Решение № 40 от 20.02.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Велинград, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101066 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Г. И. с ЕГН ********** и Й. Г. Н. с ЕГН **********, чрез адв. Л. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от 9754,96 лв., главница, която е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело 790/2015 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, с рег. № при КЧСИ 889.

Ищците твърдят, че са наследници на М.Х.С с ЕГН ********** и като такива на основание чл. 429 ГПК са конституирани като длъжници по изпълнително дело 790/2015 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 1487/2010 г., по опи са на РС Велинград.

Сочат, че задължението включва - 9754,96 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022 г. която към 30.11.2023 г. е 1248,48 лв.; лихва в размер на 15472,64 лв., както и разноски и такси по изпълнителното дело, общо дължима сума 29845,11 лв. Производството е по чл. 417 ГПК.

Сочат правен интерес - образувано и висящо изпълнително дело срещу тях.

Твърдят следната хронология в движението на изпълнителното дело Образувано е на 23.09.2015 г. по молба от 16.09.2015 г. на първоначалния взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Сочи, че ПДИ е връчена на наследодателя на ищците на 20.10.2015 г..

С Разпореждане от 26.01.2016 г. е насрочен опис на вещи в дома на длъжниците - М.С и Д.А

1

Твърди, че описът на движими вещи на длъжника М.С, насрочен за 22.03.2016 г. не е извършен Изпълнителното действие е пренасрочено за 25.04.2016 г.

Сочат, че на 24.04.2018 г. е изпратено запорно съобщение за наложен на запор върху банковата сметка на длъжника Христова, открита в „ОББ“., на 02.05.2018 г. - открити в „Юробанк“, като в съобщението до длъжника е отбелязано, че същата е починала през 2017 г.

С постановление за конституиране на взискател от 11.10.2022 г. е конституиран както нов взискател цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С писма от 30.11.2023 г. наследниците на С. са уведомени, че са конституирани като длъжници по делото.

Със съобщение с изх. № 15883/04.06.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. Н., както и на банковата й сметка, открита в „ОББ“.

От правна страна намира, че давността по отношение на длъжника М.С е прекъсната с изтичане на срока за възражение - 16.02.2016 г. На 04.10.2016 г. длъжникът М. С. е починала, което е установено от ЧСИ на 26.02.2021 г., поради което делото се счита спряно от момента на смъртта на длъжника.

С дата 13.06.2018 г. върху Разписка от 02.05.2018 г. служителят по призоваването е посочил, че адресатът е починала през 2017 г. Намират, че по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ГПК и взискателят е бил задължен в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалия длъжник, като в случай, че не го стори производството поделото е прекратено по силата на закона.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

Ответникът прави възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като искът е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, поради което не може да се определи като иск на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП, а в случая качеството на ищците е на длъжници по изпълнително дело.

Моли делото де бъде прекратено.

Оспорва иска по основателност и по размер. Намира, че вземането е съдебно потвърдено, поради което се прилага общият 5 годишен давностен срок. Излага правни съображения за неоснователност на иска, като сочи съдебна практика. Намира, че срокът за перемпция на изпълнителното дело не тече отделно при солидарните длъжници, съгласно тълкувателната практика на ВКС.

Твърди, че давност не тече, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не ги предприема.

Сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, 2 а на възможността да бъде принудително изпълнено.

След анализ на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По образуваното ч. гр. д. № 1487/2010 г. по описа на Районен съд Велинград е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК е издаден Изпълнителен лист от 06.12.2010 г., с който длъжниците М.Х.С и Димитър Веселинов Алачев са осъдени да платят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 9754,96 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010 г., както и 4471,73 лв. лихва за периода от 09.02.2009 г. до 02.12.2010 г., сумата от 284,53 лв. разноски за внесена ДТ и 534,53 лв. за юрисконултско възнаграждение по ЧГД.

От приетото по делото Удостоверение от СИС при РС Велинград с изх.

№ 1123/05.02.2024 г. по ИД № 16/2011 г. се установява, че за принудително събиране на процесното вземане е било образувано изпълнително дело по описа на СИС при РС Велинград, което е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК с Постановление от 22.05.2015 г. Делото е актувано /унищожено/, но от съхранените данни става ясно, че са отразени плащания от длъжника М.Х.С, които са удостоверени с печат на гърба на изпълнителния лист. Били са наложени запори върху МПС, собственост на другия длъжник по делото Димитър Алачев. Плащанията от М. С., които са отразени върху изпълнителния лист по ИД 16/2011 г. са следните: на 16.02.2011 г. – 200 лв, платени на „Банка ДСК“ ЕАД; на 19.03.2011 г. – 200 лв., от които 180 лв. са за първоначалния взискател по делото; На 19.04.2011 г. – 135 лв.; На 02.06.2011 г. – 100 лв.; На 26.08.2011 г. – 130 лв.; На 30.09.2011 г. – 90 лв.; на 10.05.2012 г. 90 лв.; на 03.01.2013 г. са платени вече на „ОТП Факторинг“ сумата от 50 лв.; На 26.04.2013 г. – 50 лв.; на 16.05.2013 г. – 120 лв.; на 04.07.2013 г. 100 лв.; на 01.10.2013 г. – 50 лв. Другите отразени плащания са направени по ИД по описа на ЧСИ Станчева. От отбелязванията върху изпълнителният лист се установява също, че заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на длъжниците с ПДИ на 02.02.2011 г.

