променен статут.

Строителните работи на пътя са започнали още преди строителното разрешение, но тъй като не е осъществена връзка между ОС „Земеделие“ и АПИ, затова се е получило така и имотите са включени в разпределението.

Строежа на този скоростен път не мога да кажа кога е започнал, категорично ми бе отказана тази информация, но твърдя, че е започнал месец преди да бъде издадено разрешителното.“

Всички анализирани писмени доказателства и разпита на вещото лице сочат на извода, че поради липса на координация и взаимодействие между държавните институции, при издаване на Заповед № РД – 04 – 86 / 26.01.2021 г. не е зачетена и не е взета предвид протеклата отчуждителна процедура на земеделски земи в землището на Община – Ружинци, което е довело до включване в разпределението на земеделски земи, които са попаднали в отчуждението за нуждите на новостроящия се обект – „Модернизация на път Видин – Ботевград“. След извършеното отчуждаване на имотите, кадастралната карта не е била актуализирана и така в разпределението на земеделски земи в землището на Община – Ружинци, са попаднали и отчуждените територии.

Дори и издателят на оспорения административен акт – ОД „Земеделие“ – гр. Видин да не е имал информация за отчуждените имоти, тъй като кадастралната карта не е била актуализирана и да не са знаели за проведената процедура, то съдът не може да пренебрегне този факт, тъй като участниците в разпределението са лишени от възможността реално да ползват част от имотите, поради отчуждението им.