Решение № 722 от 05.12.2022, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2299/2022
- Вид
- Решение № 722
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 04.01.2023
- Състав
- Иван Цветозаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 722 гр. Враца, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420102299 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Д. С. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** срещу Д. С. С. с ЕГН ********** и адрес с. *****.
В същата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 06.10.2019 г. и имат родено от брака едно дете-Р. Д.ов С. с ЕГН **********. Преди брака ищцата придобила и станала едноличен собственик на жилище с адрес гр. *****. Първоначално отношенията между страните били добри, но след това същите се влошили поради болезнената ревност и злоупотребата с алкохол от страна на ответника, при което ищцата отишла да живее с детето при родителите на ответника в с. М., за да търси помощ и подкрепа от тях. В М. ответникът продължил със скандалите, заплахите, обидите и побоищата над ищцата и над собствената си майка, понякога в присъствието на детето, като на 20.10.2021 г. ищцата подала молба за защита от домашно насилие и било образувано гр. дело № 3797/2021 г. на Врачански районен съд, завършило с издаването на заповед за защита на ищцата и детето. Сочи се, че между страните по делото липсва взаимност на чувствата и интересите, както и че страните имат принципни различия относно взаимното им съжителство.
Искането към съда е да прекрати сключения между страните граждански брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на ответника, да предостави на ищцата на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Р.Д.ов С. с ЕГН **********, да определи местоживеенето на детето при 1 майката на адрес гр. *****, да определи режим на лични отношения на ответника с детето по преценка на съда и при съобразяване на мерките за защита, постановени по гр. дело № 3797/2021 г. на Врачански районен съд, да осъди ответника да заплаща на детето Р., чрез ищцата, като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба-22.07.2022 г., до настъпването на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 59, ал. 2 от СК. Ищцата поддържа искане за предоставяне след прекратяването на брака на ползването на семейното жилище, находящо се гр. *****, за което се твърди, че е лична собственост на ищцата (придобито е от нея преди брака) и ще се обитава от ищцата и от детето Р.. По отношение на фамилното име ищцата е направила искане с правно основание чл. 53 от СК да възстанови след развода предбрачното си фамилно име-М..
Искът е с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).
Ответникът Д. С. С. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор и не е изразил становище по предявения иск.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0190 от 06.10.2019 г. на Община Враца, Д. С. С. и М. Д. М. са сключили граждански брак на 06.10.2019 г., като след сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име С..
От представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 0113 от 19.07.2018 г. на Общ. М., се установява, че от брака на страните е родено детето Р. Д.ов С. с ЕГН **********.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 83, т. IV, рег. № 2859, дело № 394/2018 г. на нотариус В.В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, М. Г. К., М. Ц. М.-Г. и Д.
Ц. М., последната действаща лично и със съгласието на своята майка М. Г. К. са продали на ищцата М. С. (към онзи момент-М., тъй като същата все още не е била сключила граждански брак) семейното жилище с адрес гр. *****.
Относно движимите вещи, придобити по време на брака страните не са изявили претенции.
Със заповед № 5 от 19.11.2021 г. за окончателна защита, издадена въз основа на решение № 257 от 19.11.2021 г. по гр. дело № 3797/2021 г. на Врачански районен съд е задължен ответника Д. С. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие над ищцата М. Д. С. и детето Р. Д.ов С., забранено е ответника да доближава ищцата и детето, жилището им в гр. *****, както и жилището с адрес в село М., общ. Б., улица „***** ***“ № *, както и местоработата на ищцата – Общ. Б., на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра; определено е местоживеенето на детето при майката, на адрес гр. ***** и в с.М., общ. Б., улица „***** ***“ № *, като мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН са наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на 2 заповедта.
Установява от приложената на л. 26 от делото справка от Националната агенция по приходите (НАП), че ответникът Д. С. няма действащи трудови договори.
По делото е изготвен социален доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр. Бяла Слатина, видно от който след раздялата между страните по делото през 2021 г. ищцата М. С. и детето Р. живеят в жилището на бабата по бащина линия, която й оказва необходимата подкрепа в грижите за детето. Освен бабата по бащина линия, подкрепа за отглеждането на детето оказват и родителите на майката. Майката М. осъществява необходимия родителски надзор, осигурила е необходимата среда за детето Р. и в пълна степен задоволява неговите потребности, а когато майката е ангажирана, за детето се грижи бабата по бащина линия, както и бабата и дядото по майчина линия. Р. посещава детската градина в с. М., силно привързан е към майка си и членовете на разширения семеен кръг, като майката не е ограничавала контактите на детето с бащата, но бащата не го е търсил. Майката има намерение да се премести заедно с детето в жилището-нейна собственост на адрес гр.
