Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 394 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 388/2025
Вид
Определение № 394
Подписан
09.06.2025
В сила
09.06.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.53 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500388 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№1557/24.03.2025г. подадена от К. Г. Т. против Определение №154/17.03.2021г., постановено по гр.д.№744/2024г. по описа на РСПанагюрище.

Твърди се в същата, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата необоснованост, а оттам и до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало. В тази връзка се излагат съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение.

Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за установено следното:

Производството по гр.дело №744/2024г. по описа на РС- Панагюрище е образувано по искова молба с вх.№4407/09.09.2024г., подадена от К. Г. Т. против М. А. М., с посочено правно основание чл.3, във вр. с чл.45, ал.1 и чл.53 от ГПК. Претенцията която е предявена е частична в размер на 1300лв. от пълния размер от 1900лв.

Видно от Определение №500/24.09.2024г. се установява, че първоинстанционният съд, на основание чл.118, ал.2, във вр. с чл.105 от ГПК е 1 прекратил производството по гр.д.№744/2024г. по описа на РС- Панагюрище образувано по искова молба с вх.№4407/09.09.2024г. на К. Г. Т. от грЕ., срещу М. А. М. от същия град, като е изпратил делото на Районен съд-Е..

От Определение №635/29.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№672/2024г. по описа на ОС- Пазарджик е видно, че е отменено Определение №500/24.09.2024г., постановено по гр.д.№744/2024г. по описа на РСПанагюрище, като е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Видно от Разпореждане рег.№103/05.02.2025г., първоинстанционният съд във връзка с направеното искане от ищеца в подадената от него искова молба, да бъде освободен от внасяне на предварително дължимата държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ по формат на процесуално представителство е оставил без движение исковата молба на ищеца К. Г. Т.. В тази връзка е дал едноседмичен срок на последния за отстраняване на нередовностите посочени в обстоятелствената част на разпореждането.

Същите в случая се, че следва да се представят следните писмено доказателства, необходими за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, а именно: Декларация за имуществено състояние, Удостоверение за доход, Удостоверение за трудова заетост /ако лицето работи/, Документ удостоверяващ здравословното състояние- решение на ТЕЛК, Документ удостоверяващ семейното положение, Заповед, или удостоверение, че получава целева помощ за отопление /ако лицето получава такава/.

Указано е на ищецът, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, исковата молба, ведно с приложенията към нея ще бъдат върнати.

Съобщението за това разпореждане до ищецът е получено от последния по ЕПЕП на 17.02.2025г.

Видно от Определение рег.№154/17.03.2025г., на основание чл.129, ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд е върнал исковата молба с вх.

№4407/09.09.2024г., подадена от К. Г. Т. против М. А. М., като е прекратено производството по гр.д.№744/2024г. по описа на РС- Панагюрище, поради неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за 2 установено от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за основателна, макар и на непосочени в нея основания, като съображенията за това са следните:

За да прекрати производството и върне исковата молба на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че на ищецът са дадени указания за отстраняване на нередовности в предявената от него искова молба, които са съобщени на 17.02.2025г. В указания от съдът срок е счел, че не са представени доказателства за отстраняване на констатираните нередовности, въпреки дадените точни, ясни и конкретни указания от първия.

Няма спор, че ищецът действително в предоставения му срок не е представил доказателства в насока дадените му указания.

Не е спорно също така, че съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

В конкретният казус настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд е дал неправилни указания на етапа на който се е намирало исковото производство. Това е така, тъй съгласно установената константна практика на ВКС, за да се приложи законосъобразно чл.129, ал.3 от ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 от ГПК следва да е дал конкретни, точи и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.

Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищецът не са дадени конкретни и ясни указания. В този смисъл е и Определение №3 от 06.01.2017г. на ВКС, ІVг.о.

В конкретният казус от страна на ищецът е поискано с исковата молба, да бъде освободен от заплащането на държавна такса- чл.83, ал.2 от ГПК, както и да му се предостави правна помощ по Закона за правната помощ.

3

И в двата случая, за да е налице основание за освобождаване от държавна такса, както и да се предостави правна помощи, то следва да са налице представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

При наличие на молба по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт- като уважи или откаже искането за освобождаване от държавна такса. Във втория случай, определението подлежи на инстанционен контрол /ТР №1/17.07.2001г./ Връщане на жалбата /исковата молба/ може да бъде постановено след влизане в сила на определението за отказ за освобождаване от такса и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на таксата и последващо неизпълнение.

Оставянето на инкорпорираното в исковата молба искане по чл.83 от ГПК не представлява произнасяне по същество по направеното искане и неизпълнението на указанията е относимо за изхода на това производство.

Преди произнасянето по молбата с надлежен акт и преди приключване на производството по чл.83, ал.2 от ГПК, в нарушение на закона, администриращият въззивната жалба неправилно свързва неизпълнението на указанията за предоставяне на доказателства релевантни, за преценката за основателността на искането за освобождаване от такса, със санкцията по чл.262, ал.2, т.2 от ГПК- връщане на въззивната жалба. В този аспект е Определение №162/17.02.2014г. по ч.т.д.№393/2014г. на ВКС, Іт.о.

В случая по идентичен начин първоинстанционният съд е приел, че след като не са представени доказателства необходими за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по формат процесуално представителство е приел, че това неотстраняване на посочените от него нередовности е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Тези му действия са преждевременни и не са имали своето законово основание, тъй като същия е следвало да се произнесе на база това което му е представено, а не да обвързва представяне на доказателства за конкретно 4 състояние на ищеца, в насока редовност на предявената искова молба.

При тези съображения, въззивния съд приема, че обжалваното определение, с което е прекратено производството и е върната исковата молба на ищеца е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а частната жалба, като основателна се уважи.

В последица от това, делото следва да се върне на РС- Панагюрище за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия за произнасяне по подадената молба за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

Предвид на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение рег.№154/17.03.2025г., постановено по гр.дело №744/2024г. по описа на РС- Панагюрище, с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по същото дело.

ВРЪЩА делото на РС- Панагюрище за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно указанията дадени в обстоятелствената част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5