Определение № 2923 от 20.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 20.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110159165 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. Л., процесуален представител на ищеца В. З. за изменение на решение №20317/11.11.2024г., постановено по гр.д. №59165/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че съдът неправилно не му бил присъдил адвокатско възнаграждение, след като е уважил частично предявения иск. Сочи, че предявената претенция е единна, независимо от броя основания, които са посочени за недължимост на сумата, както и че не е налице задължение за упражняване на правото на длъжника за провеждане на извънсъдебна процедура за уреждане на спора.

Давността била факт с правно значение, като не можело да има признание по отношение на този факт. Ответникът очевидно оспорвал претенцията, след като е провел успешно доказване на едно от посочените от ищеца основания. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, изчислено по формула предложена от него.

Ответникът по молбата е подал отговор в предоставения му срок, като оспорва искането на ищеца. Моли да не бъде допуснато изменение в решението в частта за разноските, като ако такова бъде допуснато – то моли адвокатско възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с разпределението на разноските по делото, които не намира основание да преразглежда въз основа на наведените от процесуалния представител на ищеца възражения. Преценката такива да не бъдат присъждани на ищеца не е във връзка с уважената или отхвърлена част от 1 иска, нито във връзка с наведените основания за недължимост на сумите, а с оглед характера на отрицателния установителен иск. Ищецът в производството по отрицателен установителен иск се защитава срещу неоснователните претенции на ответника за заплащане на определена сума. В случая от изявленията на ответника и събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е начислил процесните суми, но към момента на подаване на исковата молба не оспорва тяхното погасяване по давност, съответно липсват доказателства и твърдения да е пристъпил по някакъв начин към изпълнение на тази сума или да е отправил изрично искане до ищеца да я заплати, както и да се е снабдил с изпълнителен лист за нея. При липса на такива действия, то съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и на ищеца не се дължат разноски. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение № 3252 от 30.10.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3618/2023 г., Определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1351/2024 г. и др.

Следва да бъде отбелязано за пълнота, че правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск. Съдът е разгледал иска, именно защото извънсъдебната процедура за отписване на задължения погасени по давност, която ответникът е уредил, не е задължителна. Доколко обаче ответникът е признал твърденията на ищеца, че по отношение на посочената в исковата претенция сума действително е изтекъл срокът за погасяване на правото на принудителното й изпълнение, то при установяване наличието на облигационна връзка между страните и дължимостта на сумите, то макар и да не може да се отрече правния интерес на ищеца от предявяване на иска, не може да се твърди, че с поведението си ответникът е станал причина за неговото завеждане, доколкото „..“ ЕАД е уредило процедура за отписване на погасени по давност вземания, а ищецът не е представил доказателства да се е възползвал от нея или да му е било отказано.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Л., процесуален представител на ищеца В. З. за изменение на решение №20317/11.11.2024г., постановено по гр.д.

№59165/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2