Решение № 215 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110200872 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от П. Й. И., ЕГН **********, против НП №743 от 03.01.2025 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника П. Й. И. е наложено административно наказание "глоба" в размер 25.56 евро (50.00 лв).

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че НП е издадено при неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото му на защита.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като счита нарушението за надлежно установено и моли съда, да потвърди оспореното НП.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.12.2024 г., около 10.10 ч. в гр. Варна, свид. С. К. - полицейски служител в сектор „Общинска полиция“, ОД МВР Варна, при обход на обслужвания район констатирал паркиран л. а. „Хюндай“, рег.№*******, на тротоара на ул. "Атанас Томов", срещу №6. Тъй като водачът на превозното средство отсъствал, след изготвена справка за собственост на автомобила, свид. С. К. съставил срещу неговия собственик фиш №1000276981 от 01.12.2024 г. за извършено в 10.10 ч. на съответната дата нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП като оставил уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила.

На 03.12.2024 г. в Община Варна постъпила жалба от въззивника П. И., с която се оспорвал съставения фиш с наведено твърдение, че превозното средство е било паркирано в собствен на въззивника двор, а не на тротоар.

С рег.№ЗК24002364ВН от 06.12.2024 г. въззивникът бил уведомен, че на лице, оспорващо установено нарушение или размер на наложена глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и бил поканен да се яви за съставяне на акт.

1

На 17.12.2024 г. свид. С. К. представил докладна до Началник на сектор „Общинска полиция“, ОД МВР Варна, в която посочил, че на 01.12.2024 г. около 10.10 ч. констатирал неправилно паркиран л. а. „Хюндай“, рег.№******* върху тротоар на адрес гр.

Варна, ул. „Атанас Томов“ срещу №6, за което съставил фиш за глоба №1000276981 от 01.12.2024 г. в отсъствие на водача, като приложил и изготвена снимка за съответното нарушение.

На 17.12.2024 г., въз основа на издадения фиш №1000276981 от 01.12.2024 г. спрямо въззивника П. И. бил съставен АУАН №00004975 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 01.12.2024 г., около 10.10 ч. в гр. Варна, на ул. „Атанас Томов“, срещу №6, е паркирал л. а. „Хюндай“, рег.№*******, върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел полицейският служител С. К., чиито показания са непротиворечиви, логични и напълно кореспондират с приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №743 от 03.01.2025 г., АУАН №00004975 от 17.12.2024 г., глоба с фиш от 01.12.2024 г., уведомление от 01.12.2024 г., справка от общинска полиция от 18.12.2024 г., докладна записка от 17.12.2024 г., жалба от П. И., рег.№ЗК24002364ВН от 03.12.2024 г., писмо от Община Варна рег.№ЗК24002364ВН_001ВН от 06.12.2024 г., известие за доставяне ИДPS900094INN7, писмо от Община Варна рег.№ЗК24002364ВН_003ВН от 16.12.2024 г., копие на нотариален акт, ведно със схема, известие за доставяне ИДPS9000094KOSSV, 1 бр. снимка на МПС, заповед №4079 от 23.11.2023 г., заповед №0128 от 24.01.2024 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по АНП копие на Заповед на Кмета на Община Варна Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Както в АУАН, така и в НП, а също и в предходно съставения фиш за глоба са достатъчно ясно и по идентичен начин посочени обстоятелствата по твърдяното нарушение, нарушеното нормативно изискване, както и времето и мястото на неговото осъществяване.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съдът намира, че приобщените писмени и гласни доказателства, безспорно установяват осъществено нарушение на изискването по чл.94, ал.3 ЗДвП, доколкото на посочените в НП дата и място, собственият на въззивника автомобил е бил паркиран върху тротоар, който предварително не е определен от собственика на пътя или от местната администрация като място за паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП допуска паркиране на пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране, каквито доказателства по делото няма, поради което е ирелевантен въпроса, как точно е било паркирано МПС спрямо оста на пътя и имало ли е някакво отС.ие от страна на сградите за преминаване на пешеходците.

Видно от приобщените доказателства, включително представения снимков материал, мястото, където е бил паркиран автомобила определено представлява уличен тротоар, предназначен за движение на пешеходци, отграничен от пътното платно. Съответно, представения от въззивника документ – нотариален акт, ведно със скица не удостоверява съответният участък да представлява обособено дворно място.

При така изтъкнатите аргументи съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.178е ЗДвП с налагане на административно наказание „глоба“ в минималния регламентиран размер 50.00 лв за водач на МПС, който паркира на тротоар в населено място, извън разрешените за това места. Това 2 наказание съответства на извършеното нарушение, определено е в минималния предвиден размер за съответната санкционна норма, в редакцията й към датата на нарушението, при което не подлежи на корекция в съдебното производство и същото и ще осъществи целите по чл.12 ЗАНН за предупреждение и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред и възпитателно и предупредително въздействие към останалите граждани.

Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото обществената му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална разпоредба, а именно безопасното и безпрепятствено движение на пешеходците.

За пълнота следва да се отбележи, че сумите предмет на настоящото решение се посочват и в официалната за страната валута, при съобразяване с действащите норми на чл.4 и чл.14 от Закон за въвеждане на еврото в РБ.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и издадено в унисон с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

На основание чл.63, ал.3 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключено в едно заседание, съдът намира, че същото следва да е в минималния установен размер 40.90 евро (80.00 лв).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №743 от 03.01.2025 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на П. Й. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер 25.56 евро (двадесет и пет евро, 56 цента), на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община Варна, сумата 40.90 евро (четиридесет евро, 90 цента), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3