Определение № 420 от 24.03.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Шумен, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500127 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №1403/20.02.2025 г. (пощ. кл. 12.02.2025 г.) от "Йеттел България" ЕАД, гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. З. Ц. при САК, срещу разпореждане №207/28.01.2025 г. по ч. гр. д. №18/2025 г. по описа на Районен съд - Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Й. Е. Й. за сумите: 173,94 лв. – остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625503566 от 27.11.2021 г.; 474,27 лв. – остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625807347/02.02.2022 г., както и в частта за отхвърлените разноски.

Жалбоподателят счита, че разпореждането се явява неправилно и необосновано, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуалния закон. Неправилни били изводите на съда, че неустойките са неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, както и че противоречат на добрите нрави и целят единствено облагодетелстване на оператора за сметка на потребителя, поради което същите са нищожни на основание чл. 26, ал.1 вр. с ал. 4 ЗЗД.

Сочи, че размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойка били уговорени в т. 9 от договора за мобилни услуги за номер *** от 27.11.2021 г. и в т. 11 от договор за услуга интернет за дома за номер *** от 02.02.2022 г.. Вземането възникнало вследствие неизпълнение на длъжника и ангажиране на договорната му отговорност. Неустойката била предварително определена, т.е. длъжникът изначално е знаел последицата от своето неизпълнение. Уговорените неустойки при прекратяване на договорите в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни такси обезпечавали възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и възможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им. Не били необосновано високи и не водели до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Начинът, по който била уговорена неустойката, представлявала санкция за страната допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетявала изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. Обстоятелството, 1 че размерът й се определят от размера на абонаментните такси, не означавало, че операторът ползва нещо без да е предоставил услуга. По отношение втория компонент на неустойката дължимостта на разликата в преференциалната цена на абонаментния план, се сочи, че сумите били дължими, тъй като при сключване на договорите за мобилни услуги абонаментните планове били предложени на преференциални цени на потребителя, поради изразеното от него желание да ползва мобилните услуги на оператора и сключването на договора. Съгласно чл. 21 от ОУ операторът имал право да определя отстъпки, като ценовите условия били одобрени от КРС като съответстващи на чл. 216 ЗЕС. Така договорените два компонента на неустойката кореспондирали на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди и не следвало да се разглеждат като израз на несъответствие с присъщите й функции. С оглед на това, че предоставеният по договора за услуга интернет за дома комплект за 5G интернет с вътрешен монтаж ZTE MC801A не бил върнат, за оператора се пораждало правото да претендира неустойка в размера, посочен в договора. В т. 7 от договора изрично било упоменато, че за ползването на услугата интернет за дома на потребителя се предоставя подробно индивидуализирания комплект, който бил собственост на оператор, а съгласно т. 11 в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, в случаите, в които потребителят не върне предоставеното оборудване или същото е счупено или повредено, потребителят дължи неустойка в размер на 749 лв. за предоставения комплект, която имала изцяло обезщетителна функция, насочена към компенсиране на претърпените от дружеството загуби, равняващи се на стойността на предоставеното за ползване и невърнато устройство.

В случая не се установявало и наличието на нито една от предпоставките на чл. 143 ЗЗП, за да се приеме, че е налице неравноправна клауза. В допълнение на изложеното сочи, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките от тримесечни абонаментни такси били съгласувани и утвърдени от КЗП, която съблюдавала спазването на правата им посредством сключената през януари 2018 г. между „Йеттел България“ ЕАД и КЗП съдебна спогодба, одобрена от СГС. Следвало да се има предвид, че начинът, по който се изчислява процесната неустойка от клаузите, сключени след влизане в сила на спогодбата, бил изрично признат като допустим от правния ред и съответстващ на добрите нрави и че клаузата не е неравноправна, като в посочения смисъл била практиката на редица окръжни съдилища. С оглед всичко изложено моли съда да отмени атакуваното разпореждане и уважена жалбата, като присъди направените разноски по заповедното производство и за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №18/2025 г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД и уточняваща молба, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Й. Е. Й., с искане да заплати на заявителя следните суми: 1) 173,94 лв., представляваща остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя на договор за мобилни услуги №625503566 от 27.11.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Размерът на неустойката бил 209,95 лв., която сума представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 58,33 лв. всяка), а именно 174,99 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 34,96 лв.; 2) 474,27 лв., представляваща остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за услуга интернет за дома 2

№625807347/02.02.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Размерът на неустойката бил 811,83 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС по 16,66 лв. всяка, а имено 49,98 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 12,85 лв. и с добавена сума в размер на 749 лв., равняваща се на стойността на комплект за 5G интернет с вътрешен монтаж ZTE MC801A, невърнато оборудване след прекратяване на договора. Претендира разноските по заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключени между длъжника и „Йеттел България“ ЕАД договор за мобилни услуги и договор за услуга интернет за дома.

С разпореждане №207/28.01.2025 г. по ч. гр. д. №18/2025 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението. Съдът е приел, че клаузите по двата договора касателно неустойките в размер на тримесечни абонаментни такси, съгласно чл. 143 ЗЗП са неравноправни и съответно нищожни. Освен това е приел, че неустойките са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, предвид т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД. Приел за неравноправни и клаузите по двата договора относно заплащането на неустойка в размер на дадените отстъпки от месечния абонаментен план за оставащия срок на договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като определените отстъпки имали единствено за цел привличането на потребители без те самите да имат възможност да разберат действителните финансови тежести, които им носи сключения при посочените условия договор. Освен това, посочването на различни цени на МАТ – стандартна и преференциална, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 от ЗЗП, целяща да промени икономическото поведение на потребителя. Досежно неустойката, представляваща стойността на предоставен рутер по договора за интернет за дома, съдът приел, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. От посоченото в т. 9 от договора, в частта за невърнато оборудване, не се установявало какво обезпечава – дали е равностойността на предоставеното устройство или е вредите от неизпълнението. В случая се явявала в нарушение на чл. 92 от ЗЗД. Съдът не приел посоченото в уточняващата молба, че сумата от 749 лв. била равностойността на комплекта, който е предоставен, доколкото в договора никъде не е записана равностойността му, а така направеното уточнение от заявителя представлява едностранно дописване съдържанието на договора. Освен това, с посоченото в съдържанието на договора, че се предоставя конкретно устройство за ползване, но без посочена цена, бил нарушен чл. 68в ЗЗП, поради това и т. 7 от договора представлява невярна подвеждаща информация, целяща единствено да въведе в заблуждение средния потребител по смисъла на чл. 68д вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор.

Искането за издаване заповед за изпълнение, което е отхвърлено от заповедния съд, се основава на договор за мобилни услуги и договор за интернет за дома, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В 3 чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят, съгласно издадените крайни фактури, претендира следните суми: 173,94 лв. – остатък от неустойка, на основание т. 9 от договора за мобилни услуги за номер *** и 474,27 лв. – остатък от неустойка, на основание т. 11 от договора за услуга интернет за дома за номер ***.

Настоящата инстанция приема, че съдържанието на клаузите от договора за мобилни услуги и договора за интернет за дома, относно претендираните неустойки, представляващи стойността на тримесечни абонаментни такси и дадена отстъпка от цена на услуга, са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договорите не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори.