Решение № 878 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20261100500417 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Д. А. В., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20168410403217 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, чрез неговия пълномощник адвокат Н.К., срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 25.09.2025 г., с което последният е отказал да уважи постъпило възражение от длъжника за изтекла погасителна давност, както и да връчи съобщение за образувано изпълнително дело ведно с приложен изпълнителен лист, издаден на 20.06.2012 г. по гр. д. № 703/2012 г. на РСХарманли на длъжника Д. А. В..

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Пълномощникът на длъжника поддържа, че последният е узнал за образуваното изпълнително производство в края на месец август 2025 г., като липсват каквито и да било доказателства, че поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника. Оспорва да е получавал и подписвал съобщение за доставка на пратка в куриерска служба „М и ЕМ Експрес“. Твърди, че е направено възражение, че вземането срещу доверителя му е погасено по давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, като съдебният изпълнител е отказал да уважи искането му като недопустимо. Моли съда да отмени разпореждането на съдебния изпълнител и да бъде прекратено изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани писмени възражения от страна на взискателя – „Макроадванс“ АД.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Сочи, че от приложените по изпълнителното дело документи се установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника и същият е бил редовно уведомен за образуваното изпълнително дело.

Заявява, че не е компетентен да се произнесе по възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност. Във връзка с изложените в жалбата аргументи, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, намира, че не е налице двугодишен период, през който да не са поискани действия от страна на взискателя или да не са извършвани такива от съдебния изпълнител, което да обосновава прекратяването на изпълнителното производство. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

1

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

В конкретния случай длъжникът обжалва разпореждане на съдебния изпълнител, с което последният е отказал да му връчи покана за доброволно изпълнение. Доколкото това действие не попада сред изрично посочените в разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, то жалбата, в частта, с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение, е процесуално недопустима поради липса на признато от закона процесуално право на жалба на длъжника срещу атакуваното действие, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част, жалбата е депозирана от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да се прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество в тази част, същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предоставената с разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да се разглежда с оглед предвидените в чл. 433 ГПК хипотези за прекратяване на изпълнението, които са изчерпателно уредени. В настоящия случай с подадената молба от длъжника с вх. № 047128/01.09.2025 г. длъжникът е направил възражение, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, е погасено по давност. Сред основанията на чл. 433, ал. 2, т. 1-8 ГПК не фигурира хипотезата на погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност по чл. 110 и следв. ЗЗД, като съдебният изпълнител няма правомощия нито да следи служебно за погасяване на вземанията на взискателя по давност, нито да се произнася по направени пред него такива възражения. Произнасянето по възражение за изтекла погасителна давност представлява разрешаване на материалноправен спор, като длъжникът следва да установи погасяването на вземанията по издадения изпълнителен лист по давност по исков ред пред надлежния съд, респ. не е в правомощията на съдебния изпълнител да извършва преценка досежно изтекла погасителна давност. Едва след като с влязло в сила решение се установи, че вземането е погасено по давност, длъжникът може да поиска прекратяване на изпълнителното производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Доколкото, понастоящем липсва влязло в сила решение, установяващо такова обстоятелство, съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от Д. А. В. - длъжник по изпълнително 2 дело № 20168410403217 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, подадена чрез адвокат Н.К., срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 25.09.2025 г., в частта, с която последният съдебният изпълнител е отказал да връчи съобщение за образувано изпълнително дело ведно с приложен изпълнителен лист, издаден на 20.06.2012 г. по гр. д. № 703/2012 г. на РСХарманли на длъжника Д. А. В..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. А. В. - длъжник по изпълнително дело № 20168410403217 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841, подадена чрез адвокат Н.К., срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 25.09.2025 г., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да уважи постъпило възражение от длъжника за изтекла погасителна давност.

Решението е окончателно. В частта, в която жалбата на длъжника е оставена без разглеждане, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3