Присъда № 121 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 121, постановена на 23.04.2026г. по н.о.х.д. № 4564 по описа на Районен съд – Варна за 2025г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт на С. С. И. за това, че на 05.07.2024 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив от стая в хотел „Голдън Тюлип“, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 27.00 лева, съдържаща портмоне на стойност 18.00 лв., сумата от 280 лева и 4 бр. секретни ключа на стойност 18.00 лв., всичко на обща стойност 343.00 лева, от владението и собственост на М.

Й. Ив., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин.

Предлага за извършеното по отношение на него да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде редуциран с 1/3.

Гражданският ищец Ив. посочва, че няма какво да каже.

Защитникът на подс. И. адв. Хр. моли съда при постановяване на присъдата да му бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде редуцирано с 1/3, като се отчете опита за възстановяване на щетите.

Подс. С. С. И. на свой ред се солидаризира с казаното от неговия защитник, съжалява много в това число, че не е успял да възстанови вещите или тяхната парична равностойност.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият посочи, че в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, завишено от ВОС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е роден на *** г. в гр. *, български гражданин, живущ в гр. Б., ул.

„***“ № *, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, понастоящем в Затвора.

С. С. И. бил многократно осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, той не работел и нямал постоянен източник на доходи.

През 2024 г. св. М. Й. Ив. работела като камериерка в хотел „Голдън Тюлип“, находящ се в гр. В., бул. „Хр.Б.“ № *.

На 05.07.2024 г., тя отишла на работа около 12:00 ч. Офисът на камериерките се намирал на петия етаж, като това била стая, в която се преобличали и си държали личните вещи.

Стаята се заключвала като се дръпнела вратата, защото от външната страна тя била с топка. Отключвала се с ключ.

На посочената дата св. Ив. влязла в офиса, преоблякла се, оставила чантата си в шкафче, което ползвала само тя за съхранение на вещите си.

Шкафчето имало ключ, но св. Ив. не го заключвала. Излизайки от офиса тя не заключила вратата на стаята, защото обичайно не я заключвали и слязла на партера.

Докато тя изпълнявала служебните си задължения подс. С. С. И. се качил до петия етаж на хотел „Голдън Полип“ опитал да отвори вратата на офиса, където св. Ив. била оставила личните си вещи и успял да влезе в стаята, тъй като вратата не била заключена.

Той отворил шкафчето, където св. Ив. оставила чантата си.

1

Подс. И. взел чантата на св. Ив. с намиращите се в нея портмоне и сумата от 280 лева и 4 бр. секретни ключа, след което напуснал хотела с чантата на св. Ив. и горепосочените вещи.

Видно от заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза е, че лицето — извършител на деянието е именно С. С. И..

Била е възложена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 343.00 лева като дамската чанта на св. Ив. е на стойност 27.00 лева, портмонето е на стойност 18.00 лв., сумата от 280 лева и 4 бр. секретни ключа на стойност 18.00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. И., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, които се подкрепят изцяло от всички налични по делото гласни доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка за съдимост, протоколи, експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.

Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за установено авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимото лице и стойността на отнетите вещи.

Подсъдимото лице на свой ред призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. С. С. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че на 05.07.2024 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив от стая в хотел „Голдън Тюлип“, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 27.00 лева, съдържаща портмоне на стойност 18.00 лв., сумата от 280 лева и 4 бр. секретни ключа на стойност 18.00 лв., всичко на обща стойност 343.00 лева, от владението и собственост на М. Й. Ив., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Действително, видно от справката за съдимост И. е бил осъждан, като понастоящем не са изтекли сроковете по чл. 30 НК, поради което деянието й е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. Б от НК.

От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият С. С. И. е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.

За пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимия е съзнавал напълно, че неколкократно вече е била ангажирана наказателната му отговорност за извършването на престъпления против собствеността на гражданите.

2

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

По отношение на подс. С. С. И. съдът съобрази обстоятелството, че същият беше признат за виновна в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от две до десет години.

В конкретния случай, според съда са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – сравнително ниската стойност на отнетите вещи, като отегчаващи такива извън квалифициращите обстоятелства съдът не констатира, поради което прецени, че приложимото наказание „лишаване от свобода“ по отношение на С. С. И. следва да се определи като такова в размер на две години, като на основание разпоредбата на чл. 58а НК и с оглед процесуланият ред по който протече производството, същото следва да се намали с 1/3, като в крайна сметка на изтърпяване ще подлежи такова в размер на една година и четири месеца.

На основание разпоредбите на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Що се отнася до предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, съдът намери, че следва да уважи на основание чл. 45 ЗЗД изцяло същия в размер на невъзстановения размер от дължимата сума за претърпени имуществени вреди, а именно в размер на 280 лева или 143,16 евро.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 403, 69 лева или 206,40 евро в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и сумата от 25,56 евро – държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 121 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова

Съдебни

Тодорка Т. Маркова заседатели: Светлана Г. Николова-Харви при участието на секретаря Филипа Н. А.ова и прокурора П. Цв. Г. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20253110204564 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. С. И. – роден на *** година в град Б., живущ в град Б., ул. „***“ №*, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неработи, осъждан, ЕГН **********. з а ВИНОВЕН в това, че на 05.07.2024 год. в град Варна, при условията на опасен рецидив от стая в хотел „Голдън Тюлип“, отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 27,00 лева, съдържаща портмоне на стойност 18,00 лева, сума от 280,00 лева и 4 броя секретни ключа на стойност 18,00 лева, всичко на обща стойност 343,00 лева от владението и собственост на М. Й. И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 54 вр. чл. 58а от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА което на осн. чл.57, ал.1, т.2 б. Б от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД подс. И. да заплати на гр. ищец М. Й. И. сумата от 280 лева, с равностойност 143,16 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на извършеното деяние по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И. да заплати сумата от 1

403,69 лева, с равностойност 206,40 евро представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна, както и сумата от 50 лева, с равностойност 25,56 евро, представляваща държавна такса, съобразно уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________