Решение № 19594 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19594 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110103762 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. П. Ч. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3762/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 3 822,66 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***********, ведно със законната лихва, считано от за периода от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 483,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., за сумата от 26,96 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 6,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., както и за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Тъй като издадената заповед била оспорена от 1 длъжника, на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на наследник на собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Далсия Елвеко” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за процесния имот били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от 3 822,66 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в ***********, ведно със законната лихва, считано от за периода от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 483,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., сумата от 26,96 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, но е подадена 2 молба, към която е приложено сключено между страните споразумения и доказателства за плащане на суми по съдебно дело на 28.07.2025 г.

Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия Елвеко” ЕООД не изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 37126/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 3 822,66 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от за периода от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 483,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., сумата от 26,96 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,35 лева (шест лева и 35 стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 06.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 37126/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен нотариален акт за дарение № 111, дело № 32432/93 г. по описа на нотариус при Софийска нотариална служба, от който се установя, че ответникът Т. П. Ч. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, въз основа на правна сделка - договор за дарение сключен с неговата майка.

По делото е приложен протокол от проведено на 10.05.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с МХ-Елвеко ООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото дружество сключен в изпълнение на взетото решение.

3

По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и МХ-Елвеко ООД /за което дружество на съда е служебно известно, че Далсия ООД е негов правоприемник/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който е за срок от три години.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество, както и издадените общи фактури през процесния исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото е приложено споразумение от 28.07.2025 г., сключено между ищцовото дружество и ответника за сумите, предмет на настоящото производство. По делото са приложени доказателства за заплащане на сумата от общо 3 404,86 лева, включваща главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна лихва.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи 4 и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай от приложения по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 1993 г. се обосновава извод, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот през исковия период, поради което съдът приема, че между страните е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.