Решение № 150 от 13.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 749/2024
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 13.03.2025
- Състав
- Иван Иванов, Николай Метанов, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, т.12 · Конституция на Република България
- чл.306 · Търговски закон
- чл.306, ал.1 · Търговски закон
- чл.306, ал.2 · Търговски закон
- чл.306, ал.3 · Търговски закон
- чл.306, ал.4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000749 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 81037 от 17.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, чрез адвокат Д. К. - ПАК, срещу решение № 822 от 10.06.2024г., постановено по търговско дело № 20221100902225 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, с което е отхвърлен предявения от „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД,
ЕИК
202246209, против „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер общо на 65 002,48 лв., представляващо парични задължения за периодите от м. март 2020г. - до м.05.2020г. вкл.; м.12.2020г.; от м.
01.2021г. до м.09.2021г. вкл.; както и за м.01 и м.02.2022г. във връзка с Договор за наем № Н00381/01.08.2018г., като неоснователен, и „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, е осъдено да заплати на „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 7 920 лв., представляваща сторените по делото разноски.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по подробно изложени съображения. Иска да бъде отменено Решение № 822/10.06.2024 г., постановено по т.д.№20221100902225/2022г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-9, и 1 да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца иск, като основателен и доказан, и се присъдят на ищцовото дружество направените разноски пред двете инстанции.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД /НДК/, ЕИК 201570119, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С искова молба вх. № 82770 от 02.12.2022г. по описа на СГС „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, е предявило срещу „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване по отношение на „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 201570119, че „ЧЕВЕРМЕТО“ ЕООД, ЕИК 202246209, не дължи сумата 65 002,48 лв. представляваща парични задължения за периодите от м. март 2020г. - до м.05.2020г. вкл.; м.12.2020г.; от м. 01.2021г. до м.09.2021г. вкл.; както и за м.01 и м.02.2022г. във връзка с Договор за наем № Н-00381/01.08.2018г.
Ищецът е основал иска си, на твърдения за сключен между страните договор за наем № Н-00381/01.08.2018г. - ищецът, като наемател, и ответникът, като наемодател, с който е отдаден под наем обект „Ресторант“ /сегашен ресторант „Чевермето“/, находящ се на етаж -1 в административната сграда на НДК с адрес гр. София, район Триадица, пл.
България №1, с предназначение „ресторант“. Наемодателят е длъжен да осигури нормално и спокойно ползване на наетия обект от наемателя, съобразно с уговорените предназначение и срок, за периода на действие на договора; да осигури на гостите на заведението непрекъснат свободен достъп до имота през южния вход/изход; достъпът на клиенти през северния вход, който е към зали №№ 11, 12, 13 и 14, е свободен през периода от 09.00 до 24.00 часа. При провеждане на важни мероприятия от държавен и правителствен характер и важни международни прояви, дни на национален траур и други подобни, и ако това наложи промени по изпълнението на договора, страните са се съгласили, че няма да имат претенции една към друга докато траят тези събития и ще се съобразят с поведението си.
Със заповед № РД-01 -124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на РБ, включително бяха преустановени посещенията в ресторанти. Впоследствие през 2020г., 2021г. и 2022г. с нови заповеди на Министъра на здравеопазването, на Директора на СРЗИ и т.н. ограничителните мерки са удължавани и модифицирани.
В резултат на така въведените противоепидемични мерки наемателят на търговския обект бе ограничен в някои периоди напълно, а в други частично да ползва наетия имот по договореното предназначение - като ресторант, което през тези периоди означава неизпълнение от наемодателя на основните негови задължения по договора за наем. Като следствие през съответните периоди настъпила пълна или частична невъзможност за 2 страните да изпълняват своите задължения по договора за наем. За всичко това наемателят многократно е сигнализирал устно и писмено наемодателя,провеждани са срещи с ръководството и принципала на НДК, на които наемателят е поставял въпроса за недължимостта (пълна и частична) на наема без да търси отговорност за вреди.
В нарушение на X ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ т. 10.3 от договора НДК продължава да изисква от „Чевермето" ЕООД да плати пълен наем и за периодите на пълно затваряне или ограничаване до 50% от капацитета. И това при положение, че наемателят е платил пълен наем за останалите периоди, въпреки, че за ресторантите и през тях има различни съществени ограничения: намалено работното време; дистанция между съседни маси и максимален брой клиенти на маса, които фактически намаляват капацитета с 50% и повече; въвеждане на т. нар. „зелен сертификат“ за персонала и клиентите, за да могат ресторантите да работят.
През цялото време, включително при пълно затваряне, въпреки сериозните затруднения и възпрепятстване наемателят е плащал такса смет и всички начислявани му от наемодателя консумативни разходи, в т.ч и за парно отопление, което наемодателят определя на база, а не въз основа на реалното потребление. Предвид посоченото, наемателят претендира, че на основание чл.306, ал.4 ТЗ и чл. 90 ЗЗД изцяло и/или частично не дължи наем за посочени периоди, общо за сумата от 65 002,48 лв.
