Решение № 406 от 08.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Бургас, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500318 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Македония“ № 3, представлявана от председателя на УС инж. Йордан Вълчев чрез юрисконсулт Елена Павлова против решение № 396/13.11.2025г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 490/2025г. С това решение, съдът осъжда Агенция „Пъна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр. София, ЕИК: 000694286 със седалище и адрес на управление в гр. София, *** сумата от 203,49 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470423242456671 за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег.№ ЕН 2934 КХ в резултат на преминаването му през необезопасена и несигнализирана пътна неравност на лекия автомобил на 14.09.2024г. при движение по европейски път Е87 на изхода на с. Баня в посока гр. Бургас, което обезщетение е изплатено по договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност от 11.11.2023г. до 10.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С решението, съдът осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр. София съдебно – деловодни разноски в размер на 800 лева.

Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че решението е неправилно, 1 тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Районният съд неправилно е посочил в решението, че към допуснатата експертиза, агенцията не е поставила въпрос за точния километричен участък на настъпване на ПТП и съответствието му с конкретен километричен път I – 9. Според агенцията, тежестта да установи твърденията, се носи от ищеца.

Жалбоподателят анализира свидетелските показания и подчертава, че според тях времето било сухо, с добра видимост, без мъгла и задимявания.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че в процесния случай скоростта не е от значение, тъй като този извод не кореспондира на заключението на съдебно-техническата експертиза.

Жалбоподателят твърди, че съдът е пренебрегнал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която задължава водача да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре при наличие на препятствие. Според жалбоподателя, водачът на автомобила, застрахован при ищеца, не е спазил цитираната законова разпоредба, от което следва, че поведението на водача е онзи подходящ момент, който прекъсва връзката между вещта и претендираните увреждания и в случая неговото противоправно поведение е основание да се изключи напълно отговорността на АПИ.

Агенция „Пътна инфраструктура“ иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, жалбоподателят иска от въззивната инстанция да разгледа възражението му за съпричиняване на противоправния резултат от страна на водача поради нарушаване на правилата за движение по пътищата. В случай, че съдът приеме иска за основателен, Агенция „Пътна инфраструктура“ иска от съда да посочи в мотивите си, че е налице неизпълнение на договор, сключен с „Автомагистрали“ ЕАД.

Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – гр. София не представя писмен отговор.

Въззиваемото дружество не се представлява в съдебно заседание.

„Автомагистрали“ ЕАД подава писмен отговор, в който твърди, че е изпълнило задълженията си по договора. Дружеството не се представлява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” - гр. София против Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление – Бургас за заплащане на сумата от 203,49 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета № 470423242456671 за вреди, причинени на лек автомобил „Мерцедес С320“, с рег. № ЕН 2934 КХ в резултат на преминаването му през необезопасена и несигнализирана пътна неравност на 14.09.2024 г. при движение по европейски път Е87 на изхода на с. Баня в 2 посока към гр. Бургас, което обезщетение е изплатено по договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на валидност от 11.11.2023 г. до 10.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

Ответната страна представя писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва механизъм на настъпване на ПТП и вината за инцидента и въвежда възражение за съпричиняване на вредата от водача на автомобила поради неспазване на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Ответното дружество твърди, че поддържането на процесния пътен участък е възложено с договор на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, и прави искане за конституирането му като помагач на страната на ответника.

С определение

№

572/04.06.2025 г., съдът конституира

„Автомагистрали“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника.

Дружеството представя писмен отговор, с който оспорва иска и поддържа доводите на ответника, включително и възражението на съпричиняване на вредата.

В хода на първоинстанционното производство са приети без оспорване писмените доказателства, приложени към преписката по щета № 470423242456671, от които се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и собственика на лек автомобил с рег. № ЕН 2934 КХ по застраховка „Каско Стандарт“, по което е издадена полица № 4704230200039216 с период на валидност от 11.11.2023г. до 10.11.2024г. Страните не оспорват факта, че за застрахователното събитие, настъпило на 14.09.2024г., е подадена декларация и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от собственика и водач на превозното средство Т. Р. Т., както и факта, че на 03.10.2024г. дружеството – застраховател е изплатило на водача обезщетение за претърпените вреди в размер на 203,49 лева, което обезщетение е определено след извършени опис и оценка. Към материалите по застрахователната преписка е приложен снимков материал, от който е видно, че превозното средство е с увредени два броя лети джанти и спукана гума.

