Определение № 97 от 13.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. ХАСКОВО, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Частно наказателно дело № 20265600200178 по описа за 2026 година

Производството е по чл.65, ал.1 – ал.7 от

НПК и е образувано по молба на адвокат Д. З. – защитник на Н. К. - обвиняем по досъдебно производство № 95 / 2025 год. по описа на ТД „Митница Бургас“, с искане за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” в „домашен арест“.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 13.09.2025 год. по досъдебно производство № 95 / 2025 год. по описа на ТД „Митница Бургас“, Н. К. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 11.09.2025 год., през ГКПП „Капитан Андреево“, Община Свиленград, Хасковска област, с товарен автомобил с влекач „Skania“, с рег.№ ***и прикачено към него полуремарке марка „Meusburer“, с рег.***, без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната от Република България в Република Турция, високо рисково наркотично вещество – марихуана, с общо брутно тегло 739.180 кг. на обща стойност 11 826 880 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини /поради откриване на наркотичното вещество от митническите служители на МП „Капитан Андреево“/, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък – престъпление по чл.242, ал.4, предл.1-во, вр. ал.2, предл.1-во, вр. чл.18, ал.1 от НК.

1

В обясненията си обвиняемият е заявил, че работи като *** и притежава описания по-горе товарен автомобил, управлението на който се извършвало само от него. В началото на м.09.2025 год. натоварил машина, който трябвало да превози от Германия до Турция, в изпълнение на възложена му поръчка. На паркинг в Австрия непознати за него лица му предложили да превози до Турция стока, за която обяснили, че е тютюн за наргиле, която била натоварена в автомобила му. За услугата му предложили 50 000 евро. На границата била извършена митническа проверка, при която било установено, че пренасяната от него стока е марихуана.

С протоколно определение от 15.09.2025 год., постановено по ЧНД № 768 / 2025 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, по отношение на обвиняемия Н. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С постановления от 30.12.2025 год. и от

24.02.2026 год., обвинението е презицирано относно количеството и стойността на наркотичното вещество.

В качеството на свидетели са разпитани митническите служители, извършили проверка на управлявания от *** товарен автомобил и установили превозваното в него наркотично вещество, за което са съставени протоколи за претърсване и иззимване, одобрени по надлежния ред.

За да вземе най-тежката мярка за неотклонение

– „задържане под стража“ при първоначалното й определяне, съдът се е позовал на наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че престъплението е извършено от обвиняемия. Опасността обвиняемия да се укрие е обоснована с това, че не е обвързан с територията на Република България и с това, че събраните по ДП материали не опровергават презумпцията, визирана в чл.63, ал.2, т.3 от НПК, доколкото за престъплението, за което К. е привлечен в качеството на обвиняем се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години до 20 години.

Допълнително събраните по делото доказателства не разколебават извода за наличие на обосновано предположение, уличаващо К. в извършване на престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем. Доводи в противна насока не се съдържат и в молбата за изменение на мярката за неотклонение.

Като необосновани съдът намира изложените от защитника на обвиняемия доводи за това, че с определянето на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, за ефективното изпълнение на която се представя договор за наем, приет като писмено доказателство, ще се изпълнят целите, предвидени в нормата на чл.57 от НПК, отчитайки следните обстоятелства:

Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на обвиняемия се е влошило в края на 2025 год. В тази насока съдът цени представената от 2 защитника на обвиняемия епикриза от „МБАЛ – **“ ЕООД, Неврологично отделение, от която се установява, че обвиняемият е постъпил в отделението на 20.12.2025 год. и изписан на 29.12.2025 год., с диагноза МСБ. Исхемичен мозъчен инсулт – стволова локализация. Алтерниращ синдром на Джаксън.

Левостранна хемипареза. Придружаващи заболявания – захарен диабет.

Синдром на Арнолд Чиари – първа степен. Увреждане на междупрешлени дискове в поястнокръстен отдел с радикулопатия. Наред с това обаче в епикризата е посочено, че обвиняемият е изписан с подобрение по отношение на говорните затруднения, състоянието му е подобрено, без медицински риск от приключване на болничното лечение по отношение на основното заболяване.

