Решение № 55 от 08.04.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500091 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 91/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р. В. В., подадена чрез адв.

П.Н., против решение № 1384/23.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2390/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу Е. Е. П.: за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент №7 /седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1 /първа/ сграда на площ от 116,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници: ап. №5, aп. №8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м., при граници: изба №*, изба №*, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „* *" №*, дворно място с пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо имот пл. №9/девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/ по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. Варна, а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.

В., р-н „О.", ул. „* *" №*, ет. *, ап. *, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от 1 общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта: няма, въз основа на осъществено от него давностно владение за периода от 2001г. до 2019 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК; за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от апартамент №7 /седем/, на IV-V ет., /четвърти и пети етажи/, представляващ мезонет - 1/първа/ сграда на площ от 116,79 кв.м./сто и шестнадесет цяло и 79 стотни квадратни метра/ състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници: ап. №5, aп.

№8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3/три/ на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници: изба №*, изба №*, коридор, калкан, както и 5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „* *" №*, дворно място с пространство от 485 кв. м./четиристотин осемдесет и пет квадратни метра/, съставляващо имот пл. №9/девет/ в кв. 443/четиристотин четиридесет и три/ по плана на 1/първи/ микрорайон на гр. Варна, а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. В., р-н „О.", ул. „* *" №*, ет. *, ап. *, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135,1505.224, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта: няма, придобита въз основа на прекратяване на СИО /съпружеската имуществена общност/, възникнала върху обекта по силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата съпрузи по време на брака, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за отмяната му, за постановяване на друго, с което предявеният главен иск бъде уважен, а при отхвърлянето му - за уважаване на евентуалния такъв. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният съд приел погрешно, че към датата на постановяване на решение № 883/12.07.2019 г., недвижимият имот вече не е бил собственост на съпругата му Д. К. и следователно нямало как да настъпи валидно ефектът на позоваването на давността, и да се придобие от него имота на твърдяното давностно владение, както и че исковата молба е била вписана след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота на Е. П.. В случая искът на Р.

В. срещу Д. К. бил предявен на 27.11.2018 г., към който момент имотът бил собственост на последната и спрямо нея ищецът се е позовал на придобивната давност, а правните последици - придобиването на правото на собственост се зачитали от момента на изтичане на десетгодишния давностен срок, т.е. към 2

2018 г. Към момента на публичната продан, имотът не бил собственост на Д.

К. и поради това постановлението за възлагане нямало вещно-транслативен ефект и имотът не бил придобит от Е. Е. П.. Сочил е, че ненавременното вписване на исковата молба по иска за собственост не изключва възможността действителният собственик на имота да защити правото си на собственост срещу трети лица, които са придобили имота, дори това придобиване да е било вписано преди вписването на исковата молба по иска за собственост, защото вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има оповестително, но не и защитно действие. По отношение на евентуалния иск е сочил, че апартаментът бил придобит през време на брака и затова - в режим на СИО, като договорната ипотека върху имота с №006, т. 1, рег. № 159, дело № */21.01.2009 г. в полза на „Т. б. Д“ АД била учредена от Д. К. К.-В. със съгласието му като съпруг, като там съпрузите са се явили заедно и са заявили, че имотът съставлява СИО. Така направеното изявление от страна на К. имало трансформиращ ефект по отношение на собствеността на недвижимия имот, а фактът, че имотът е построен от трето лице бил ирелевантен за случая.

Въззиваемата Е. Е. П., чрез пълномощника си – съпруг Р. С. П., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото потвърждаване. Изложила е, че: с постановление за възлагане на недвижим имот от 31.10.2018г. на ЧСИ № 807 Н. Д., влязло в сила на 05.04.2019г., процесният недвижим имот е станал собственост на Е. Е. П.; към датата на вписване на исковата молба, както и към датата на постановеното решение № 883/12.07.2019 г. по г.д. № 774/2019 на ВОС, недвижимият имот вече не е бил собственост на съпругата на ищеца Д. К. К.-В.; Р. В. В. не е придобил имота по давност, като липсвало осъществявано от него давностно владение с намерение за своене в твърдяния период от 2001 г. до 2019 г.; през 2009 г. в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека ищецът Р. В. В. дал съгласие за учредяване на ипотека върху целия имот – факт изключващ намерението му за своене.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са се явили и не са изразили становища.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо частично в обжалваната част, поради следните съображения:

С исковата си молба, Р. В. В. е предявил срещу Е. Е. П. установителни искове по чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент №7 на IV-V ет., представляващ мезонет - 1 сграда на площ от 116,79 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, три спални, тоалет, баня, коридор, при граници от: ап. №5, aп.

