Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 582 от 19.06.2023, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 365/2023
Вид
Определение № 582
Подписан
19.06.2023
Състав
ВИЛИАНА СТЕФАНОВА ВЪРБАНОВА-МАНОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.6 · Закон за движението по пътищата

О П Р

Е Д

Е Л Е

Н И Е № 582 гр. Русе, 19.06.2023г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав, в закрито заседание на 19 юни, през 2023 година, в състав:

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА като сложи за разглеждане адм. дело № 365 по описа за 2023 г., съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 166 АПК.

Образувано е по жалба на Г.Г.С.

*** в частта по искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №23-0819-000644/02.06.2023г. на полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“. Съдът, след като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес.

Процесуална предпоставка на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 172, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наличието на подадена жалба срещу самата заповед. Този извод следва от текста на чл. 172, ал.6 ЗДвП - жалбата не спира изпълнението на заповедта.

Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е подадено ведно с жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000644/02.06.2023г., в срока за оспорване на акта, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно 172, ал.5 ЗДвП, заповедта за прилагане на ПАМ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно следващата алинея - обжалването не спира изпълнението на заповедта. ЗДвП не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ, поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма.

С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта.

В конкретния случай Г.Г.С. не сочи никакви вреди от допуснатото предварително изпълнение. В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е сторено, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Г.С. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000644/02.06.2023г. на полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

СЪДИЯ: