Решение № 1357 от 17.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. Русе, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520106061 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 221, ал.2 КТ и по чл. 221, ал.2 КТ, както и насрещни искове с правно основание чл. 128 т.2, 221, ал.1, чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Алекс ОК“ ЕООД против И. Г. И., в която се твърди, че ответникът е бивш служител на ищцовото дружество и до 08.03.2023г. заемал длъжността „Шофьор на товарен автомобил– международни превози“. Със заповед от 08.03.2023г. той бил уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради неявяване на работа в продължение на 2 последователни дни. Заповедта му била връчена лично на 09.03.2023г., като същата не била оспорена в срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ. В резултат на дисциплинарното уволнение, ответникът дължал на ищцовото дружество обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовият договор, който бил уговорен на 3 месеца. Последното получено от ответника брутно трудово възнаграждение при ищцовото дружество било това за месец октомври 2022г. в размер на 718,52 лв., включващо основна заплата и клас прослужено време, с оглед на което размерът на претендираното от ответника обезщетение било трикратния размер на тази сума.

1

По ч.гр.д. № ***/2023г. на Районен съд - Русе ищцовото дружество депозирало заявление за част от дължимото му обезщетение – 650лв., за която сума била издадена заповед за изпълнение.

Моли се в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на И. Г. И., че дължи на „Алекс ОК“ ЕООД сумата от 650 лв. представляваща част от обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д № ***/2023г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъден И. Г. И. да заплати на „Алекс ОК“ ЕООД сумата в размер на 1437лв., представляваща останалата част на дължимото от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно с лихвите, считано от подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е налице влязло в сила дисциплинарно наказание „Уволнение“ и съответно за възникване на правото на работодателя да получи претендираното обезщетение на това основание.

Твърди се, че ответникът още на 16.11.2022г. на основание чл. 327 КТ е прекратил правоотношението си с ищцовото дружество и е започнал работа при друг работодател. Поради това и от този момент ищецът преустановил да внася осигурителни вноски, което се доказвало с удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП - Русе. Ответникът оспорва да е полагал подпис под представената Заповед № 24 от 08.03.2023г., както и подпис върху обратната разписка от „Еконт“.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещна искова молба, с която се претендира да му бъдат заплатени неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът по насрещния иск „Алекс ОК“ ЕООД бъде осъден да му заплати сумата от 5560лв. дължимо трудово възнаграждение за периода 31.05.2021г. до 16.11.2022г., както и законната лихва върху същото считано от 01.06.2021г. до завеждането на иска в размер на 560 лв. и законна лихва до окончателното изплащане на сумата; обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ в размер на 2257,80 лв. ведно със законната лихва от 16.11.2022г. до завеждането на иска в размер на 331,51 лв. и законна лихва до окончателното изплащане на сумата; обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 39 работни дни, от които 17 дни за 2

2021г. и 22 дни за 2022г. в размер общо на 1365,18 лв. ведно със законната лихва считано от 16.11.2022 г. до завеждането на иска в размер на 200,44 лв. и законна лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове изразява становище за тяхната неоснователност. Поддържа твърдението си, че трудовото правоотношение е прекратено въз основа на наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че е изплатил всички дължими на работника възнаграждения по банкова сметка на Д.И.П., с която той живеел на семейни начала и за което е дал изрично съгласие.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ по силата на трудов договор №**** от 31.05.2021г. В последния е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650лв. и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6% за всяка прослужена година в предприятието Уговорения в т.VІ от договора срок за предизвестие за прекратяването му е еднакъв и за двете страни – три месеца. С допълнително споразумение от 31.05.2022г. основното трудовото възнаграждение на ответника е променено на 710лв. месечно. Размерът на полагаемия годишен отпуск е уговорен на 20 работни дни на основание чл.

155 КТ и още 5 работни дни на основание чл. 156 КТ.

На 21.11.2022г. И. Г. И. е депозирал молба до работодателя си да бъде прекратено трудовото му правоотношение „по взаимно съгласие“. Видно от представената в трудовото досие на ответника молба на стр. 87 от делото, на същата е поставена резолюция „не съм съгласен“.

На 28.11.2022г. И. Г. И. е депозирал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение „по взаимно съгласие, считано от 28.11.2022г.“, а в условията на евентуалност е посочил „в случай, че заявлението ми не бъде прието, същото да се счита за едномесечно предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ“. Поискал е да му бъде оформена трудовата 3 книжка и други необходими документи, които да му бъдат предадени. Липсват данни по трудовото досие на ответника, работодателят да е предприел каквито и да е действия по молбата.

На 07.03.2024г.работодателят е отправил покана до ответника да даде писмени обяснения за неявяването си на работа в периода 08.02.2023г. – 05.03.2023г.