Видно от приложеното по делото копие от изпълнително дело № 790 по описа за 2015 г. на ЧСИ Деница Станчева е следното:

Н а 16.09.2015 г., след връщане на изпълнителния лист е депозирана молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за образуване на изпълнително дело срещу М.С и Д.А В молбата е посочен и конкретен способ на принудително изпълнение срещу имуществото на двамата длъжници, а именно: запор върху евентуални трудови възнаграждения и опис на движими вещи, находящи се на адресите на длъжниците.

На 20.10.2015 г. е връчена ПДИ по новото изпълнително дело на 3 длъжника М. С.

На 22.03.2016 г. е посетен адреса на С. с цел извършване на опис на движими вещи, за който не е връчено надлежно съобщение. Такъв не е извършен, тъй като длъжникът не е открит.

Длъжникът М. С. е починала на 04.10.2016 г.

На 12.04.2018 г. е постъпила молба от взискателя, който иска налагане на запори върху банковите сметки на двамата длъжници, както и запор върху МПС и трудови възнаграждения. По така направеното искане са предприети действия от страна на ЧСИ, както следва: На 24.04.2018 г. е изпратено запорно съобщение, с което се налага запор върху банковите сметки на длъжника М. С., открити в „Юробанк България“ АД, връчено на 27.04.2018 г., в „Обединена българска банка“ АД, връчено на третото задължено лице на 27.04.2018 г., като са постъпили отговори от банките, че признават за основателно задължението, но няма авоари от които да се изпълни запорното съобщение.

На 02.05.2018 г. е изпратено съобщение до длъжника М. С., с което ЧСИ я уведомява за наложените запори. Върху разписката на гърба на съобщението е отбелязано, че адресатът е починал през 2017 г.

На 28.07.2019 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг“ ЕАД, с която искат да се направят нови справки за новооткрити банкови сметки на длъжниците, като се наложат запори върху тях.

На 01.03.2021 г. е изпратено съобщение до взискателя, ведно с направена справка в НБД „Население“ за длъжника С., и ЧСИ моли взискателя за становище. От приложената справка е видно, че длъжникът е починал. Съобщението е връчено на ОТП на 11.03.2021 г.

На 24.08.2021 г. е постъпила молба по изпълнителното дело от представител на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което моли ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на С., след което да се конституират наследниците й като длъжници по изпълнителното дело и да се наложат запори върху банковите им сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ .

С молба от 05.01.2022 г. сочи като способ на изпълнение запор върху трудовото възнаграждение на наследниците на починалия длъжник.

На 06.10.2022 г. с молба от „ЕОС Матрикс“, ответник по настоящото дело, се уведомява ЧСИ за прехвърляне на вземането, предмет на принудителното изпълнение в тяхна полза, като е приложен договор за цесия и пълномощно от цедента, с което е упълномощен цесионера да уведомява длъжниците за прехвърленото вземане, както и потвърждение на цесията.

С Постановление от 11.10.2022 г. е конституиран ответника по делото като взискател по ИД 790/2015 г. по описа на ЧСИ Станчева.

С писмо от 10.10.2022 г. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД последният е уведомен, че длъжникът С. е починала, като същото е връчено на 14.10.2022 г.

4

Отново взискателят е уведомен, че към 14.11.2022 г. не са конституирани наследниците на длъжника, като съобщението е изпратено на електронната поща.

На 25.01.2023 г. е постъпила молба от взискателя, в титулната част на която, са посочени като длъжници ищците Г. Г. И. и Й. Г. Н., без искане за конкретни изпълнителни действия срещу тях.

С молба от 05.10.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли ЧСИ след като изготви справки в БНБ, НАП и НОИ, да наложи запори върху всички вземания на ищците.

На 28.11.2023 г. е постъпило Удостоверение за наследници, като с ръкописна резолюция без дата има направено отбелязване“ Конституирам наследниците по ½ ид. ч. от дълга. ПДИ“

На 30.11.2023 г. е изпратена ПДИ до ищцата Г. И., без данни по делото за нейното връчване.

На 01.12.2023 г. на ищцата Й. Н. е връчена ПДИ.

Последните данни от изпълнителното дело са от 12.12.2023 г.

Ищците са представили по делото също и съобщение до Й. Н., с което се уведомява за наложен й запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Максима България“ ЕООД.

По изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия срещу другия длъжник по делото Димитър Веселинов Алачев, но съдът не дължи тяхното обсъждане, доколкото давността за солидарните длъжници тече по отделно, на основание чл. 125 ЗЗД.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК. В случая в исковата молба и уточнението към нея, се твърди, че задължението е установено със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която е връчена надлежно на длъжника С., още при първото образувано изпълнително дело № 16/2011 г. по описа на СИС при РС Велинград, което е видно и от направеното отбелязване върху изпълнителния лист. Връчването е сторено на 02.02.2011 г., от който момент започва да тече срокът за възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, който срок към онзи момент е бил 14 дни /чл. 414, ал. 2 от ГПК, като през 2019 г. срокът е изменен от двуседмичен в едномесечен/. Т. е. заповедта за незабавно изпълнение е била стабилизирана с изтичане на срока за възражение – 17.

02.2011 г. От този ден започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна, тъй като вземането произтича от влязъл в сила акт на съд – чл.