Определение № 3094 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3094 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502751 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. А. Н., чрез адв. Л. Д. от АК-гр. ....................., против определение №10810/03.09.2024г., постановено по гр.д. №11119/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Излага се становище за незаконосъобразност на постановеното определение по подробно изложени съображения. Жалбоподателката счита, че макар и да била собственик на ¼ ид.ч. от апартамент и ¼ ид.ч от земя, находящи се в гр. Пловдив, то не могло да се очаква от нея да пристъпи към осребряване на посоченото имущество, за да заплати определената държавна такса. Месечният доход възлизал на 3600 лв., но всеки месец били внасяни около 7000 лв. към финансови институции, а в същото време жалбоподателката полага грижи и за дъщеря си, която страдала от хипермитропия и параноидна шизофрения. Сочи, че нямала регистрирани моторни превозни средства на нейно име, нямала регистрация като едноличен търговец, не участвала в търговски дружества. Молителката била на 70 годишна възраст, въпреки това продължавала да се грижи за болната си дъщеря и да работи, за да заплаща задълженията си към финансови институции. Представената декларация за материално и гражданско състояние представлявала достатъчно доказателство за установяване на гореизброените обстоятелства. Размерът на дължимата държавна такса бил близък до размера, с който разполагало семейството на жалбоподателката след заплащането на всички ежемесечни разходи. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за освобождаване на молителката от внасянето на държавна такса и съдебни разноски по производството.

1

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК освобождаването от внасяне на такси и разноски по производствата е предпоставено от извод, че молителят няма достатъчно средства да ги заплати. Този извод е резултат от преценката на различни примерно изброени фактори: доходите на молителя и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказани в производството по освобождаване от държавна такса, за да се даде търсеното от молителя съдействие. След изследване на имущественото положение на молителя съдът следва да съпостави получаваните от него доходи с размера на дължимата в производството такса, както и евентуални разноски. В резултат на тази съпоставка съдът формира изводи относно наличието или липсата на възможност у молителя да понесе финансовата тежест, свързана с воденето на съдебното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 18/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018 г. ВКС, IV г. о., и определение № 2637 от 19.09.2023 г. по гр. дело № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о.

В конкретния случай в представената от молителя пред първоинстанционния съд декларация за доходи и имотно състояние е посочено, че г-жа Р. Н. получава месечен доход в размер на 3600 лв., формиран от заплата и пенсия. Посочено е също, че жалбоподателката не упражнява дейност като ЕТ, не извършва услуги с личен труд, не извършва и селскостопанска дейност, не притежава недвижими имоти, нито моторни превозни средства , не притежава дялове и акции в търговски дружества или пък парични влогове. Молителката е декларирала още, че внася ежемесечно около 7000 лв. към финансови институции, както и че полага грижи за дъщеря си.

Районният съд е събрал и допълнителни доказателства за имущественото положение на молителя: от справка за актуално състояние на действащи трудови договори към 30.07.2024г. се установява, че Р. Н. има регистриран трудов договор, сключен на 27.05.2020г., а от справка- данни за осигуряване за периода от 01.01.2023г.30.06.2024г., се установява, че доходите на Н. за 2024г. варират в различните месеци от 2502,48 лв. до 3722,37 лв. От удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ е видно, че молителката е декларирала собственост досежно ¼ ид.ч. от имот с адрес в гр. ........................................, както и по отношение на ¼ ид.ч. от земя с адрес в гр.

.............................. Декларирано е и наличието на лек автомобил с рег.№ ...................... От удостоверение с изх.№ 1029-15-29928#1/12.08.2024г. от НОИ се установява, че получаваната от молителката пенсия за 2024г. варира от 1329,79 лв. до 1369,06 лева. Представена в първоинстанционното производство е и справка за кредитна задлъжнялост, видно от която Р.

А. Н. към 2024г. има множество активни кредитни задължения към различни финансови институции.

За да постанови отказ по искането за освобождаване от такси и разноски, районният съд е констатирал наличието на несъответствие между декларираните в декларацията обстоятелства от едната страна и приложените справки от община Пловдив, видно от които молителката била собственик на ¼ ид.ч. от апартамент и ¼ ид.ч. от земя, находящи се в гр. Пловдив. Съдът е приел, че ищцата не изпълнила също и дадените указания за представяне на доказателства за сторени разходи във връзка с твърденията за полагане на грижи за дете, страдащо от заболяване. По тези съображения решаващият съд оставил без уважение молбата на ищцата за 2 освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, настоящият състав също констатира наличието на несъответствие между изложените в декларацията за доходи и имотно състояние обстоятелства и приложените справки от община Пловдив, от които действително се установява, че молителката е декларирала собственост по отношение на недвижими имоти. Следва обаче да бъде посочено, че това не е достатъчно основание, за да бъде постановен отказ за освобождаването от такси и разноски. В тази връзка е важно, че в това производство на изследване подлежат всички факти и обстоятелства, които касаят финансовото състояние на молителя, като тези факти следва да се преценяват с оглед размера на дължимата държавна такса, както и с възможността на молителя да заплати същата.

Установи се, а това не е и спорно, че молителката генерира сравнително висок месечен приход в размер на около 3600 лв., формиран от получавано трудово възнаграждение и пенсия. Прави впечатление обаче големия брой активни задължения по кредитни правоотношения с финансови институции, по които молителката дължи сравнително висока ежемесечна вноска, което от своя страна намалява способността на последната да поема различни по вид и размер други разходи. Във въззивното производство е представено и доказателство, а именно Експертно решение №2224 от 16.09.2021г., с което ТЕЛК комисия, след преглед на Т. Н. Н., е определила степен на трайна неработоспособност от 82 %., а от Удостоверението за семейно положение на Р. Н. е видно, че Т. Н. е нейна дъщеря. Това мотивира настоящия състав да приеме, че молителката действително понася и допълнителни разходи за осъществявани грижи за болната си дъщеря. Не на последно място, като определящ фактор, следва да се посочи и възрастта на молителката, която към момента на подаване на исковата молба е на 70 годишна възраст, което предполага невъзможността за последната да реализира допълни доходи чрез полагането на труд.

С разпореждане № 18913 от 01.07.2024г. съдът е указал на ищцата да заплати държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на РС- Пловдив за разглеждане на исковата молба. Като се съобрази изложеното до тук, явно е, че реализираният от молителя месечен доход в размер на 3600 лева не е достатъчен, за да заплати държавната такса и разноските по производството, без това да засегне възможността й да посрещна обичайните си жизнени потребности.

По изложените съображения постановеното определение следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново такова, с което искането за освобождаване на Р. А. Н. от държавни такси и разноски по производството да бъде уважено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№10810/03.09.2024г., постановено по гр.д.

№11119/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XII граждански състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Р. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ................................ от такси и разноски в производството по гр. дело № 11119/2024 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XII гр. състав, до приключването му във 3 всички инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4