По делото е прието без оспорване заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което механизмът на настъпване на ПТП съответства на фактите, посочени в декларацията на водача, а именно: на 14.09.2024г., около 06,00 часа, в тъмната част на денонощието при сухо време и добра видимост, лек автомобил „Мерцедес“, модел „С320“, с рег. № ЕН 29 34 КХ, управляван от Т. Р. Т. се движи по Европейски път Е87 и на излизане от с. Баня в посока гр. Бургас попада в необозначена и необезопасена дупка. Според експертизата, в резултат на ПТП-то, на автомобила са нанесени щети, които се изразяват в леки деформации по предната и задна лява джанта и спукана задна лява гума. Средната пазарна цена, която водачът трябва да заплати за отстраняване на щетите към датата на инцидента, е в размер на 476 лева. Според експертизата, съществува причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и щетите на превозното средство. В съдебно заседание, вещото лице, което е 3 извършило експертизата, заявява, че в конкретния пътен участък има множество нарушения на настилката, вкл. следи от възстановена такава, поради което приема, че към 14.09.2024г. дупката е съществувала. Експертът пояснява, че е извършил оглед на пътния участък в „Гугъл мапс“ и към месец септември 2024г. не е установил наличие на пътни знаци за ограничение в скоростта или сигнализиращи препятствия. Поради това, вещото лице приема, че ограничението на скоростта в отсечката, в която е настъпило пътното произшествие, е било 90 км/ч., а водачът се е движил с по-ниска скорост, тъй като превишаването на допустимата скорост при установения механизъм, би довело до увреждане в окачването на МПС-то. В допълнение към това, експертът посочва, че в конкретния случай скоростта на движение не е от значение, тъй като уврежданията са причинени от съприкосновение на МПСто с режеща повърхност - остър ръб от камък или асфалт. Според вещото лице, водачът би могъл да избегне процесното ПТП само, ако дупките бяха обозначени.

По делото са събрани показанията на свидетеля Т. Р.

Танков, който твърди, че към 14.09.2024г. е бил собственик и е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „С320“, с рег. № ЕН 2934 КХ по път Е 87 и на излизане от с. Баня, около 06,07 часа е преминал през голяма дупка на осевата линия, която обхваща двете пътни платна и която не е успял да избегне.

Свидетелят заявява, че се е движил със скорост от около 60 км/ч., но в тъмната част на денонощието и тъй като участъкът не бил осветен, той не успял да реагира своевременно и да избегне дупката, която се намирала в завоя. Според свидетеля, дупката била с голяма широчина и дълбочина, поради което причинила срязване на гумата на автомобила с дължина „над педя“.

Впоследствие, свидетелят установил и увреждане на двете леви джанти на колата и щети по окачването. Свидетелят пояснява, че след инцидента, веднага се свързал със застрахователя и направил снимки на щетите по негови указания с отбелязване на локацията. Танков подчертава, че уведомил полицията за инцидента и изчакал пътна помощ. Свидетелят потвърждава, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 203,49 лева.

Съдът квалифицира предявения иск по чл.410, ал.1 от КЗ, анализира предпоставките на посочената правна норма, ангажираните доказателства и приема, че е налице основание за суброгация срещу ответника. Съдът посочва, че обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Поради това, съдът счита, че няма основание и искане да присъди възстановителната стойност на щетата, която е определена от експертизата на 476 лева, а само заплатената от застрахователя стойност в размер на 203,49 лева.

Съдът обсъжда възражението на ответника и третото лице – помагач за съпричиняване на вредите от водача на автомобила, който не е спазил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и приема, че същото е неоснователно. Според съда, независимо от данните по делото за налична вертикална сигнализация на път I-9 за поставен знак А12 „Неравности по платното за движение“ и табела Т2, която указва дължината на зоната за действие на знака – 1700м, по делото не е установено препятствието на пътя да е сигнализирано или обозначено по 4 някакъв начин, така че да се свърже със задължението на водача по чл.20, ал.2 от ЗДвП да съобрази скоростта на движението със състоянието на пътя.

Съдът обсъжда и възражението на третото лице – помагач, на което е възложено поддържането на пътя за случайно събитие, което изключва отговорността му и приема същото за неоснователно. Съдът посочва, че понятието „случайно събитие“ е дефинирано от правната теория и от съдебната практика като форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл.81 от ЗЗД, което се характеризира с непредвидимост и непреодолимост обстоятелства, които в конкретния случай не са установени по делото.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част и по приложението на императивна правна норма. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.