Решение № 158 от 04.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500207 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Екострой 2011“ЕООДгр.Бургас-ответник по гр.д. № 4381 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2489/22.11.2024 год. ,с което е осъдено въззивното дружество да заплати на С. С. В. от гр.*** сумата 933 лв.дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г-31.05.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,като исковата претенция е останала недоказана .

На първо място се сочи ,че недоказано е твърдението на ищеца ,че е полагал труд въз основа на трудов договор от 12.07.2012 г. ,по силата на който ответникът му е работодател ,както и че стриктно е изпълнявал трудовие си задължения съгласно този трудов договор и длъжностната си характеристика през процесния период –от 01.05.до 31.05.2024 г. ,но ответното дружество не е заплатило дължимото му трудово възнаграждение за м. май 2024 г. ,нито в 1 уговорения срок – до 25-то число на месеца ,следващ месеца на полагане на труд.Счита се ,че ищецът не е доказал ,че е полагал труд през процесния период и наличието само на трудов договор не е достатъчно за претенция за заплащане на труда .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ищецът чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи.По делото са събрани безспорни доказателства ,в това число справки от масивите на ТД – НАП и НОИ-Бургас ,сочещи за възникнало трудово правоотношение между страните ,като през всички години на действието му работодателят доброволно е внасял дължимите публични вземания ,осигуровки и данъци .Обвързваща е и силата на представения процесен трудов договор ,предвид разпоредбата на чл. 75 КТ ,която урежда отношенията между страните дори при обявен недействителен трудов договор .

Районният съд е събразил всички представени доказателства ,които сочат единствено ,че между страните е съществувал сключен трудов договор ,определен и с размера на трудовото възнаграждение ,като са събрани доказателства и за реално положен труд.В тази връзка ответникът-въззивник не е провел насрещно доказване на твърдението си ,че е заплатил трудовото възнаграждение на ищеца/с оглед и предвидения ред за доказване на плащането съобразно чл. 270 ал.3 КТ –с писмен акт/.Затова неоснователни са възраженията на въззивника .

Моли се за потвърждаване изцяло на решението .

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице 2 положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от С. С. В. от гр.*** срещу „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г.-31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

В искова молба са изложени твърдения, че В. е сключил трудов договор с дружеството- ответник на 12.07.2012 г., по силата на който е бил назначен на длъжност „електротехник строителен “. Ищецът твърди, че до момента на възникване на правния спор правоотношението е изменяно десет пъти относно размера на дължимото трудово възнаграждение, за което подписвани допълнителни споразумения от 01.01.2014 г. ;01.01.2016,заповед за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от

29.12.2017г..;доп.споразумение от 01.01.2020;от 29.04.2020,от 01.06.2020 г. ,от 31.12.2020 г. ,от 31.03.2022 г.,от 29.12.2022 г. и 29.12.2023 г., като съгласно последното работодателят се е задължил да му заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено ,считано от 01.06.2024 г. Сочи, че за периода от 01.05.2024 г.- 31.05.2024 г. е изпълнявал възложените му трудови задължения, но работодателят не му е изплатил дължимото възнаграждение, поради което сезира съда с настоящата претенция.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на работниците си и не може да провери дали в действителност ищецът е бил назначен като служител на дружеството.

Релевира правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума.

Спорещите страни са ангажирали допустими, необходими и релевантни 3 за спора писмени доказателства. По делото е разпитан св. В. , колега на ищеца, от показанията на когото се установява, че за процесния период двамата са престирали труд в ответното дружество .

За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е налице валидно сключен трудов договор, като през процесния период ищецът е изпълнявал трудовите си функции, а работодателят не е ангажирал годни доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен.

Така постановения съдебен акт е правилен- постановен при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения,като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК Видно от представения трудов договор №9/12.07.2012 г.,длъжностна характеристика за длъжността „електротехник строител“, допълнителни споразумения от 01.01.2014 г. ;01.01.2016,заповед за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от 29.12.2017г..;доп.споразумение от 01.01.2020;от 29.04.2020,от 01.06.2020 г. ,от 31.12.2020 г. ,от 31.03.2022 г.,от 29.12.2022 г. и 29.12.2023 г.,С. В. е бил назначен на длъжността

„електротехник стоител“в „Екострой „ ЕООД на 8-часово работно време с брутно месечно възнаграждение от 933 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, респ. между страните е налице валидно трудово правоотношение. От представената справка от НАП се установява, че на 12.07.2012 г. до органа по приходите е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, както и уведомление за прекратяване на трудовия договор ,считано от 01.06.2024 г. По отношение на факта на изпълнение на задълженията от страна на работника съдът изцяло кредитира дадените от св.

В. показания, доколкото същите са пълни, еднопосочни, безпротиворечиви, а по отношение на свидетеля не се констатират основания за заинтересованост от изхода на делото. От същите се установява, че двамата с ищеца през процесния месец май са работели в ответното дружество .

При така установената фактическа страна на спора съдът намира от правна страна следното:

За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно 4 и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение, страна- работодател по която е ответника, размера на уговореното възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. В доказателствена тежест на ответника при доказване на изложените обстоятелства е да установи извършеното от него плащане на претендираната сума.

Предвид обстоятелството, че в отговора на исковата молба не е релевирано възражение за недобросъвестност на работника, т.е. да е бил наясно, че формата на трудовия договор е възможно да е опорочена, а и от съвкупния анализ на доказателствата, в това число извършеното уведомяване пред НАП и НОИ за сключване на трудовия договор, съдът намира за доказан факта за съществуване на валидно трудово правоотношение между С. В. и „Екострой 2011“ ЕООД. Съдът намира, за доказан и размерът на дължимото трудово възнаграждение, доколкото ищецът е представил допълнително споразумение, по силата на което страните са уговорили актуалния размер на месечната заплата. Обстоятелството, че работникът е изправна страна по договора се установява от свидетелските показания, дадени от св. В..

Ответникът, настоящ жалбоподател не е ангажирал доказателства за извършено плащане преди или в хода на процеса, поради което искът се явява основателен.

Така постановеното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени писмени доказателства, видно от които същото е заплатено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2489/22.11.2024 г., постановено по гр.д.

5

4381/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ 2011 “ ЕООД с ЕИК 201690257,седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Кооператор № 54, да заплати на С. С. В. с ЕГН ********** и адрес за призоваване : гр.*** ул.*** № ** ет.*, сумата от 500 лв., представляваща сторени пред въззивната инстация разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6