Със заповед ***/08.03.2023г. работодателят е наложил на И. Г. И. дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение с него, като е посочил основание за това – чл. 330, ал.2 т.6 КТ – неявяване на работа в периода 08.02.2023г. до 05.03.2023г. Според отбелязването върху заповедта, същата е връчена срещу подпис лично положен от работника на 09.03.2023г. на същата дата е подписана и обратна разписка от И. Г. И., в която изрично е посочено съдържанието на пратката „заповед за дисциплинарно уволнение“.

Според представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащите трудови договори на ответника, трудовото му правоотношение с ищцовото дружество е прекратено на 09.03.2023г. На 18.11.2023г. ответникът е сключил трудов договор с „Бетон транспорт България“ ЕООД, който също е прекратен на 09.03.2023г., като на същата дата е сключен нов със същото дружество.

Според заключението на изготвената по делото икономическа експертиза, всички дължими на И. Г. И. за периода до 22.11.2022г. (до когато е осигуряван в ищцовото дружество) трудови възнаграждения са изплатени, чрез банкови преводи. Вещото лице е изчислило, че за периода от 01.06.2021г. до 22.11.2022г. полагаемия отпуск на ответника е 38 дни, като са представени доказателства за поискан и разрешен отпуск от 8 дни, а към 22.11.2022г. неизползвания отпуск е бил 30 дни, а дължимото за него обезщетение в брутен размер на 1026,60лв., а в нетен на 923,94лв.

Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза, подписът положен за „работник“ в Заповед *** от 08.03.2023г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е изпълнен от И. Г. И.. Също от него е изпълнен и подписът за „получил“ в обратната разписка на Еконт, под текста „заповед за дисциплинарно уволнение“.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, в негова полза и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от 4

650лв. главница, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, както и за 25лв. заплатена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение съгласно чл.

221, ал.2 КТ. С оглед на това, при прекратяване на трудовото правоотношение на ответника поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, той дължи на работодателя обезщетение равно на три месечни трудови възнаграждения, съгласно дължимото предизвестие уговорено за прекратяване на трудовото правоотношение.

В конкретния случай, ответникът е възразил, че трудовото правоотношение е прекратено преди заповедта на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – на основание чл. 327 т.2 КТ, т.е. спорно между страните е дали трудовото правоотношение е прекратено на посоченото от ищцовото дружество основание, което е предпоставка за дължимостта на претендираното както по установителния, така и по осъдителния му иск обезщетение. При този спор в тежест на работодателят е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено на посоченото от него основание – дисциплинарно уволнение. Съобразявайки неуспешното оспорване на подписите положени от ответника и удостоверяващи връчването му на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, което обосновава извод, че е изтекъл двумесечния срок по чл. 358, ал.1 т.2 КТ, в настоящото производство не би могло да се извършва преценка за законосъобразността на издадената от работодателя заповед ***/08.03.2023г., съответно за спазване на процедурата и за наличието на предпоставките за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че не е предмет на делото и предявен иск по чл. 344, ал.1 т.1 КТ. Това обаче не сочи задължително до извод за възникване на правото на обезщетение за работодателя по чл. 221, ал.1 КТ, каквото е становището на ищеца. В случая е налице конкуренция на права и съдът следва да извърши преценка коя от страните по трудовото правоотношение първа законосъобразно е направила изявление за прекратяването му. В представеното от работодателя трудово досие, се 5 съдържа подписана от ответника молба, с която недвусмислено същият е изявил (за пореден път) желание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, както и недвусмислено воля при липса на съгласие за това от насрещната страна, молбата „да се счита за едномесечно предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ“. Молбата е с дата 28.11.2022г. и доколкото липсва друга дата на входящ номер на работодателя или на придружаващ документ като пощенска разписка, следва да се приеме, че на същата тази дата до работодателят е достигнало обективираното в молбата изявление на ответника.

Правото на работника да прекрати трудовото правоотношение с отправяне на предизвестие е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата - работодателя. Последният не разполага с възможност да „осуети“ прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 326 КТ. Последното настъпва с изтичането на срока на предизвестието и издадената заповед от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение следва само да констатира това настъпило прекратяване, а не е акт, обуславящ прекратяването, както би било в хипотезата на чл. 325 КТ. Поради това, следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено далеч преди иницииране на производството за налагане на дисциплинарно наказание на ответника и издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – още на 28.12.2022г. Евентуално неспазването от страна на работника на предизвестието уговорено в трудовия договор би могло да даде основание на работодателя да претендира за разликата обезщетение, но по чл. 221, ал.1 КТ, а не и по чл. 221, ал.2 КТ, каквато е и исковата му претенция в настоящото производство, т.е. на различно от заявеното основание.