По повод здравословното състояние на обвиняемия, с разпореждане от 06.01.2026 год. на ОП – Хасково е разпоредено същият да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС към Затвора – София, където пребивава и понастоящем.

Като правно релевантно относно това доколко здравословното състояние на обвиняемия позволява пребиваването му в условия на арест, съдът цени изготвената по ДП, комплексна съдебно психиатрична и неврологична експертиза от 19.02.2026 год., от която се установява, че К. страда от мозъчно съдова болест, исхемичен мозъчен инсулт – стволова локализация, левостранна хемипареза. К. не страдал от психично болестно разстройство. Към момента на обследването му *** е бил в увредено общо състояние, с левостранна хемипареза и хронични придружаващи заболявания. Експертите са категорични, че здравословното състояние позволява на обвиняемия да носи наказателна отговорност и наказание, както и да търпи мярка за неотклонение "задържане под стража“ в условията на арест или затвор.

Данни за състоянието на обвиняемия, описано по-горе се съдържат и в становище № 09 от 27.01.2026 год. на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – гр.София.

Допълнително представената от защитника на обвиняемия епикриза от Отделение „Нервни болести“ към МБАЛ „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, не обосновава извод в противна насока. От съдържанието на документа се установява, че обвиняемият е постъпил на лечение на 10.03.2026 год. и е изписан на 13.03.2026 год., като по време на престоя му е бил консултиран с психиатър и кардиолог, с приложено медикаментозно лечение. При обвиняемия липсвал симптомокомплекс, отговарящ на пирамиден синдром. Наблюдавала се отчетлива флуктуация в неврологичната симптоматика - от напълно неподвижни леви крайници при снемане на неврологичния статус и изследване на двигателна дейност в легнало положение до възможна самостоятелна походка с помощно средство /бастун/. За водеща при обвиняемия е приета психоемационалната компонента и генеза на състоянието, изразяващи се в псевдоорганичен „инсултен“, неврологичен синдром. Като правно релеванто в случая съдът отчита това, че обвиняемият е бил дехоспитализиран в ясно съзнание, контактен, адекватен, със стабилна 3 хемодинамика, и насочен за продължаване на лечението към Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – СБАЛЛС.

Становището на защитника на обвиняемия, че определяне на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“ би повлияло в положителен аспект по отношение на здравословното му състояние, не намира опора в цитираната по-горе медицинска документация, отчитайки обстоятелството, че в болничното заведение обвиняемият би получил по-адекватна медицинска помощ, в сравнение с очакваната такава от негови близки. От друга страна, психиатричното състояние на обвиняемия е било предмет на изследване и от специалистите, определени за вещи лица по допуснатата на ДП, съдебно – психиатрична и неврологична експертиза, обсъдена по-горе.

В подкрепа на изложените обстоятелства, обосноваващи извод за неоснователност на молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“, съдът отчита и високата степен на обществена опасност на престъплението, за извършването на което К. е привлечен в качеството на обвиняем, изхождайки освен от количеството на пренасяното наркотично вещество, още и от стройната организация за осъществяването на престъплението, включително и това, че наркотичното вещество е пренасяно през териториите на няколко държави и с участието на лица с различна народност.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице обстоятелствата, обуславящи законността на извършеното задържане, считано от когато не са настъпили изменения на обстоятелствата, преценени при първоначалното определяне на мярката за неотклонение “задържане под стража”, които да налагат нейното изменение в по-лека, поради което молбата, подадена от защитника на обвиняемия, следва да се остави без уважение, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ – потвърдена.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо Н. К. - обвиняем по досъдебно производство № 95 / 2025 год. по описа на ТД „Митница Бургас“, от „задържане под стража“ в по-лека.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 3 - дневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Апелативен съд - Пловдив за 19.03.2026 год. от 10.00 часа, за която дата и час страните уведомени.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

5