Решение № 727 от 18.09.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Добрич, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Славова при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Гражданско дело № 20263230101396 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от ИЩЕЦА ВАРНА СИТИ ПАРК АД, ЕИК 201668663, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ул. “20ти април” № 6, ап.1, представлявано от М. Н. В., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 2 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Е. П. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Д., ж.к. „***“ ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, общ. Д., да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 140,43 евро (сто и четиридесет евро и 43 цента), с ДДС, с равностойност от 274,66 лева, представляваща сбор от неплатените такси за управление и поддръжка на общи части, дължими по Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „***“, сключен на 31.10.2016г. за апартамент №*** и паркомясто №***, съгласно фактура №1000008394/04.07.2025г. за дължимите такси в общ размер на 274,66 лева /140,43 евро/, с ДДС, в т.ч. от които 210,37 лв. /107,56 евро/ без ДДС - такса управление за ап. Д13, м. 07.2025г. -м. 09.2025г. и 18,51лв. /9,46 евро/ без ДДС - такса покрито ПМ 31, за м. 07.2025г. -м.

09.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД, както и сума в размер на 12,02 евро (дванадесет евро и 02 цента), с равностойност от 23,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 274,66 лева (140,43 евро) по фактура №1000008394/04.07.2025г. за периода 14.07.2025г. до датата на предявяване на иска, 24.02.2026г.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти, находящи се в Комплекс от затворен тип „***“, а 1 именно: 1/ АПАРТАМЕНТ*** с идентификатор № ***, находящ се в жилищна сграда блок „***, гр. В., ул. “***“ №***, на *** етаж, със застроена площ 48,77 кв.м, ведно с прилежащата му изба Г 12 с площ 4,45 кв.м. както и съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ *** по КККР на гр. Варна, и 2/ ПАРКОМЯСТО №***, с площ от 12,50 кв.м., находящо се в НАДЗЕМЕН ПОКРИТ ГАРАЖ с 11 броя паркоместа представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в град В., ул. „***" ***, ведно с 16,04 кв.м. идеални части от ПИ ***.

На 31.10.2016 г. в качеството ú на собственик на гореописаните обекти, ответникът като възложител е сключил с ищцовото дружество като изпълнител, на основание чл. 2 от ЗУЕС, договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, съгласно които „***“ АД е поело задължение да изпълнява функциите по управление и поддръжка на общите части на комплекса, включващи подробно посочени в чл. 2.2 от съответния договор и приложенията към него дейности, при поето насрещно задължение от възложителя да заплаща припадащата му се част от разходите по управление, поддръжка и обслужване на общите части.

На 31.10.2016 г. между ищеца, като УПРАВЛЯВАЩА ОРГАНИЗАЦИЯ и ответника бил сключен Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „***“ вписан в Службата по вписвания -гр. В., под вх. № 27660, акт № 250, том X, дело № 3716/31.10.2016 г. със срок на действие 60 /шестдесет/ месеца. Съгласно т. 8.1. от Договора, същият влиза в сила от датата на подписването му. Съгласно т. 8.2. от Договорът има автоматично действие за подновяване, ако някоя от страните в 30 дневен срок преди изтичане на договора не подаде предизвестие за прекратяване. В този случай настоящият договор се подновява за срок от 1 /една/ година, като правилото се прилагало многократно. Към падежите на дължимите плащания договорът е бил в сила.

Конкретните условия относно размера на дължимите от собственикавъзложител плащания, в това число и индексирането на следващите се такси, по договора са идентични и са разписани в чл. 5.2, чл.5.3 и Приложение № 1 към съответния договор. Идентични са и уговорките относно начина и сроковете за плащането - на всяко тримесечие от календарната година, съответно до 10 януари за първото тримесечие, до 10 април за второто тримесечие, до 10 юли за третото тримесечие и до 10 октомври за четвъртото тримесечие. Съгласно уговореното между страните /чл.5.3.1 от съответните договори/ размерите на месечните такси за управление са индексирани ежегодно, за което в началото на всяка календарна година "Варна сити Парк" АД е уведомявало възложителя. В тази връзка размерът на следващата се такса за управление от договора за 2025г. - 1,39 лева на кв.м., с вкл. ДДС за апартамента и по 7,41 лева за паркомясто с ДДС.

Ищцовото дружество твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът има незаплатени задължения на такси за управление и поддръжка на общите части по договора, както следва: За периода м. юли - м. септември 2025 г. - такси за управление и поддръжка на общите части по договора за апартамент *** и паркомясто №*** е издадена фактура №1000008394/04.07.2025 г. за дължимите такси, в общ размер на 274,66 лева /149,43 евро/, с ДДС, в т.ч. от които 210,37 лв. /107,56 евро/ без ДДС- такса управление за ап. Д13, м. 07.2025г. -м. 09.2025г. и 18,51лв. /9,46 евро/ без ДДСтакса покрито ПМ 31, за м. 07.2025г. -м. 09.2025г. Настоява, че плащания по 2 посочените фактури и в уговорените в договора срокове от страна на ответника не са извършвани.

