Решение № 103 от 24.04.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Лом, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620102335 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“ Сдружение ЕИК 205571745 и ответникът Средно училище „Отец Паисий“, Булстат 000310981, гр. Лом е бил сключен Договор за предоставяне на услуги от Длъжностно лице по защита на данните с № ******** от ***********г.

Според уговореното, предмет на договора е участие на изпълнителя по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защитата на личните данни, с уточнение, че извършваните дейности са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от процесния договор.

Съгласно чл. 4 от Договора, същият се сключва за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, считано от датата на подписването му, като съгласно чл. 9, ал. 2, в случай, че някоя от страните не уведоми писмено другата страна в 60 (шестдесет) дневен срок преди изтичане на срока на договора, че желае да го прекрати, той автоматично продължава действието си за срок, равен на първоначалния като за начална дата се определя датата, последваща деня на изтичане на срока на първоначалния договор. Релевирано е, че именно в тази връзка процесния договор веднъж вече е подновяван за нови 24 /двадесет и четири/ месеца. Като съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2, за начална дата на договора се счита 31.10.2021 година, а за крайна - 31.10.2023 година.

1

Твърди се в исковата молба, че на 06.07.2023 г. е получено по електронната поща на ищеца уведомление за прекратяване на процесния договор, с изх. № 226 от СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“, с код по Булстат №000310981. Посредством, което ищецът е уведомен, че се желае прекратяването на договора, след изтичането му, а именно считано от 01.11.2023 година, като видно от въпросното писмо, се навежда, че ответникът ще приема договорните взаимоотношенията между страни за прекратени от тази дата.

Сочи се на следващо място, че на 10.07.2023 година, г-н Ж. П., в качеството му на представител на „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“ Сдружение, ЕИК 205571745, изпраща отговор, с който обяснява на ответника, че не са спазени уговорените изисквания за прекратяване на договора, поради което последният не може да се счита за прекратен.

Направено е твърдение и че предвид отговора на законния представител на ищеца и факта, че не е спазена разпоредбата на чл. 9 от Договора, ответникът изпраща второ уведомление за прекратяване на договора. Същото е отново преди шестдесетия ден от изтичане му, съгласно ищцовото твърдение въведено в исковата молба.

Ищецът с исковата си молба обяснява и че съгласно разпоредба на чл. 10 от договора, страните имат право да прекратят последния, като изпратят уведомление в 60 /шестдесет/ дневен срок преди изтичане на срока на договора. Ищецът обобщава в исковата молба, че имайки предвид, че срокът на договор изтича на 31.10.2023 година, то уговореният 60 /шестдесет/ дневен срок настъпва на 01.09.2023 година, а уведомленията за прекратяване на договора са изпратени на 06.07.2023 година и респективно на 30.08.2023 година.

На следващо място се твърди, че с оглед на обстоятелството, че срокът за прекратяване не е спазен, защото предизвестието не е подадено в 60 /шестдесет/ дневния срок за прекратяване, последният автоматично е продължил своето действието за срок равен на първоначалния, а именно за нови 24 /двадесет и четири/ месеца, считано от последващия ден на изтичане на срока, в съответствие с чл. 9 от процесния договор или това е за периода от 01.11.2023 до 01.11.2025 г.

Предвид факта, че договорът не е прекратен, тъй като не е спазено изискването на чл. 9, ал. 1 от ответника, ищецът изпраща на 15.11.2023 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване, фактура за дължимото месечно възнаграждение в размер на 300 /триста лева/.

На дата 13.11.2023 г., съгласно ищцовите твърдения „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“ Сдружение, ЕИК 205571745 получава писмо от СУ „Отец Паисий“ - гр. Лом, видно от което се декларира, че приемат Договор за предоставяне на услуги от Длъжностно лице по защита на данните с № 1209003 от 30.10.2019 година за прекратен, а издадената 2 фактура за недължима.

Въпреки това, ищецът, твърди, че е изчакал падежната дата на фактурата, която е 29.11.2023 г., но плащане не е постъпило и на посочената за изпълнение дата.

Видно от съдържанието на договора, съгласно разпоредбата на чл. 5 от процесния договор, изпълнителят има право на възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, във връзка с което се издава ежемесечно и фактура. Поради неспазването на уговорения срок за прекратяване на договора, „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните" Сдружение, ЕИК 205571745, счита договора за подновен за нови 24 /двадесет и четири/ месеца, като в изпълнение на поетото задължение в чл. 5 от договора, изпълнителят издава нова месечна фактура с № ********** от 08.11.2023 година, на стойност 300 /триста/ лева, която изпраща за плащане към възложителя. Поради липса на плащане на уговореното възнаграждение, ищецът считам, че от СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ОТЕЦ ПАИСИЙ", с код по Булстат 000310981, не са изпълнили задълженията си по сключения между тях договор и ответникът се намира в неизпълнение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ОТЕЦ ПАИСИЙ", с код по Булстат 000310981, да заплати дължимото възнаграждение на "Асоциация на длъжностните лица по защита на данните" Сдружение, ЕИК 205571745, във връзка с неизпълнение на Договор за предоставяне на услуги от Длъжностно лице по защита на данните с № 1209003 от 30. 10.2019 година, обективирано във фактура с № ********** от 08.11.2023 година, за сумата от 300 /триста/ лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Претендират се и разноски направени в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на предявения иск.

