Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7993 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1444/2026
Вид
Решение № 7993
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Петър Касабов, Владимир Вълчев, Любомира Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1, пр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7993

Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20267180701444 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция – Пловдив, срещу Решение № № 365 / 31.03.2026 г., постановено по а.н.д № 3078 по описа за 2025 година на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 25-1030-002230 от дата 30.04.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив ,с което на К. С. Г. [ЕГН] на основание чл.183ал.5т.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в еврова равностойност от 51,13 евро за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно е ценил събраните в хода на съдебното доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че са спазени изискванията за форма и съдържание на съставяния АУАН и издаденото наказателно постановление. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – К. С. Г. [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат И., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - [населено място] не встъпва в процеса.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от К. С. Г. срещу НП №25-1030-002230 от дата 30.04.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 3690466/25.03.2025 г., съставен от К. К. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: на 25.03.2025г., около 01:46 часа, кръстовище на [улица]и [улица], К. С. Г. като водач на лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер] (лична собственост) като навлиза и преминава през кръстовището на забранен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, с което виновно нарушава нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в размер на 100 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Същият пояснява, че автомобилът на нарушители се е движил по [улица]и при извършване на ляв завой към [улица]е преминал на червен сигнал на светофара. Контролният орган споделя лични впечатления, възприети от позицията му патрулен автомобил, който в същия момент бил на [улица], [населено място] в посока хотел СПС и потеглял на зелен сигнал на светофара.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението не е установено безспорно от обективна и субективна страна, тъй като в АУАН и НП не се съдържа ясно описание при какви обстоятелства е извършено. В частност на какъв сигнал на светофара водачът е навлязъл в кръстовището, за да е възможно да се формира някакъв обоснован извод, дали при управлението на автомобила Г. е навлязъл в кръстовище на зелена (жълта) светлина и го е освободил на червена или е навлязъл и преминал само на червена светлина. Тези именно съображения обосновали извода на съда, че АУАН не е редовно съставен по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, поради което няма придадената му отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в него констатации. Това дало самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

9. Страните не спорят по установената пред въззивната инстанция фактическа обстановка, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството.

Изводите на районния съд за допуснати в хода на производството процесуални нарушения са необосновани и в отклонение от доказателствата по делото. Изрично както в съставения АУАН, така и в НП е записано, че Г. като водач на лек автомобил Ауди с рег. № [рег. номер] (лична собственост) на процесните дата, място и час навлиза и преминава през кръстовището на забранен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, с което виновно нарушава нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Тези обстоятелства се подкрепят и от показанията на актосъставителя, който без колебания е потвърдил познавателните си възприятия, а именно че нарушителят е навлязъл и преминал през кръстовището изцяло на чревен сигнал. Съдът не намира основния да дискредитира тези показания, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи на съвкупния доказателствен материал.

Правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Именно тази забрана не е спазил Г., с което е реализиран фактическия състав на вмененото му административно нарушение, за което законосъобразно му е наложена санкцията по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Видът и размерът на административното наказание са фиксирани от закона, поради което не подлежат на ревизия от съда.

Обществената опасност на нарушението е типична за нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на вредните последици в случая е ирелевантна. С оглед охраната на особено важни обществени интереси, нарушенията от категорията на процесното се третират като тежки от законодателя, а наличието на вредни последици за живота и здравето на останалите участници в движението се презумират по силата на закона, без да са изискуем елемент от състава на инкриминираното деяние. Отделно нарушението от този вид не е първо за водача, видно от представената справка за санкционирането му с предходно наказателно постановление № 24-0284-001859/26.09.2024г., влязло в сила на 23.04.2025г., поради което процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро за двете съдебни инстанции или общо 100 евро.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 365/31.03.2026 г., постановено по а.н.д № 3078 по описа за 2025 година на Районен съд – Пловдив, XVII - ти наказателен състав.

ПОТВТРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-002230 от 30.04.2025г. на Началник група в ОДМВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на К. С. Г., [ЕГН], на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движението по пътищата е наложено административно наказание “глоба” в еврова равностойност от 51,13 евро за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. С. Г., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 7, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от общо 100 (сто) евро, представляваща съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