Решение № 1114 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 113/01.04.2026 г., постановено по гр.д. № 714/2025 г., по описа на Окръжен съд Перник, съдът е осъдил „Евроинс“ АД, да заплати на А. Й. Б., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 40 000 евро /78 233.20 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди – болки, физически и емоционални страдания и битови неудобства поради травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дясна глезенна става и счупване на големия пищял на дясна колянна става в горния му край в областта на коляното, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.04.2025 г. на път ІІІ клас, номер 623 на 42-ри км., в посока от гр. Земен към с. Лобош, между лек автомобил „Хонда Акорд“, рег. № ******** и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ******** по вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ - Л. А. М., чиято отговорност е покрита от „Евроинс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 51 129.19 евро /100 000 лева/.

Срещу това решение, в отхвърлителната част за сумата 11 129.18 евро, е подадена въззивна жалба от А. Й. Б., която твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Моли въззивния съд да го отменени и да постановите друго, с което да уважи иска за още 11 129.18 евро /изцяло/, заедно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъдите направените пред двете инстанции разноски. Счита, че първоинстанционния съд е нарушил принципа на справедливостта и чл.52 от ЗЗД като присъденото застрахователно обезщетение било занижено и несправедливо и тази несправедливост 1 следва да се поправи. В резултат на ПТП А. Б. получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дясна глезенна става и счупване на големия пищял на дясна колянна става в горния му край в областта на коляното. Проведеното лечение включващо оперативна намеса чрез фиксация на счупването на глезенната става с 2 плаки и винтове, а това на големия пищял на дясна колянна става – с 3 винта, което наложило престой в болнично заведение за седем дни от 08.04.2025 г. до 14.04.2025 г. Появата на посттравматична гонартроза на дясна колянна става на 20.10.2025 г. довела до втора операция, при която била сменена дясна колянна става, което наложило престой от 20.10.2025 г. до 26.10.2025 г. Лечението продължило около една година, като към момента на прегледа от вещото лице били налице анатомични рани в областта на разреза от втората операция, създаващи дискомфорт и налагащи необходимост от постоянно почистване и превръзване, които щели да зарастнат в определен момент, но не можело да се посочи кога.

Седем месеца А. Б. била в отпуск поради временна неработоспособност от 08.04.2025 г. до 03.11.2025 г. Към момента на делото жалбоподателката продължавала да изпитва болки, което налагало прием на обезболяващи медикаменти. При нея не се очаквало пълно възстановяване от получените увреждания. Налице бил ограничен обем в движението, както на дясната колянна става от 75 градуса при норма 130 градуса, така и на глезенната става, които са с траен характер и създавали проблеми при качване по стълби и придвижване по неравен терен. През периода на възстановяване търпяла болки и страдания, които през първите два месеца след травмата и един месец след втората операция били с голям интензитет. Свидетелските показания на Б. А. син на А. Б. установявали битовите, здравословни, психически и лични неудобства, които последната е търпяла.Възстановителният период е бил труден и продължителен и мъчителен Психическата травма все още не била отшумяла, като промяната в начина на живот довела до промяна в психиката на ищцата. Присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено, при условие, че лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е в размер на 10 000 000 лв. Не била съобразена и икономическата конюктура за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към ПТП 08.04.2025 г.

Ответникът по въззивната жалба „Евроинс“ АД я оспорва и моли съдът да я остави без уважение.

С насрещна въззивна жалба „Евроинс“ АД обжалва постановеното решение, в частта в която на А. Й. Б. е било присъдено обезщетение за сумата над 30 000 евро до присъдения й размер от 40 000 евро, като сочи, че съдебният акт в обжалваната му част е постановен при несъобразяване с материалния и процесуалния закони. Съдът не приложил правилно критерия за справедливост. От събраните по делото доказателства било установено, че ищцата е страдала от ревматоиден артрит отпреди настъпването на произшествието и който водел до артрозни дегенеративни промени в ставите, като затруднявал извършването на определени движения. Счита, че констатираните затруднения на ищцата при изкачването на стъпала или движение по неравен терен се дължат именно на автоимунното й заболяване. Вещото лице посочило, че ревматоидният артрит води до ограничение в обема на движение. Не можело да се приеме безусловно, че вследствие на травмите, получените от пътния инцидент, Б. е развила посттравматична гонартроза, тъй като диференциация между последиците от ревматоидния артрит и тези от травматичното увреждане в дясна колянна става в конкретния случай била невъзможна. Съдебното решение в обжалваната част не отговаряло на обществените очаквания за справедливост, съгласно които е наложително сходните хипотези да бъдат решавани по аналогичен начин. /пр.

