Решение № 285 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

Т. Б. срещу Наказателно постановление № 23-0329-000326/30.05.2023 г., издадено от В.И.Д. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, РУ Раковски, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на подпис от свидетел в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Поддържа вписаното като свидетел лице да не е подписало акта, нито в него да се съдържа подпис на друго лице в качеството на свидетел. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Пледира здравословното му състояние да не му позволява да използва обезопасителен колан, като твърди да страда от тежко астматично заболяване. Предлага на съда да не дава 1 вяра на заключенията нито на почерковата, нито на съдебномедицинската експертиза по писмени данни.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. С. Г., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.10.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез началника на РУ Раковски на 16.10.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.05.2023 г. в 10:30 часа в гр. Брезово, на ул. „Димитър Благоев“ до № 23 жалбоподателят М. С. Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД“ с рег. № **, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелите Т. Я. Щ. и К. Г. Г. – полицейски служители в РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелите Щ. и Г. забелязали, че жалбоподателят Г. не използвал обезопасителния си колан по време на движение, поради което му подали сигнал за спиране. След като водачът спрял управляваното МПС, свидетелите Щ. и Г. пристъпили към извършването на проверка. В хода на същата жалбоподателят бил поканен да представи контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Въпреки че жалбоподателят имал издаден контролен талон, той не го носил в себе си и не го представил на контролните органи до приключване на проверката.

За така констатираните нарушения на място свид. Щ. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 367432 от 10.05.2023 г. срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля К. Г. Г., като всеки от тях подписал акта. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

2

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства по делото, както и от заключенията на съдебно-почерковата експертиза и на съдебномедицинската експертиза по писмени данни.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Т. Я. Щ.. От тях се установяват самоличността на водача, причината за извършената проверка, както и се съдържа доказателствена информация за интересуващо делото оборудване, което е било налично в превозното средство. Разкрива се още, че проверката е извършена на територията на град Брезово, като свидетелят изяснява, че възприел липсата на поставен обезопасителен колан от страна на водача, докато автомобилът е бил в движение. Доказва се от показанията на свид. Щ. и че превозното средство обективно е било оборудвано с предпазен колан, което той е възприел в хода на проверката. В показанията си свидетелят потвърждава, че водач на автомобила е бил жалбоподателят Г.. В тази част показанията на свид. Щ. изцяло намират подкрепа в разпита на свид. С.И.М., за когото се доказва да е бил пътник в превозното средство и да се намира в приятелски отношения с жалбоподателя, т.е. липсват основания последният да се счита за предубеден във вреда на нарушителя Г.. По този начин показанията на свид. Щ. се ценят за проверени, а достоверността им е доказана. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел като очевидец.

По делото е разпитан и свидетелят при съставянето на АУАН К. Г. Г..

Същият заявява липса на спомен за конкретния случай, което е житейски разбираемо, тъй като разпитът му се провежда повече от 9 месеца след датата на деянието, а и самият случай не се отличава с някаква характерна особеност, а по-скоро може да бъде определен като обикновен и типичен за служебната дейност на свидетеля. Въпреки това значението за делото на показанията на свид. Г. се отнася до проверката за наличието на негов подпис в съставения АУАН. При предявяването на акта в съдебно заседание свидетелят заявява, че има негов подпис и го посочва в графата за свидетел под № 1. Съдът дава вяра на това твърдение, тъй като то е проверено и истинността му е доказана при съпоставка със заключението на съдебно-почерковата експертиза.

За свидетелката Т.С.Н. се установява да е сестра на жалбоподателя. От показанията й се изяснява тя да е помагала при лечението на своя брат, като му е поставяла инжекции с лекарство през месеците април и май, когато състоянието му да се е обостряло. Свидетелката посочва, че през тази част на годината жалбоподателят обикновено имал високо кръвно налягане и изпитвал сълзене на очите и задух. В показанията на свид. Нендова се съдържат общи твърдения за здравословното състояние на жалбоподателя 3 през сравнително продължителен период от време (два месеца), а не конкретни нейни наблюдения от датата на деянието. В този смисъл може да се направи предположение, че и към интересуващия делото момент е възможно някои или всички симптоми да са били проявени, но показанията на свид.

