Решение № 17 от 15.05.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Павликени, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно наказателно дело № 20264140200029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № ***/05.02.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР, гр. В. Т., РУ, гр.

П. на П. М. П., ЕГН ********** от с. М.а, ул. „*** за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, а на основание Наредба № 132539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

Недоволен от това НП е останал П., който в депозираната чрез адв. Р. Р., ***АК жалба навежда подробни съображения за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че жалбоподателят не бил уведомяван нито по реда на чл. 574, ал 10 от Кодека на застраховането, нито за прекратяване на регистрацията и съответно не съзнавал че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. По изложените съображение твърди, че не е извършвал и нарушение по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата и административнонаказателната преписка заявява възражение за прекомерност на евентуално претендираните от П. разноски.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.01.2026 г., около 8:40 часа в гр. П. по булевард „*** в посока към бензиностанция *** жалбоподателят управлявал МПС – товарен автомобил марка "***" модел "***" с регистрационен номер ***, лична собственост.

При извършен контрол с техническо средство РСОД и след справка с оперативния дежурен в РУ се установило, че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 28.10.2025 г.

1

За констатираното нарушение при проверката св. И. на длъжност младши автоконтролъор при РУ съставил на място Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №*** от 13.01.2026 година за това, че

„че на 13.01.2026 г., около 09:10 ч. в обл. В. Т., общ. П., ГР. П., УЛ. *** При следните обстоятелства: На 13.01.2025 г около 8:40 часа на булевард *** в посока на движение към бензиностанция ***, П. управлява товарен автомобил марка "*** "***" с регистрационен номер *** лична собственост. Като след след проверка в РСОД и ОД се установи, че и автомобила е със служебно прекратена регистрация от дата 28.10.2025 г. поради липса на сключена застраховка гражданска отховорност на автомобилистите, на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДВП., с което виновно е нарушил/а

1. чл. 140, ал. 1, пр. 1 УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД от ЗДВП.

АУАН е връчен на нарушителя на същата дата, което е удостоверено с неговия подпис на акта.

Както при връчването, така и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са заявени писмени възражения.

След сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите регистрацията на автомобила била служебно възстановена.

Поради съмнение за извършване на престъпление с Мотивирана резолюция № *** на Началник РУ към ОДМВР, гр. В. Т., РУ, гр.П. от 13.01.2026 г. административнонаказателното производство по горния акт за установяване на административно нарушение било прекратено и материалите по същото били изпратени на Районна прокуратура, гр. В. Т., ТО – П. за становище по образуване на досъдебно производство.

Съответно било образувано бързо производство № ***/2026 г. по описа на РУ – П. (пр. пр. № ***/2026 г. по описа на РП - В. Т.) и с постановление от 21.01.2026 г. наблюдаващият прокурор на основание чл. 357, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК го прекратил, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на РУ, гр. П. за продължаване на АНП.

Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено оспореното в настоящото производство наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнети посочените 10 контролни точки .

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите полицаи. Те възприели, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, след като регистрацията му е била служебно прекратена, както и че същият не е знаел това обстоятелство. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание.

Материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна заповед.

Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, респективно прекратил образуваното такова, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не оказват влияние върху наказателното постановление.

В случая НП е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН, макар и да съществуват пороци, които водят до накърняване правото на защита на жалбоподателя. АНО е възпроизвел грешното посочване на датата, залегнало в АУАН, а именно – „13.01.2025 г около 8:40 часа“ за когато няма 2 данни по делото и АНП управляваното от жалбоподателя МПС да е било дерегистрирано.

Въпреки това съдът приема нарушителят да е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е точната нарушена норма, както и санкционната такава.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки за да бъдат допуснати моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

В редакцията към датата на служебното прекратяване на регистрацията – 10.2025 г., разпоредбата предвижда задължение да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Тук е мястото да се изясни, че в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Следователно при управление на МПС в този случай се приема, че същото не е регистрирано по надлежния ред.

Следващата се санкционна норма за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се съдържа в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал горепосочения товарен автомобил, поради което е имал качеството водач на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване в гр. П. и към датата на проверката – 13.01.2026 г., е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация. Следователно формално извършеното запълва признаците от обективна страна на състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Но административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва, че за да е виновно деянието, трябва деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл; или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира знание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо. В тази връзка от събраните доказателства се установява, че моторното превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и същото е било оборудвано с регистрационни табели, поставени на съответното място.

Жалбоподателят като собственик на МПС не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, т. е. на фактическо обстоятелство, включващо се в състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост (така Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС).

Задължението за уведомяване е регламентирано по императивен начин и в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Следователно и подзаконовият нормативен акт възлага задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, посочен в регистъра.

Служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП не е скрепено с точно определен срок, не може да 3 се очаква от водачите да предположат, че регистрацията е прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Ето защо съдът счита, че при липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП нито е можел да предвиди, а още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

По тези съображения съдът приема, че обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени във вина на жалбоподателя, особено като се има предвид реда на извършване на този вид служебна дерегистрация – чрез впиване в информационните масиви на КАТ. Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация, като разбира се не може да се вменява задължение преди всяко управление да проверява в масивите на КАТ дали случайно регистрацията не е прекратена служебно, още повече, че физическите лица нямат свободен достъп до данните за тях в КАТ. Поради това съдът приема, че незнанието на това фактическо обстоятелство не се дължи на непредпазливост.