Решение № 327/05.06.2024 по гр. дело № 2145/2023 на ВКС, III гр. Отделение/. По делото липсвали данни за развити психични разстройства от ищцата.

Ответникът по насрещната въззивна жалба А. Й. Б. я оспорва и моли съдът да я 2 остави без уважение.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. Й. Б. срещу „Евроинс“ АД обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП. В исковата молба е посочено, че на 08.04.2025 г. около 11:00 ч. на път ІІІ-623, при 42 км. в посока от гр. Земен към с. Лобош пострадала при пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ******** и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ********. Инцидентът бил причинен поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ - Л. А. М., който навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел лек автомобил „Хонда Акорд“, управляван от нея. Л. А. М. управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над него, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение. В резултат на произшествието А. Й. Б. получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на подбедрицата, фрактура на трималеоларис крурис декс, фрактура кондили тибие мед.декс.

Била транспортирана по спешност до МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник от екип на ЦСМП, където постъпила със силна болка в областта на десен долен крайник и ограничено движение на същия. Поради естеството на травмите била транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“, където била оперирана на 08.04.2025 г., като била извършена фиксация на фрактура на тибиалния малеол чрез 5 дупкова 1/3 тубуларна плака и винтове. Поставени били 3 кан.игли, след което фрактурата била фиксирана с 3 канюлирани винта. В резултат на проведеното лечение десният й крак бил напълно обездвижен, не можела да изпълнява ежедневните си дейности, имала непрестанна нужда от чужда помощ в битов план. На 20.10.2025 г. А. Й. Б. била приета в „Уни хоспитал“ - гр. Панагюрище, където била установена посттравматична гонартроза, за която твърди, че е получена в резултат на предшестващата операция на фрактурата, получена при проишествието от 08.04.2025 г. На 22.10.2025 г. била проведена операция и извършена индивидуална първично ревизионна артропластика на дясното коляно, поставена била индивидуално първично ревизионна коланна протеза с тибиално стъбло, фиксирано с гентамицинов цимент. Към момента на депозиране на исковата молба изпитваните от А. Б. болки все още не били отшумели и тя още не се била възстановила, като лечението й продължавало. Психическото й състояние било тежко, а качеството й на живот драстично се влошило. Тъй като към момента на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил „Тойота Рав 4“ била покрита от ответника „Евроинс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/07/525000420797, е поискала да бъде постановено решение, с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

Ответникът „Евроинс“ АД оспорва предявения иск. Не спори, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ******** била покрита от него по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорил е механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие и твърденията за вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“. Посочил е, че претендираният размер на застрахователно обезщетение е прекомерно завишен, както и, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като към момента на настъпването му не била с поставен предпазен колан. Оспорил е искането за присъждане на законна лихва върху претендираното от нея обезщетение, считано от 28.04.2025 г., тъй като в извънсъдебната претенция не била посочена банкова сметка, което съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ имало за последица забава на кредитора.

3

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по обжалваната част от исковете и по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на А. Й. Б. за причинените на наследодателя им неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила по отношение на исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетението в размер 30 000 евро, както и по иска за лихва за забава върху обезщетението и по възражението за съпричиняване.

Относими към преценката относно размера на обезщетението за неизмуществени вреди са следните доказателства:

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-102850642 от 08.04.2025 г., от което се установява, че е изготвен във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие на посочената дата около 11:00 ч. на път Трети клас № 623, 42 км. в Област Перник, Община Ковачевци, между лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ********, управляван от Л. А. М., и лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ********, управляван от А. Й. Б., при което последната е пострадала.

Представена е епикриза, издадена от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология, Отделение по ортопедия и травматология, от която се установява, че А. Й. Б. е приета на 08.04.2025 г. с диагноза – счупване на дистална част на тибията, закрито и счупване на горния край на тибията, закрито, в добро общо състояние, контактна и адекватна с болезнен десен долен крайник, оточен с ограничени движения.