Решение № 262 от 30.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Благоевград, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Диана Узунова при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора С. Й. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600559 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по депозирана въззивна жалба с допълнение към нея от поверениците на О. Г., срещу Присъда № 8010/14.03.2022 г. по описа на РС-*, с която съдът е признал подсъдимия Г. Н. Г., роден на 25.09.1968 г. в гр. *, с постоянен и настоящ адрес гр. *, ул. „*, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 23.07.2017 г., около 11,00 часа в гр. *, в жилищната сграда, находяща се на ул. „*, чрез нанасяне на удари по тялото на О. С. Г., в резултат на които Г. е паднал, е причинил средна телесна повреда на О. С. Г., изразяваща се в счупване на типично място на лъчевата кост на лявата ръка (фрактура на Хътчинсон), довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда съдът е отхвърлил гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди, предявен от гражданския ищец и частен обвинител О. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, ул. „* и настоящ адрес гр. София, бул. „* срещу подсъдимия Г. Н. Г., с установена погоре самоличност, а именно за сума от 1106 (хиляда сто и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на деянието, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 23.07.2017 г. до 1 окончателно изплащане на сумата и за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на деянието, описано в обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 23.07.2017 г. до окончателно изплащане на сумата като неоснователен.

В допълнителната жалба, се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Прави се собствена интерпретация на доказателствата, излагат се правни доводи.

Настоява се същата да се отмени и вместо нея съдът да постанови нова, с която да се осъди подсъдимия по обвинението, което е било повдигнато с обвинителния акт, както и да уважи гражданския иск. При прениите поддържат становище и за немотивираност на присъдата и непълен анализ на доказателствата по делото – коментирани са само и единствено доводите на защитата. Иска се делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, алтернативно да се осъди подсъдимия по така повдигнатото му обвинение.

Депозиран е и протест на Районна прокуратура – Благоевград, ТО гр. *, срещу същата присъда по съображения за необоснованост и неправилност, доразвити в допълнението и настояване за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение. При прениите представителят на ОП Благоевград поддържа протеста и излага допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на РС-*, поради направената от негова страна едностранчива и превратна оценка на доказателствата и допуснати нарушения на основни принципи, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Защитникът на подсъдимия настоява, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна и липсват каквито и да било процесуални нарушения, допуснати от РС-*. Настоява присъдата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

Пред настоящата инстанция подсъдимият Г. Г. се явява лично и заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в право на последна дума заявява, че е невинен.

Пред въззивна инстанция е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира въззивната жалбата и протестът срещу първоинстанционната присъда от 14.03.2022 г. по НОХД № 777/2020 г. по описа на РС-* за допустими, доколкото са подадени от страни по делото и в законния срок, а разгледани по същество ги приема за основателни.

С оглед цялостната проверка на обжалваната и протестирана присъда се възприема, че преди произнасяне по същество на делото се констатираха процесуалните основания на чл.335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в 2 първоинстанционното производство. Нарушенията са се изразили в липсата на мотиви, поради изложени съображени по фактите и правото, които си противоречат следователно не съответстват със стандартите за обективност съобразно нормите на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата на страните.

Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължава съда в мотивите на присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали приема това и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът е длъжен да изложи към постановената присъда ясни мотиви за взетото решение, за да могат страните да разберат волята на съда при постановяване на присъдата, по силата, на която е признато за виновно или оправдано дадено лице. Това е гаранция за това вътрешното убеждение на съда да бъде разбрано от страните и от съда, който контролира съдебния акт. Неизпълнението на въпросното изискване без друго означава съществено процесуално нарушение, защото без съпоставка, съотнасяне и преценка за достоверност на материалите, съдържащи фактическите данни от предмета на доказване, възприетите фактически констатации на съда са произволни и не съответстват и на правните му разбирания.

