Решение № 78 от 09.08.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20201860100363 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, предявена от СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.А., ул. „*****“ №32 чрез пълномощника адв.П.Н. от САК срещу Н. Л. Б., ЕГН:

**********, адрес: с.Ч., ж.к. „М.“ №6, ет.2, ап.6 за постановяване на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по вината; за предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете Л.С. Ч.а, ЕГН:*********** на нейната майка и определяне на местоживеене също при майката; за определяне на режим на лични отношения на бащата С.Ч. с детето Л. Ч.а всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09:00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и един месец от лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и половината от коледните, новогодишните и великденските празници, а също и по всяко друго време, след предварителна уговорка между родителите; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето Л. Ч.а в размер на 200 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване, считано от влизане в сила на решението; за постановяване семейното жилище да остане за ползване от съпругата.

В хода на делото към настоящото дело е присъединено гр.д. № 115/2021г. по описа на РС-Пирдоп, което е образувано по искова молба, предявена от Н. Л. Б., ЕГН: **********, адрес: с.Ч., ж.к. „М.“ №6, ет.2, ап.6 срещу СТ. Д. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с.А., ул.

„*****“ №32, с която се иска съдът да прекрати с развод брака между двамата като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга СТ. Д. Ч.; упражняването на родителските 1 права върху малолетната Л.С. Ч.а да се предостави на майката Н. Л. Б.; местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете Л. Ч.а да се определи при майката; да се определи семейното жилище да се обитава и ползва от съпругата; бащата С.Ч. да бъде осъден да заплаща издръжка на детето Л.С. Ч.а чрез нейната майка и законен представител Н. Л. Б. в размер на 500 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забава до окончателното и изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, както и издръжка за минал период – от 11.02.2020г. до 11.02.2021г. в общ размер на 6000 лв. /по 500 лв. за всеки от месеците/; да бъде определен режим на лични отношения между детето Л.С. Ч.а и нейния баща СТ. Д. Ч., съобразен с описаното в исковата молба. Тази искова молба е приета за разглеждане от настоящия съдебен състав, доколкото практиката на ВКС го налага /така Определение №349/22.10.2014г. по ч.гр.д. №5891 по описа на ВКС за 2014г./, независимо че така се заобикаля правилото за преклузия в сроковете, сред които е и срокът за предявяване на насрещни искове.

В исковата молба, изхождаща от СТ. Д. Ч., той е посочил, че двамата с ответницата имат сключен граждански брак съгласно акт №9/**********г. на община З., от който брак имат родено едно дете – Л.С. Ч.а, родена на 15.08.2010г., която понастоящем е малолетна.

Ищецът твърди, че първоначално в семейството им царели разбирателство и уважение, а взаимоотношенията били нормални и спокойни. Постепенно обаче настъпило отчуждение, изчезнали уважението, разбирателството и привързаността им един към друг. Създалите се различия и противоречия се задълбочили, като двамата съпрузи напълно охладнели един към друг и станало невъзможно да намерят подход, чрез който да преодолеят различията и да общуват пълноценно. Ищецът заявява, че живеят разделени от месец септември 2019г., която раздяла допринесла за пълното отчуждаване. Общността между тях като съпрузи била напълно унищожена. Разкъсани били всички духовни и физически връзки между тях, а брачните им отношения не могли да се възстановят, нито бракът им да бъде заздравен. Сочи се, че бракът съществува без всякакво съдържание и формално, като е безсмислено и неоправдано продължаването му. Ищецът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и в интерес и на двамата съпрузи е той да бъде прекратен.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответницата Н. Л. Б. не е подала писмен отговор на исковата молба и не е взела становище по нея, след като съобщението по чл.131 ГПК и е връчено при отказ да бъде получено.

В присъединената искова молба, изхождаща от Н. Л. Б. се твърди, че гражданският брак, сключен между страните с акт за граждански брак № 9/**********г. в гр.З., от който е родено детето Л.С. Ч.а, е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

Сочи се, че първите години от брака са били щастливи и изпълнени с любов и разбирателство. Постепенно отношенията започнали да се влошават. Започнали спорове, най-често в моменти вечер след употреба на алкохол от страна на съпруга. В началото на 2019г. отношенията внезапно се влошили драстично поради събитие, което съпругата 2 твърди че научила случайно и което довело в крайна сметка до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Доверието се изгубило и отстъпило място на съмнения, поради което споровете зачестили, а разбирателството почти изчезнало. В началото на 2019г. твърди, че е видяла съобщения, изпратени на телефона на мъжа й, от които разбрала, че той й е изневерил. Впоследствие установила и че е изпращал снимки на дъщеря им на жената, с която е изневерил. Сочи, че изневярата я е наранила, като първоначално била съсипана и разочарована. Близо два месеца се опитвала да излезе от това състояние, след което го попитала за обяснение, а той отрекъл, че е имал отношения с другата жена, както отричал и до днес. Продължили да живеят заедно, макар и с коренно променени отношения. Твърди, че споделила със своя приятелка, на която показала и съобщенията, които е прочела и ги снимала, като с тази приятелка провели няколко дълги разговора, които я накарали да се успокои и да излезе от състоянието на разочарование, нещастие, обида и яд. Решила, че може да преглътне обидата ако съпругът й се извини. Той продължавал да отрича, въпреки което тя не искала да се разделя със своя съпруг и направила опит да възстанови изгубеното доверие. През лятото на 2019г. отишли на почивка на море тримата с дъщеря им, което бил последният опит за възстановяване на отношенията. На почивката разбрала, че възстановяването на отношенията им е невъзможно. След почивката с дъщеря й се изнесли от семейното жилище, купено с пари на нейните родители и отишла да живее при тях, като от септември 2019г. живеели разделени. Въпреки това тя не желаела да се развежда със съпруга си и правела опити за разговори с него, като била готова да му прости, но не срещнала ответно желание. Съпругът спрял почти изцяло да се грижи и да се интересува от дъщеря им Л., както финансово, така и като нейн баща. Когато го помолила да си разделят пътуванията до гр.С. за водене на детето на тренировки, той отказал. Майката поела сама всички грижи за възпитанието, образованието и развитието на Л.. През 2020г. получила искова молба, от която научила, че съпругът иска развод. Тогава тя все още не искала да се развежда и направила нови опити да се свърже с него и да разговарят за възстановяване на брака, но отново безуспешно. След като в заседанието на 18.12.2020г. били определени привременни мерки относно режима на лични контакти с детето, отношенията окончателно се влошили, като съпругът отказвал всякакъв контакт с нея и желаел да разговаря единствено с детето. Първоначално срещите с детето преминавали добре и се провеждали в семейното жилище, в което никой не живее. След една от срещите Л. споделила, че баща й е взел радиаторите от нейната стая в семейното жилище и ги е монтирал в стая в къщата в с.А.. Впоследствие Л. започнала все по-малко да иска да ходи в с.А., където сега живее бащата и да преспива при него. Стигнали до моменти, в които бащата заплашвал детето, че ако не иска да ходи при него „ще дойдат двама чичковци с бяла кола, които ще я вземат“. Л. се уплашила и притеснила. Отношението му дори към детето се променило в негативна посока, като това било обстоятелството, което я подтикнало да подаде настоящата искова молба за развод с искане за произнасяне по брачната вина.