Нендова не са годни да докажат и какъв е бил техният интензитет точно на 10.05.2023 г. От разпита на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че фактът на редовно провеждано лечение, за което съобщава свид. Нендова, не сочи на влошено състояние на лицето, а точно обратното – би следвало редовният прием на назначената терапия да осигурява контрол над симптомите. По тези съображения съдът приема, че общото твърдение на сестрата на жалбоподателя, че винаги през месеците април и май той изпитвал описаните в показанията й симптоми, не доказва, че конкретно сутринта на 10.05.2023 г. жалбоподателят е бил във влошено състояние. От показанията на свидетелката обаче се установява, че жалбоподателят Г. е спазвал и приемал лечението си, за което тя е съдействала.

От показанията на свид. С.И.М. се изяснява, че към момента на проверката той е присъствал като пътник в автомобила, управляван от жалбоподателя. В тази връзка свидетелят М. също има възприятия за значимите за делото обстоятелства, че проверката е извършена в гр. Брезово, водач на автомобила е жалбоподателят Г., както и че последният не е имал поставен обезопасителен колан по време на движение. Тези обстоятелства се доказват по делото най-напред от показанията на свид. Щ., а чрез разпита на свид. М. са събрани допълнителни доказателства, които потвърждават достоверността на твърденията на актосъставителя. От показанията на свид.

М. се разкрива още, че непосредствено преди деянието жалбоподателят е косил трева, при която дейност не се е почувствал добре и е заявил, че желае да потърси лекарска помощ в лечебно заведение. В разпита си свидетелят описва и впечатленията си от състоянието на жалбоподателя след косенето на тревата. Изяснява се, че проверката от полицейските служители е извършена след потеглянето от мястото на коситбата. Показанията на свид. М. съдържат информация и за маршрута, по който се е движил автомобилът на жалбоподателя, като установява се, че първо Г. е закарал свидетеля до дома му в гр. Раковски, след което е продължил сам.

От писмо с вх. № 49201/09.05.2024 г. от изпълнителния директор на „УМБАЛ Пловдив“ АД (лист 52 от делото) се изяснява, че жалбоподателят Г. не е преглеждан, нито лекуван в лечебното заведение в периода от началото на 2023 г. до края на месец май 2023 г.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

От заключението на съдебно-почеркова експертиза № 172/14.03.2024 г.

(лист 35-37 от делото) се доказва, че подписът непосредствено след реквизита „Актосъставител“ в процесния АУАН е изпълнен от свид. Т. Я. Щ., а подписът 4 след реквизита „Свидетели: 1“ в същия АУАН е изпълнен от свид. К. Г. Г..

Установява се още, че в графата „Актосъставител“ има изпълнен един подпис и в графата „Свидетели: 1“ също има изпълнен един подпис, който е различен от предходния. Съдът изцяло дава вяра на заключението по съдебнопочерковата експертиза, в което са направени категорични изводи относно авторството и на двата подписа – обект на изследването.

За изготвяне на заключението си вещото лице е работило с оригинала на документа, в който са изпълнени спорните подписи, и ги е съпоставило с надлежен сравнителен материал, който е достоверен по произход като непосредствено снет в открити заседания по делото при разпитите на двамата свидетели. За отговор на поставените задачи експертът е провел двустранно сравнително изследване, което обхваща два етапа. На първо място вещото лице е установило общите характеристики на подписите на всеки от свидетелите Щ. и Г.. Така за подписа на свид. Щ. се доказва да се характеризира със смесена транскрипция, съдържаща вертикален елемент + щрихи + хоризонтален елемент над началния вертикален, като по този начин се образува буква „Т“. Също така подписът е с над средна степен на обработеност, свързан, със среден размер, средно разтегнат, с десен наклон, над среден темп на изписване. За подписа на свид. Г. се установява, че се характеризира с безбуквена транскрипция, съдържаща праволинеен дясно наклонен елемент + щрих + параф, с над средна степен на обработеност, свързан, със среден размер, сбит, с десен наклон, среден темп на изписване.