Решение № 93 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….. гр. София, 07.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9404/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 99019/24.07.2017 г., предявена от Д.Я.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищцата

Д.Я.В., твърди, че на 25.12.2016 г., около 23.30 ч., в гр. София, по автомагистрала (АМ) „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр.

София, в района на пътен възел с ул. „Околовръстен път“, Г.Я.Р., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) преобръщайки се в крайпътното дере, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта Н.Т.Р., която била пътник в автомобила.

По повод настъпилото ПТП бил съставен

Констативен протокол № К-1180/25.12.2016 г. по описа на СДВР „Пътна полиция“ и било образувано досъдебното производство № 11583//2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР. С влязла в сила присъда по НОХД № 2493/2017 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, Г.Я.Р. бил признат за виновен за описаното деяние, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Ищцата твърди, че е дъщеря на Н.Т.Р. и че е изживяла много тежко загубата на своя родител. Двете се намирали в изключително близки отношения, имали дълбока емоционална връзка, като ищцата била силно привързана към майка си. Ищцата сочи, че в ранна детска възраст е изгубила другия си родител и израснала само с майчина любов. Починалата била и основен помощник в отглеждането на детето на ищцата, като в доста продължителен период от време имали ежедневни контакти.

Ищцата твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №******РС, включително и на водача Г.Я.Р..

Застрахователната полица била със срок на действие от 13.11.2016 г. до 12.11.2017 г.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да ѝ заплати: сумата от сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2017 г. (датата на уведомлението, с което ответникът е отказал плащане по депозирана от ищеца претенция) до окончателното й изплащане.

Ищцата претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС по силата на Застрахователна полица № BG/30/116002904437, с период на валидност от 13.11.2016 г. до 12.11.2017 г.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът излага съображения, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при реализиране на всички елементи от сложния фактически състав на обезвредата - валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, деликт, вина, причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Твърди, че в конкретния случай този фактически състав не е осъществен, тъй като липсва елемент от него, а именно вредата. Посочва, че представените с исковата молба писмени доказателства не обосновават наличието на описаните болки и страдания от загубата на майката, както и че не съществуват обективни данни да са претърпени твърдените от ищцата неимуществени вреди.

Ответникът твърди, че размерът на иска не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинената смърт на нейната майка от процесното ПТП, както и че същият надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите на ищцата обезщетение. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Ответникът твърди, че основната причина за настъпване смъртта на Н.Р.е собственото ѝ поведение, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, като счита, че ако не беше това ѝ поведение, същата щеше да остане жива, прикрепена към седалката на автомобила и без травматични увреждания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е поне 80 %. Поради това счита, че ако искът бъде намерен за основателен, обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали значително.

Ответникът претендира направените в производството разноски.

В допълнителната искова молба, ищцата поддържа предявения иск. Счита, че възраженията на ответника са неоснователни.

В допълнителния отговор на искова молба, ответникът поддържа релевираните възражения и направените доказателствени искания.

На

05.11.2018 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на иска.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 25.12.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/116002904437, „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС, включително и на водача Г.Я.Р.. Застрахователното правоотношение е уговорено като срочно, за периода от 13.11.2016 г. до 12.11.2017 г. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото с определението от 13.12.2017 г., а и се установява от представената застрахователна полица (л. 12 от делото).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

25.12.2016 г., около 23.30 ч., в гр.

София, Г.Я.Р., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта Н.Т.Р., която била пътник в автомобила.

Тези факти се установяват от присъда № 187/03.07.2017 г. по НОХД

№ 2493/2017 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, с която Г.Я.Р. е признат за виновен в това, че на 25.12.2016 г., около 23 часа и 30 минути, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС, по автомагистрала „Тракия”, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, в района на пътен възел с ул. „Околовръстен път”, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като водач изгубил контрола над управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал пътнотранспортно произшествие преобръщайки се в крайпътно дере и по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в лек автомобил „Фолксваген Голф“ - Н.Т.Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.

66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено, за срок от 3 години.

Присъдата на Софийски градски съд е влязла в сила на 19.07.2017 г. – видно от извършеното отбелязване.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от СГС присъда по НОХД № 2493/2017 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Г.Я.Р. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че Г.Я.Р. по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Т.Р.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 25.12.2016 г., е причинена смъртта на Н.Т.Р.. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, с изх.№ 3/09.01.2017 г.

(л. 10-11), ищцата е дъщеря на починалата Н.Т.Р., с ЕГН: **********.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Я.Я. Р.. Съдът прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Я.Р. (същата е сестра на ищцата, дъщеря на починалата Н.Т.Р. и води дело с ответника по повод процесното ПТП). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват на непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност, съдът даде вяра и кредитира показанията на Я.Р.. Свидетелката сочи, че Д. и майка й винаги са били много близки. Двете живеели заедно и Н.Р.помагала на ищцата в отглеждането на детето й, от раждането му. Ищцата приела изключително тежко загубата на своята майка. „Към настоящия момент“ (свидетелката е разпитана на 14.05.2018 г.), сестра й не била преживяла загубата, напротив, колкото повече време минавало, толкова по-тежко ставало. Свидетелката сочи, че когато със сестра си са били малки, баща им се е самоубил и майка им е поела цялата грижа за тях.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Безспорен се установи от влязлата в сила присъда, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните и противоправни действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС - Г.Я.Р., и представлява деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Д.Б.: Ж.И З.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се явява Д.Я.В.. Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г. и ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика, Д.Я.В. е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята майка Н.Т.Р.. От събраните свидетелски показания се установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от смъртта на своята майка. С оглед на това съдът намира, че искът, предявен от Д.Я.В., е доказан по основание.