В присъединената искова молба се сочи, че въпреки че към момента изневярата не е брачно провинение, с постъпката си С.Ч. е нарушил основни принципи на Семейния Кодекс, 3 сред които зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството. Поради това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, като неговите действия през последните две години са довели до невъзможност отношенията да се подобрят и възстановят. Сочи, че въпреки многобройните опити да съхрани семейството си, срещнала само лъжи, безразличие, арогантност, лицемерие и нежелание от страна на нейния съпруг за какъвто и да е контакт.

Продължителната градация в разстройването на отношенията и дългият период на фактическа раздяла достигнали състояние, което не може да бъде преодоляно.

В подадения срещу присъединената искова молба отговор СТ. Д. Ч. също заявява желание бракът, сключен между страните, да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от всякакво съдържание. Оспорва изложените в исковата молба основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и заявява, че то се дължи на брачните провинения на съпругата. Твърди, че в семейството им през целия им съвместен живот ищцата не е показала дължимата привързаност и уважение към съпруга си, тъй като винаги с приоритет са били мнението и интересите на родителите й. Съпругата не съумявала самостоятелно, без намесата на нейните родители, да решава проблемите в семейството си, да създаде нужната сигурност и стабилност, да поеме отговорност да бъдат самостоятелни и независими двамата съпрузи. С.Ч. твърди, че настоявал многократно да се отделят и да заживеят самостоятелно, която стъпка тя не могла да предприеме, въпреки че той превърнал семейния им апартамент в прекрасен и уютен дом чрез изпълнения от него ремонт, без каквато и да е чужда помощ. Тя прекарвала свободното си време предимно с нейна приятелка и колежка, като по няколко пъти месечно ходели на семинари, обучения, екскурзии и почивки, като така създавала и поддържала разделност между брачните партньори. Съпругът се чувствал подценяван от съпругата си и нейните родители, а в последните години от съвместния им живот бил пренебрегван и отблъскван, независимо че наред с основната си трудова ангажираност, изкарвал и допълнителни доходи, било чрез отглеждане н пчели, било от ремонтни дейности. Всички в чуждия му дом /дома на родителите на съпругата/, за който той също се грижел и поддържал, били все недоволни и все го упреквали, че не доставя в семейството достатъчно средства. Твърди, че съпругата му разполагала с банковата карта от сметката, по която превеждали заплатата му, която държала у себе си, но въпреки това средствата все не й достигали, нищо че работела и получавала значителни доходи. Няколкократно й направил бележка да ограничи разходите, като тя му заявила, че е дала заем на своя колежка и тя не й ги връща. В същото време постоянно си купувала дрехи и обувки. Случайно срещнал въпросната колежка, от която разбрал, че не е получавала никакъв заем от съпругата му. Почувствал се унизен и започнал да се съмнява в лоялността на съпругата си. Наблюдавал я известно време и очаквал да каже за какво харчи заплатата му, но тя нищо не споделила. Направил справка на банковата си сметка и установил, че няма никакви средства в нея. Взел си картата и поискал обяснение, а тя заявила, че е изтеглила 10 000 лв. заем, които предоставила на своята баба, поради което не получава почти никакви средства от своята заплата. От тогава започнали постоянните 4 скандали в семейството и набеждаването му в изневяра. Сочи, че поведението на съпругата му, изразяващо се в несподеляне на намеренията си с него, липсата на дискусия около личния им живот, лъжите и измамите, изтеглянето на значителни средства без негово знание, подкопали духовното и финансово единство на семейството до такава степен, че бракът им съществувал вече само формално и бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Счита, че тя, за да оправдае поведението си, прокарвала неверни твърдения за негова злоупотреба с алкохол и за негова брачна изневяра. Подчертава, че той не бил отсъствал в нито един момент от дома си до тяхната фактическа раздяла, докато съпругата имала чести и продължителни отсъствия от дома под различен предлог. С оглед на изложеното счита, че поради неуважението, незачитането му като съпруг, пренебрежителното отношение към него, фактическата раздяла, брачната им връзка няма съдържанието, което законът и моралът й придават. Общността била напълно унищожена.