Посочва, че поради забавата в плащанията на дължимите такси, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.7.8. от съответните договори за управление, дължимо върху стойността на всяка една фактура за периода от 10 число на първия месец от тримесечието, за което се дължи таксата, до датата на предявяване на настоящата искова молба - 24.02.2026г.

С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца дължимите от същия суми. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал писмен отговор. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „***", както и качеството си на собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти. Не оспорва и обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба е съществувало задължение за заплащане на такси за управление и поддръжка за периода м. юли - м. септември 2025г., като в тази връзка възразява, че след получаване на съобщение за образуваното делото е заплатила главницата по процесната фактура. Настоява, че не е била надлежно уведомена от ищеца за наличието на дължими от нея суми, поради което не дължи заплащане на суми за забава и разноски по настоящото производство, като моли съдът да постанови решение, отчитащо извършеното от нея плащане след образуване на делото и да остави в тежест на ищеца сторените от същия разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

С определение №1714/16.07.2026г., на основание чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице сключен договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна Сити Парк", че ответникът е собственик на описаните в исковата молба недвижими имоти, както и че към датата на подаване на исковата молба е съществувало задължение на ответника към ищеца за заплащане на такси за управление и поддръжка за периода м. юли - м. септември 2025г. Страните са били обвързани по сила на валидно възникнали облигационни отношения по договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „****" . По силата на сключения договор, ищцовото дружество е поело задължение да изпълнява функциите по управление и поддръжка на общите части на комплекса, а ответникът, като собственик на обекти в посочения комплекс - да заплаща припадащата му се част от разходите по управление, поддръжка и обслужване на общите части.

Между страните не се спори, че в процесния период ищецът е изпълнявал възложената му работа, както и че ответникът не е заплатил дължимата от него сума за възложената и свършена работа. Не е спорен и размерът на дължимите от ответника суми.

С отговора на исковата молба, ответникът е приложил платежно нареждане за заплатена на 22.04.2026г. по Б.а сметка на ищеца сума в размер на 140,43 евро с посочено основание ф-ра №8394/04.07.2025г.

3

Спорен в производството е въпросът единствено за разпределение на отговорността за разноски, като в тази връзка ответникът настоява същите да бъдат присъдени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

В молба от 20.08.2026г., процесуалният представител на ищеца е направил изявление, че в хода на делото ищцовото дружество е получило посоченото в отговора плащане, като е направил искане съдът да съобрази извършените в хода на производството погашения. Противопоставя се на претенцията за възлагане на разноските в тежест на ищеца, като настоява, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на производството.

Претендира за присъждане в тежест на ответника на направените по делото разноски.

В настоящия случай, след като ответникът е заплатил процесната сума след завеждане на делото – на 22.04.2026г., съдът намира, че следва да приспадне платените от него суми в хода на производството, като зачете техния погасителен ефект, съобразно правилата на чл. 76 от ЗЗД, поради съдът следва да уважи предявените искове, както следва: за заплащане на сума за главница в размер на 2,69 евро – незаплатен остатък от такси за управление и поддръжка на общи части, дължими по Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „***“, сключен на 31.10.2016г. за апартамент №*** и паркомясто №***, съгласно ф акту р а №1000008394/04.07.2025г., като присъди сумата ведно със законна лихва върху същата, считано от 23.04.2026г., както и за сумата от 12,02 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 140,43 евро по фактура №1000008394/04.07.2025г. за периода 14.07.2025г. до датата на предявяване на иска, 24.02.2026г., а за остатъка от претенциите да отхвърли исковете поради извършеното в хода на производството плащане.

Съдът намира за необходимо да посочи, че наличието на трайни и продължителни договорни отношения между страните по повод на процесния договор за управление и поддръжка, задължава страните да проявяват активност при изпълнение на своите задължения, като своевременно изискват информация относно изпълнението и неизпълнението на задълженията по договора. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нередовно уведомяване за наличието на задължения към ищцовото дружество – в настоящият случай, задължението на ответника за плащане на парични суми почива на договорно основание, в което същият е встъпил доброволно. Именно трайността на договорните отношения и липсата на възражение за неизпълнена от ищеца работа, задължава ответника да следи за своето точно и своевременно изпълнение на поетите задължения, като е без значение обстоятелството дали е издадена фактура от страна на ищеца и дали същата е съобщена на ответника, т.к. за ищеца съществува задължение да издаде счетоводен документ едва след постъпване на плащане на суми по договора.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват сторените разноски в цялост, предвид извършеното плащане в хода на процеса. В тази връзка, съдът намира възражението на ответника за недължимост на разноски за неоснователно, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Ищецът е представил списък на сторени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към молба от 01.04.2026г. е приложен договор за правна 4 защита и съдействие от 24.02.2026г., от съдържанието на който се установява, че страната се е задължила да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро за процесуално представителство по настоящото производство, като в договора е отбелязано, че възнаграждението е заплатено, но до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направата на този разход. Предвид липсата на доказателства за заплатени от ищеца суми за разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производство и предвид разясненията по т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на сторени разноски следва да бъде уважено единствено за сумата на заплатената от ищеца държавна такса в размер на 51,13 евро, която следва да бъде възложена в тежест на ответника.