Релевираните в писмения отговор доводи и възражения по същество са, че намира така предявените искове за допустими, но по същество са неоснователни, аргументирайки се подробно:

Оспорена е исковата претенция, като ответника я счита за неоснователна и недоказана и прави следните възражения в тази насока:

На първо място оспорва изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, че съгласно сключения между страните договор, ответното учебно заведение не е изпълнило договореностите, предвидени в чл.9, ал.1.

В тази насока ответникът, твърди, че ищецът многократно е бил предупреждаван и уведомяван писмено, че СРЕДНО УЧИЛИЩЕ "ОТЕЦ ПАИСИЙ" не желае да се ползва от предоставяните услуги и началната дата на това уведомяване датира от един по-дълъг период от този, който е визиран в чл.9,т.1 от договора.

3

Нещо повече ответникът твърди, че след първото уведомяване за прекратяване на договора от страна на възложителя са започнали заплахи от ищеца, които са приложени като доказателство по делото.

Ищецът има претенциите, че след като не е спазен срокът за уведомяването, визиран в чл.9,т.1 от договора.т.е. на точно определената дата, то би следвало договорът да се счита за продължен със същия срок на действие. Като контрапункт на горното твърдение, пък ответника, твърди, че това изявление в кореспонденцията им демонстрира намерение, което за противоречи на добрите нрави и на правната логика, поради което исковата претенция само на това основание е неоснователна.

На следващо място, ответникът релевира, че за целия период на договореностите, учебното заведение заплащало добросъвестно издадените фактури, но изпълнителя, в случая ищецът, не предоставял никаква професионална помощ отговаряща на договореното. Ответникът, сочи, че в разговор с други представители на учебни заведения разясняват, как длъжностните лица по ЗЗЛД предоставят различни видове документи свързани с приложението на ЗЗЛД, извършват обучения на персонала, предоставят съвети относно спазване на относимото законодателство.

Ответникът заявява в отговора по 131 ГПК, че такава компетентна помощ от страна на ищеца, учебното заведение не е получавало, а необходимост винаги е съществувала.

В качеството си на възложител по договора, директорът на училището е преценил, че е финансово изгодно и целесъобразно да прекрати договорните взаимоотношения с ищеца и да предприеме стъпки по избор на друго длъжностно лице.

За прецизност, ответната страна добавя, че сумата от 300 /триста/ лв. е изключително завишена за този вид и обем от поети, но дори не изпълнени задължения.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за предоставяне на услуга от длъжностно лице по защита на личните данни от 30.10.2019г. се установява, че между ответникът Средно училище „Отец Паисий“, Булстат 000310981, гр. Лом, в качеството на възложител и ищецът Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“ Сдружение ЕИК 205571745, в качеството на изпълнител е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което ищецът се е задължил да предоставя уговорената услуга на възложителя по дейности извършвани от Длъжностно лице по защита на данните, съгласно Приложени № 1, неразделна част от договора. Уговорено е било 4 своевременно участие на изпълнителя, по всички въпроси от компетентността на защита на личните данни, подробно описани в

Приложение № 1 към договора, като възложителят е поел задължение да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 300 лв., месечно, което се заплаща по следните начини: банков път до 29-то число на текущия месец след представяне на фактура-оригинал, съгласно чл.5 от процесния договор.

Уговореният срок така възникналото правоотношението е 24 месеца, съгласно чл. 9 от договора, считано от датата на подписването му.

В чл. 9, ал.2 от него е договорено, че в случай, че някоя от страните не уведоми писмено другата страна в 60 дневен срок, преди изтичането на договора, че желае да го прекрати, то действието му се подновява автоматично по силата на договора за срок равен на първоначалния. В тази хипотеза за начален срок се приема, датата, последяваща ден на изтичане на срока на първоначалния договор.

Видно от така приложената кореспонденция от ищеца и от ответната страна може да се направи следния извод, действително изхождащи от ответника писма относно желанието за прекратяване на процесия договор има, а те са приложени като доказателства по делото и от двете страни. Спор не възниква във връзка с това, че такива писма от страна на ответника са били пращани до ищеца, а затова дали е спазен изрично уговорения срок в чл.9, ал.2 от договора.

Приложени са към отговора на исковата молба писма изхождащи от ответника, с които се иска прекратяване на договора от дати 06.07.2023г., 30.08.2023г., 26.09.2023г. В отговор на едно от тези писма с дата 10.07.2023г. от страна на ищеца се сочи, че уведомлението е в срок, но считат, че е незаконосъобразно и респ. не е прието, предвид факта, че директора на училището- ответник е бил в платен годишен отпуск, предвид което е довело и до съмнение относно авторството на уведомителното писмо. На следващо място във въпросното писмо-отговор се отбелязва, че уведомлението не е изпратено от официалната ел. поща на ответника, нито пък е пратено чрез ССЕВ, което води отново до съмнение по отношение на авторството. В тази връзка е изтъкнато от ищеца в това писмо от 10.07.2023г., че съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 при прекратяване на договор за подобна услуга, а именно длъжностно лице по защита на данни, когато добросъвестно е било изпълнявало функциите и задачите си следва да бъде информирана Комисията за защита на личните данни за мотивите за прекратяване на договора. Тази мярка цели защитата на независимостта на длъжностното лице 5 по зашита на лични данни. Предвид така описаните обстоятелства в писмото изхождащо от страна на ищеца от 10.07.2023г.,същият счита, че не е спазена процедурата за прекратяване на договора.