Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 20.01.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4995/2019
Вид
Решение № 258
Подписан
20.01.2020
В сила
01.06.2023
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 20.01.2020 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия

Маринова гражданско дело № 4 995 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 439 от ГПК и е образувано по повод искова молба от К.Д.К. ЕГН ********** , с адрес: ***1, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1715, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 18 893, 39 лева, представляваща главница, сумата 12 056, 74 лева, представляваща лихва, сумата 8 405, 55 лева, представляваща неолихваями вземания, сумата

481, 23 лева, представляваща разноски, сумата 3 481, 99 лева, представляваща такси или общо сумата 43 418, 90 лева, по изпълнително дело № 20198030400701 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На първо място ищецът посочва по отношение на цесията, че не следва да се приема за редовно уведомяването му по телефона от предходното изпълнително дело, тъй като липсва подобна съдебни практика, а и в хода на производството е оспорил редовността на този договор. На следващо място посочва, че не са спазени всички процесуално - правни и материално - правни предпоставки на чл.99 от ЗЗД. В тази насока излага правен довод, че договорът за цесия е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на предмет, за което излага подробни фактически твърдения. Конкретизира, че от приложените удостоверения не става ясно дали вземането произтича именно от неизпълнение на задължение по договора за банков кредит. На следващо място посочва, че неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията, също поради липса на предмет. Ищецът твърди, че дори договорът за цесия да не е нищожен на посочените основания липсата на индивидуализация на конкретното вземане препятства възможността да се провери дали „ЕОС МАТРИКС“ е носител на правото да го реализира. Поради това ищецът счита, че дружеството – ответника не установява материално правната си легитимация и искът следва да бъде отхвърлен.

На следващо място ищецът е изложил довод, че вземанията по изпълнителното дело са погасени по давност, за което ищецът излага подробни фактически твърдения и правни доводи, позовава се на съдебна практика. Счита, че давността е три годишна и е настъпила перемпция по силата на закона, тъй като от предприемане на последното действие по първото изпълнително дело е изтекъл този период от време.

Последното изложено в исковата молба основание е, че поради погасяване на задълженията по договора за банков кредит всяко поотделно съгласно Тълкувателно решение № 3/2017 година от 27.03.2019 година по тълкувателно дело № 3/2017 година на ОСГТК, ВКС, за уеднаквяване на практиката по въпроси, свързани с реда за погасяване на парични вземания, съгласно което при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът да се връща на вноски и съответно лихви не се дължат.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., дава писмен отговор на предявения иск. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

По фактите ответникът излага, че на

10.01.2008 година е сключен договор за банков кредит между К.К. и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Тъй като ищецът преустановил изпълнението на задълженията си по договора за банков кредит от името на банката било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на получения изпълнителен лист е образувано производството по изпълнително дело № 597/2013 г. по описа на ЧСИ Таня Георгиева Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд. Ищецът в настоящото производство е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от