С отговора на исковата молба ответникът „НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА - КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД оспорва предявеният иск, като недопустим – поради липса на правен интерес за ищеца. Ищецът не отрича, дължимостта на посочените в справката от 16.06.2022г. суми, и твърди, че е платил наемна цена за периодите, посочени в таблицата на стр. 3 от исковата молба на обща стойност 65 002,48 лв.
Липсва какъвто и да е правен спор между ищеца и ответника по неплатените фактури - тези наемни вноски са платени от ищеца и задължението е погасено чрез плащане.
Искът е недопустим. Ищецът цели по същество връщане на вече платени от него суми за периодите, посочени в исковата молба, и евентуалната промяна в счетоводното записване при ответника, което му отнема правния интерес от предявяване на установителен иск, тъй като има други предвидени средства за защита на нарушение права, ако изобщо са налице такива. За да е допустим установителен иск за правоотношение, като субсидиарна форма на защита, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му - да не разполага с друга възможност за правна защита, за да се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор. Отделно от горното, няма никакви основания, които да подкрепят становището, че счетоводството на НДК е водено „неправилно“. Счетоводството е уведомило с имейли Дружеството че ще бъдат закривани най-старите неплатени задължения, позовавайки се на чл.5.6 от Договора за наем, съответно всички плащания на ищеца са осчетоводени в съответствие със записаното в Договора за наем.
Оспорва иска, като недоказан и неоснователен, по подробно изложени съображения.
След анализ на представените от ищеца заповеди на министъра на здравеопазването 3
/M3/ и на Директора на СРЗИ, поддържа становището, че
- забраната за посещения на ресторанти не е основание за неизпълнение на договорното задължение за плащане на наем. Дейността на ресторантите не се преустановява изцяло, тъй като през целия период на действие на противоепидемичните мерки се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
- видно и от съдържанието на Договора за наем уговарянето на наемната цена в него не е свързано с капацитета и/или заетите места в ресторанта/търговската площ/. Договорът определя поотделно цена за а./ наем на складова площ, б/ наем на търговска площ, в/ наем на рекламни фасадни площи, г/ наем на открит паркинг, и д/ наем на тераса и подход.
Сборът от цените на тези отделни площи образува общата наемна цена, платима от наемателя. С изключение на стойността на наема за съвместно ползване на тераса, всички останали стойности на наемните помещения са непроменливи. Нито преди пандемията, нито по време, нито след нея за наемателя е съществувала възможност да променя наемната цена по Договора за наем в зависимост от броя на посетителите в ресторанта.
- поради изложеното в т. 3.1, и т.3.2. е неоснователна претенцията на ищеца за недължимост на наемната цена/ съответно намаляване на същата, поради ограничения във възможността за посещение. Дори и да се намери аргумент за съществуване на основание в тази посока, то това би следвало да се отрази евентуално само на наемната цена за търговската площ. Цената на наема на складовата площ, на открития паркинга и на рекламната фасадна площ не са повлияни от цитираните заповеди, както разбира и се наемната цена на търговската площ.
- задължението за заплащане на наемната цена е парично задължение, а парите не погиват.
- не отговаря на действителното правно положение и твърдението, че поради преустановяване на дейността на ресторанта, следва че наемателят не е могъл да ползва имота по уговореното предназначение. Могъл е и НДК не му пречило. В нито един момент по време на въведените противоепидемичните мерки не е забранявано да се извършват доставки на храни по домовете и офисите, като в определени периоди се допускаше и възможност посетителите да си получават храната на място от ресторанта.
През нито един период от действието на Договора за наем, не е ограничаван достъпа до наетите помещения. От Заповедите на M3 и на Директора на СРЗИ се установява, че липсва забрана за посещение на административна/и сграда/и, каквато по своя характер е административната сграда, в която е разположен ресторанта, предмет на Договора за наем.
Неоснователно е и позоваването на т.10.3 от Договора за наем.
От сочените от ищеца Заповеди на M3 и Директора на СРЗИ липсва каквото и да е предписание, ограничение, мероприятие или проява, които да налагат промяна в изпълнението на Договора за наем.
Обявената световна COVID-19 пандемия принципно представлява непреодолима 4 сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ - форсмажорно обстоятелство, което е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на Договора за наем - 01.08.2018г. С решение на Народното събрание, поради пандемията, в България е обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. За да може това форсмажорно обстоятелство да породи право за спиране изпълнението на Договора за наем, следва не само то да е възникнало, след сключване на Договора за наем, но да е довело реално до обективна, а не субективна невъзможност за някоя от страните да изпълни задълженията си по него.
Действително от анализа на Заповедите на M3 и Директорана СРЗИ е налице забрана за посещения на ресторанти за определен период от време, но не се ограничава приготвянето на храна и нейната доставка за домовете и офиса. В този смисъл за Наемателя е съществувала възможност да продължи да осъществява дейността си, дори и при наложените ограничения. Невъзможността на Дружеството да се справи с препятствията, възникнали вследствие на пандемията е субективна невъзможност за изпълнение. Т.е. освен някаква обективна причина е налице и субективна причина, поради която наемателят търпи ограничения и препятствия.
Разпечатката съдържа 40 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fad73ca0-81ff-4729-9707-b706937d3b6c