В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил (както постановява чл. 14 НПК) обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото и в съдържателно отношение мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК . РС-* при анализа на доказателствената съвкупност е кредитирал само доказателства, за които се твърди, че подкрепят приетите за установени от него правни изводи.

В този смисъл игнорирайки доказателствената стойност на други надлежно събрани доказателства без посочени основателни аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно убеждение и е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани доказателства и дори е достигнал до изводи в противоречие с последните. Направените от съда разсъждения относно истинността на показанията на пострадалия – свид. О. Г., на неговия бивш зет свид. – М. П. /наведени са съмнения изобщо за присъствието на този свидетел в гр. * на инкриминираната дата/, относно часа на съставяне на предупредителните протоколи от полицейските служители, са абстрактни и не кореспондират с останалия доказателствен материал. Пропускът не е преодолян и при въззивния контрол, тъй като конкретни доказателства за възприетото от първостепенния съд не се събраха, следователно в голяма степен изводите в мотивите по отношение на механизма на причиняване на телесната повреда се базират на предположения. Впоследствие тези доказателства не са ценени като достоверни, а предупредителните протоколи са били изключени от доказателствения материал по делото. Кредитирани са напълно обясненията на подсъдимия, без да се анализира фактът, че освен доказателствено средство, същите са и средство за защита. Приети са като достоверни, обективни и безспорни и показанията на неговата съпруга – свид.

**, въпреки нейната заинтересованост от изхода на делото, както и тези на свид. Е.Н. – негов приятел.

3

Противоречията между показанията на двете групи свидетели по същество не са анализирани достатъчно пълно. Декларативно е посочено, че се дава вяра на тези на защитата, а се отхвърлят тази на обвинението. Само за втората група свидетелски показания съдът е изложил обширни съображения защо ги дискредитира, но при липса на обективна оценка за тяхната достоверност.

В този смисъл за настоящата инстанция остава убеждението, че крайният извод за липсата на вина е формално направен като първостепенния съд не е обсъдил в пълнота наличието на доказателства, водещи до противоположния извод – показанията на свидетелите М. П., М. Г.а, на полицейските служители А. Г. и Г. А., комплексната съдебномедицинска експертиза.

Поверениците на частния тъжител са направили съществени възражения в пледоариите си, които са останали без отговор в мотивите към присъдата.

Доколкото част от тях касаят съществото на делото, няма да бъдат коментирани и от въззивната инстанция, поради констатираните процесуални нарушения, препятстващи решаването на казуса. Този съдебен подход за игнориране възраженията на обвинението по фактите и свързаните с тях предложения за интерпретиране на доказателствената маса по начин, различен от предложения от защитата, съставлява липса на мотиви, което опорочава постановения акт и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна.

Неправилното анализиране на доказателствените материали и неизлагането на конкретни и убедителни съображения, защо се отхвърлят едни от тях, така както задължава чл. 305, ал. 3 от НПК, е съществен пропуск на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано убеждението на съда, че деянието не е извършено, което обосновава липса на мотиви. Констатираното съществено процесуално нарушение представлява такова по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху присъдата. То по естеството си не е отстранимо от въззивната инстанция, тъй като не може да се подмени волята на първостепенния съд. В хода на същото следва да се поправи констатираното нарушение и да се изготви акт съобразно критериите на чл. 305, ал. 3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор и на поставените във въззивното производство въпроси, включително и се изясни какъв е механизма на получаване на телесната повреда и поради какви доказателства се възприема за несъмнено установен, тъй като оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.

Въззивната инстанция като втора първа инстанция разполага с правомощие да установи фактическа обстановка, различна от тази, която е приел първостепенният съд, но не и да го замести изцяло в дейността му по оценка, както на доказателствата и доказателствените средства, така и по установяване на фактите и подвеждането им към приложимия материален закон.

4

Мотивиран от изложеното и на основание 334 т.1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда № 8010/14.03.2023 г. по НОХД № 777/2020 г. по описа на РС-*.

ВРЪЩА делото на РС-* за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението на съда е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5