Определение № 81 от 17.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Благоевград, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501356 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Р. А. Ш., ЕГН ********** и С. Н. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. , вх. ет. , ап. , чрез адв. Р. О. против Определение № 1061/05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1229/2024 г. по описа на РС-С..

С атакуваното определение е върната исковата молба, подадена от Р. А. Ш. и С. Н. Ш. против Г. С. М., Я. С. К. и С.М.Б. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че предявеният иск за разпределение ползването на процесните обекти e допустим, доколкото в производството са предизвикани да участват всички собственици на самостоятелни обекти. Посочва се, че страните не могат да разпределят тези обекти помежду си доброволно, а ищците не могат да образуват мнозинство. Твърди се, че доколкото между съсобствениците съществува спор за ползването на избения и сутеренен етаж и доколкото всеки от тях има собствено жилище в жилищната сграда и идеална част в общите части, които по предназначение обслужват сградата, съдът следва по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС да разреши възникналия спор съобразно правата на страните и заключението на поисканата съдебно-техническа експертиза. Излагат се съображения, че в случая ищците, които не са мнозинство и нямат възможност да свикат общо събрание на етажната собственост, нямат друг ред за защита, освен този по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което и съдът не би могъл да им откаже администриране на възникналия спор.

Предвид изложеното се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд - Благоевград, като взе предвид наведените доводи и събраните 1 по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения законов срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. А. Ш., ЕГН ********** и С.

Н. Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. С., ***, чрез адв. Р. О., против Г. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. М ***, Я. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. М *** и С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. М ***.

В подадената искова молба са изложени твърдения, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. М.*, построена върху поземлен имот с идентификатор ***, като ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда, с предназначениеапартамент, с идентификатор ***, ответникът Г. С. М. е собственик на самостоятелен обект в сграда, с предназначение апартамент, с идентификатор ***, ответницата Я. С. К. е собственик на самостоятелен обект в сграда, с предназначение - ателие, с идентификатор ***, както и че тримата ответници са собственици на самостоятелен обект в сграда, с предназначение- апартамент, с идентификатор ***. Твърди се, че сградата, освен етажите на които са разположени гореописаните обекти, се състои и от подземен (избен) етаж, както и от сутеренен (партерен) етаж. Твърди се, че избеният етаж и сутеренният (партерен) етаж са общи части от сградата, както и че страните спорят за ползването им, поради което се иска от съда да разпредели правото на ползване на избения етаж и на свободното място от сутеренния етаж.

С атакуваното определение РС- С. е приел, че предявеният иск за разпределение ползването на общите части от процесната сграда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим, тъй като съществува друг ред, изрично установен от закона, за уреждане на отношенията между съсобствениците. В мотивите на определението е посочено, че доколкото се твърди, че в процесната сграда съществуват четири самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, то разпределението на ползването на общите части следва да стане по реда на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. “и“ ЗУЕС - с решение на общото събрание на етажните собственици.

Определението е правилно.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустима, когато липсва съгласие на съсобствениците или на мнозинството от тях за разпределение на ползването или когато взетото решение за разпределение на ползването е вредно за общия имот.

Съгласно чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. По аргумент от чл. 3 ЗУЕС за приложимостта на ЗУЕС е необходимо в сградата в режим на етажна собственост да има минимум четири самостоятелни обекта, които да са собствени на четири различни етажни собственици.

В настоящия случай, твърденията на ищците в исковата молба са, че в 2 процесния поземлен имот има построена сграда, в която има повече от един самостоятелен обект – четири самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици и които са свързани помежду с части от сградата, които ги обслужват.

Съобразявайки това и легалната дефиниция на §1, т. 1 ДР на ЗУЕС за „самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост“, съдът намира, че следва да се приеме, че сградата отговаря на законовите изисквания за приложимост на ЗУЕС. Едно от правомощията на общото събрание по чл. 11, т. 10, б. „и“ ЗУЕС е да взема решения за начина на използване на общите части на сградата и прилежащата й площ при възникнали спорове. С оглед изложеното ищците не биха могли да получат търсената от тях защита по реда на настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Поради това, предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС се явява процесуално недопустим, тъй като съществува друг, изрично установен от закона, ред за реализиране на правата на съсобственика (виж Решение № 1150 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4821/2007 г., V г.о., Определение № 453 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр.д. № 419/2010 г., II г.о., Определение № 166 от 09.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 1801/2013 г., II г.о., и др.).

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да се потвърди.

Водим от горните съображения, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1061/05.12.2024 г. по гр.д. № 1229/2024 г. по описа на РС- С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3