******.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. Г. – баба на ищцата М. С..
От показанията на свидетелката И. Г. се установява, че същата живее в с. Б., където работи ищцата, като двете се виждат доста често. Когато на ищцата М. и на ответника Д. се родил син – Р., свидетелката И. живяла при тях и помагала за всичко, тъй като ищцата родила с операция и известно време не била в състояние да изпълнява всички ежедневни дейности. Ответникът не се грижел нито за детето, нито за ищцата, а изчезвал с приятели за цели нощи. Ищцата по цяла нощ не смеела да заспи, защото ако не отключела на ответника вратата, той налитал да я бие. Свидетелката присъствала на случаи на побои от ответника над ищцата, включително в присъствието на детето, като ответникът също така обиждал ищцата, забранявал й да се вижда с роднините си, не работел и не допринасял с доходи за семейството, а на отправените му забележки не обръщал никакво внимание.
Съдът, преценявайки показанията на свидетелката И. Г. при условията на чл. 172 от ГПК, намира, че същите са обективно дадени, вътрешно непротиворечиви, почиващи на лични впечатления и подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което ги възприема изцяло.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По наличието на разстройство на брака:
Предявеният иск за развод е основателен. От събраните гласни доказателствапоказанията на свидетелката И. Г., съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СКсъществува дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. В тази връзка съдът съобрази, че от около една година страните живеят разделени и не поддържат каквато и да било връзка помежду си.
Бракът на страните е лишен от взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за 3 семейството, в противовес с принципите, посочени в чл. 15 СК. Съществуващата към момента брачна връзка е лишена от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради което продължаването й би било в противоречие с интересите както на прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на обществото и тези на страните по делото. Разстройството на брака е непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения.
По вината за настъпилото разстройство на брака:
Съдът възприема показанията на свидетелката И. Г., от които се установява, че през дълъг период от време преди настъпването на фактическата раздяла между страните ответникът е упражнявал психическо и физическо насилие над ищцата, изразяващо се в постоянни прояви на болезнена ревност, вдигане на скандали, забрана за ищцата да се вижда с роднините си и случаи на физическо насилие, упражнявано от ответника над ищцата, включително в присъствието на детето, поради което със заповед № 5 от 19.11.2021 г. за окончателна защита, издадена въз основа на решение № 257 от 19.11.2021 г. по гр. дело № 3797/2021 г. на Врачански районен съд по искане на ищцата на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН за срок, който изтича на 19.05.2022 г.
При така установеното съдът приема, че са налице доказателства за конкретно поведение на ответника, което нарушава посочените в чл. 15 СК принципи на брачната връзка (брачни провинения), а именно упражняването на физическо и психическо насилие над ищцата, като същевременно липсват твърдения и не са събрани доказателства за извършени от ищцата брачни провинения. Ето защо съдът приема, че изключителната причина за раздялата на страните и настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство е неправомерното поведение на ответника Д. С. и следователно разводът следва да бъде допуснат по вина на ответника.
По отношение на упражняването на родителски права:
При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.
Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент майката М. С. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по отношение на детето Радослав, отколкото е показал бащата Д. С.. Категорично е установено от всички доказателства, включително от свидетелските показания по делото, че именно майката е полагала грижи за детето през последната една година, след настъпването 4 на фактическата раздяла между страните, като както в този период, така и по време на съвместното живеене на страните не е била подпомагана в грижите от бащата. След раздялата между страните ответникът не търси детето Радослав, не участва в полагането на фактическите грижи за детето, не изпраща финансови средства за издръжката му.
По тези съображения родителските права над детето Р. следва да бъдат възложени за упражняване от майката, като това е в интерес на детето.
При определяне на режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях.
Същевременно съдът взема предвид обстоятелството, че наложените по гр. дело № 3797/2021 г. на Врачански районен съд мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН защитават както майката М., така и детето Р., тъй като и двамата имат качеството на страни по делото по ЗЗДН. Отделно не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че от една година ответникът не е търсил детето, с изключение на 17.07.2022 г. (рождения ден на детето), когато е вдигнал скандал и е прекратил конфликтното си поведение едва при заплахата да бъде извикана полиция.