Решение № 279 от 02.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Й. Г. Г. – длъжник по изпълнително дело № 20199280400249 (кратък номер 0249) по описа на частен съдебен изпълнител Магдалена Стоянова за 2019 г., рег. № 928 по описа на КЧСИ, срещу постановление о т 03.06.2024 г., с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл. 433, ал.

1,т. 3 и т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че разбрал за воденото срещу него изпълнително производство през месец май 2024 г., след като получил съобщение за наложен запор на банкова сметка в банка „П.“ АД, за която твърди, че не притежава банкова сметка. Счита, че изпълнителния лист, издаден на 27.08.2018 г. от РС – Ботевград по ч. гр. д. № 1313/2018 г. , въз основа на който е образувано изпълнителното дело е изтекъл по давност и следва да бъде обезсилен.

Посочва още, че в периода след образуване на изпълнителното дело и по-конкретно между датите 08.07.2020 – 29.06.2022 г. не били предприемани каквито и да било действия, годни да прекъснат давността, поради което счита, че е налице перемпция. Предвид 1 изложеното прави искане за отмяна на обжалваното постановление и за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „И. ф.“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител посочва, че изтеклата погасителна давност, на която се позовава длъжникът, не е обстоятелство за което ЧСИ да следи, а следва подобно възражение да се релевира по съдебен ред. Излага също, че по делото са предприемани множество изпълнителни действия, които са били извършвани в законоустановения преклузивен двугодишен срок, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Липсвали и данни по изпълнителното дело за обезсилване на изпълнителния лист, поради което моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното.

Изпълнителното дело е образувано по молба вх. №

3725/22.04.2019 г. от взискателя „И. ф.“ ЕООД пред ЧСИ Магдалена Стоянова, заведено под номер 20199280400249, срещу длъжника Й. Г.

Г. за принудително събиране на сумите, описани в изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя на 27.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1313/2018 г. по описа на РС - Ботевград, както следва: 1 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане, 1 023,10 лева – договорна лихва, 50,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението и 94,46 лева – разноски по делото.

С молба вх. № 4186 от 08.05.2018 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „О. б. б.“ АД.

На 09.05.2018 г. г. върху банковите сметки на длъжника в „О. б. б.“ АД е наложен запор. На същата дата ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за образуване на изпълнителното дело и наложеният запор.

Съобщението е получено на 20.05.2018 г. от Радка Илиева, съпруга на длъжника.

С молба вх. № 2534/30.03.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „У. Б.“ АД и „Б.

ДСК“ ЕАД.

На 08.07.2020 г. ЧСИ е наложил запор на сметките на длъжника и 2 в двете банки е наложен.

С молба вх. № 7416/29.06.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника, настоящи и бъдещи, които бъдат преведени по платежна сметка за електронни пари в „И.“ АД.

Запорът е наложен на 05.07.2022 година.

С молба вх. № 7182/07.05.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника в лева, валута, както и за електронни пари, в следната финансова институция за електронни пари: „П.“ АД.

На 14.05.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на длъжника.

Н а 21.05.2024 г. длъжникът Й. Г. Г. е подал молба до частния съдебен изпълнител, съдържаща искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т.

3 и т. 8 ГПК, която е оставена без уважение с обжалвания отказ от 03.06.2024 г. поради липсата на предпоставки за перемпция.

При тези факти окръжният съд прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание органът по изпълнението няма правото да го преустанови.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на 3 предпоставки за неговото прекратяване.

Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената норма, е преклузивен, а не давностен, и започва от тече от последното изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело.

Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено още, че с предприемането на действия за принудително изпълнение се прекъсва давността, т.е. при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на 4 закона – чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, съдът приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато за период от две или повече години от образуването на изпълнителното производство, взискателят не отправи искане за извършване на определено изпълнително действие, респ. такова не бъде предприето от съдебния изпълнител.

В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно), или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане (в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, четвърто ГО).

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на жалбоподателя. Видно от данните по изпълнителното делото, през целия период от образуването му до момента, взискателят е подържал висящността на процеса със своите искания за предприемане на изпълнителни действия, а съдебният изпълнител валидно е предприел осъществяване на тези действия чрез налагането на запори върху банковите сметки на длъжника.

Не са налице обстоятелства, от които да бъде изведено твърдяното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 3 – изпълнителният лист да е бил обезсилен.

По тези съображения се налага извод, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

5

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. Г. Г. – длъжник по изпълнително дело № 20199280400249/2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител Магдалена Стоянова, рег. № 928 по описа на КЧСИ, срещу срещу постановление о т 03.06.2024 г., с което е отказано прекратяване на производството по делото на основание чл.

433, ал. 1,т. 3 и т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6