№8, калкан, улица, заедно с прилежащото избено помещение №3 на застроена площ от 9,13 кв.м. при граници: изба №*, изба №*, коридор, калкан, както и 3

5,8516% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж в недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „* *" №*, дворно място с пространство от 485 кв. м., съставляващо имот пл. №9 в кв. 443 по плана на първи микрорайон на гр. Варна, а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. В., р-н „О.", ул.„* *" №*, ет. *, ап. 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на жилищния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, площ по документи 116,79 кв. м., с прилежащи части: 5,8516% от общите части на сградата и изба №3 с площ 9,13 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта: няма, въз основа на осъществено от него давностно владение за периода от 2001г. до 2019 г.; за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/2 ид.част от същия недвижим имот въз основа на прекратяване на СИО /съпружеската имуществена общност/, възникнала върху обекта по силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата съпрузи по време на брака.

Ищецът е твърдял в исковата си молба, че Д. К. е учредила право на строеж в полза на К. К. за сграда върху съсобствен с други лица поземлен имот, с които взаимно си запазили и учредили право на строеж за конкретни обекти в сградата. За Д. К. това е процесния апартамент, който бил изграден след сключване на брака й с ищеца. Затова е поддържал, че изграденият по време на брака мезонет (процесният) бил придобит в СИО. Изложил е също така, че с влязло в сила решение № 883/12.07.2019 г. на ВОС по гр.д. № 774/2019 г., той бил признат за собственик на целия имот по силата на давностно владение, като решението било вписано на 17.10.2019 г. През лятото на 2022 г. установил, че имотът бил възложен на купувача на публична продан Е. П. (ответницата) с постановление за възлагане, вписано на 06.06.2019 г. Като предишен собственик фигурирала Д. К., като по изпълнителното дело не било взето предвид разтрогването на брака му с Д. К., нито вписаното решение на окръжния съд, с което бил признат за собственик.

Сочил е, че въпреки придобиването на целия имот от него по давност, дори да би се приело, че бившата му съпруга участва в изпълнителните производства и с нея са съсобственици, той не е давал съгласие за извършване на публичната продан на целия имот по реда на чл. 500, ал.2 ГПК. С уточнителна молба от 21.09.2023 г., ищецът е заявил, че давностното му владение е за периода от 2001 г., когато съпругата му К. напуснала имота – до 2019 г., както и че владял сам целия имот и отблъсквал нейното владение (само той живял там, имал един ключ, регистриран бил на адреса и плащал данъците, поддръжката и ремонтите). По отношение на втората претенция е заявил, че СИО била прекратена с влизане в сила на решението по гр.д. № 774/2019 г.

Ответницата Е. Е. П. е оспорвала исковете, молила е за отхвърлянето им 4 и присъждане на разноските. Поддържала е, че е собственик на имота въз основа на Постановление за възлагане от 31.10.2018 г., влязло в сила на 05.04.2019 г. и вписано в Служба по вписванията - гр. Варна на 06.06.2019 г.

На 08.07.2019 г. била въведена във владение на имота в присъствието на ищеца. Имотът нямал статут на СИО, а бил индивидуална собственост на К., която го ипотекирала в полза на банката ("Т. б. Д" АД) с нотариалния акт за ипотека № 006, т.1, peг. № 159, дело № */2009 г. при изричното (вписано в акта) съгласие на съпруга й Р. В. (сега ищец). Затова и липсвало намерение за своене от него към този момент. Решението по гр. д. №774/2019 на ВОС, с което ищецът бил признат за собственик на целия недвижим имот по силата на давностно владение, нямал действие по отношение на нея, тъй като тя не е била страна по делото, а освен това и процесът бил симулативен, а решението - постановено при признание на иска от Д..

С определение № 175 от 29.02.2024 г., Варненският апелативен съд след служебна проверка е установил нередовност на исковата молба по чл. 127, ал.1, т. 4 и т.5 ГПК, а именно: противоречия в твърденията на ищеца в исковата му молба, както и несъответно на твърденията искане за установяване правото му на собственост върху ½ идеална част върху процесния имот чрез прекратяване на СИО, възникнала върху обекта по силата на законовата презумпция чрез построяване на сградата от двамата съпрузи по време на брака. В исковата си молба ищецът е сочил, че по изпълнителното дело не било взето предвид прекратяването на брака между Р. В. и Д. К.- В.а, като твърдения за този факт (кога и как е прекратен брака) не е навел и доказателства за този факт не е представил. В уточняващата си молба от 21.09.2023 г. във връзка с указанията на съда да посочи кога и на какво основание е прекратена СИО е заявил, че СИО между Р. В. и Д. К. - В.а била прекратена с влизане в сила на Решение № 883/12.07.2019 г. по гр.д. № 774/2019 г. на ВОС на 03.08.2019 г., с което за Р. В. било признато правото на собственост върху процесния имот. Т.е. с уважения при признание иск за собственост по давностно владение по чл. 124 ГПК срещу съпругата му. Тези нередовности на исковата молба (противоречиви твърдения и несъответно на твърденията искане) е следвало да бъдат отстранени, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали бракът му с Д.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fadafd58-8c0f-4cca-b28f-4c0f1c4d102a