Решение № 696 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100503271 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 19314 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19021/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 182-и състав, е отменена по иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ, предявен от П. Н. Б. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД заповед № 100 от 22.12.2021 г. на директора на Съвет на директорите при „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, с която на основание чл. 187, т. 9, вр. чл. 188, т. 2 КТ на П. Н. Б. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че в качеството си на длъжностно лице не е съхранил/опазил имуществото на „ПРО“ ЕАД, клон Минерални бани, което задължение е уредено в длъжностната характеристика, Търговския закон и добрите търговски практики и е допуснал щета за „ПРО“ ЕАД, която се изразява в липса на гориво в размер от 16878,77 литра котелно гориво и на стойност 37341,65 лева, като незаконосъобразно.

Със същото решение „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е осъдено да заплати на П. Н. Б. сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца от водене на производството, тъй като към датата на постановяването му ищецът не е служител при ответника, а и клонът, в който е заемал длъжността „Директор на клон“ е бил закрит. В тази връзка посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗТТРЮЛНЦ последното обстоятелство не следва да се доказва в процеса. Сочи, че липсват мотиви дали изписаното в процесната заповед обосновава преценка за наличие или липса на еднократност на наказание съобразно критериите на чл. 189 КТ, както и относно наличието на трудово правоотношение към момента на постановяване на съдебното решение. Твърди, че изводите на съда, че от процесната заповед не е било възможно да се установи спазването на 1 разпоредбата на чл. 193 КТ, да се установи нарушителят, както и периодът на нарушението, е неправилен. Поддържа, че процесната заповед е в достатъчна степен мотивирана, доколкото ясно и еднозначно сочи тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил доводите на ответника в отговора на исковата молба. Посочва, че изпълнителното деяние, заради което на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, се изразява в бездействие, тъй като не е съхранил/опазил имуществото на клона. Сочи, че е неоснователен доводът на ищеца, че не било ясно каква е вредата, тъй като в процесната заповед било ясно посочено, че липсата на гориво е в размер на 16878,77 литра. Акцентира върху това, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат, като в подкрепа на това си твърдение цитира и съдебна практика на ВКС.

Поддържа, че директорът има задължение така да организира и ръководи дейността на „ПРО“ ЕАД, клон Минерални бани, че да подсигури опазването/съхранението на полученото котелно дизелово гориво, като начините и средствата не се регламентират изрично, а зависят от преценката на директора, доколкото се влияят от множество фактори. Акцентира върху това, че първоинстанционният съд неправилно смесва датата на констатиране на деянието бездействие от дисциплинарнонаказващия орган – Съвета на директорите, която е 22.12.2021 г., с датата 25.10.2021 г., когато е съставен Констативен протокол от 25.10.2021 г., ведно с приложение Инвентаризационен опис № 1 от 25.10.2021 г. Твърди, че СРС неправилно е приел, че при искане на обяснение следва да се квалифицира деянието и/или да сочи деянието, тъй като целта на писмените обяснение била да се изяснят фактите и обстоятелствата по даден въпрос. Излага подробни аргументи за спазване на процедурата по чл. 194 КТ, както и за съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение.

Моли съда да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, като в условията на евентуалност отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца П. Н. Б., в който се излага становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника по делото, чрез юрисконсулт М. Т., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на въззивника за недопустимост на същото поради липса на правен интерес е необходимо да се посочи следното:

Съгласно константната съдебна практика на ВКС прекратяването на трудовото правоотношение не лишава работника или служителя от правен интерес да оспори пред съда наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Характерно за това дисциплинарно наказание е, че има морално съдържание. То създава за работника или служителя състояние на наказаност и доколкото е част от дисциплинарното му минало, може да повлияе при постъпването му на нова работа при същия или при друг работодател. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие, поради което последиците от наказанието се премахват с обратна сила и се възстановява положението отпреди налагането му. Именно поради обратното действие на отмяната наказаният работник или служител има правен интерес да иска отмяната на наложеното му дисциплинарно наказание, дори и след прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй 2 като по този начин ще изчисти дисциплинарното си минало от укора на това морално наказание и ще се разреши повдигнатия спор за законността му. (Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 1037/23. 10.2013 г. по гр.д.№ 3729/2013 г. на ВКС, III ГО)

Неоснователно е и възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че към датата на постановяването му дисциплинарното наказание е заличено, тъй като е изтекла повече от една година от налагането му. Съгласно чл. 197, ал. 2 КТ заличаването на дисциплинарното наказание има действие занапред и същото не се заличава с обратна сила, както би било при отмяната му като незаконосъобразно. Заличаването на наказанието предполага, че то е било наложено законосъобразно и като последица от заличаването му същото не може да бъде взето предвид при преценка на работодателя по чл.

189, ал. 1 КТ при евентуално следващо дисциплинарно нарушение или е пречка нарушението да бъде определено като системно по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Доколкото тези последици не се отразяват на заповедта, с която е наложено наказанието, а предмет на преценка в настоящото производство е законосъобразността на тази заповед, то са неоснователни възраженията за липса на правен интерес. (Решение № 267/17.03.2021 г. по гр.д.№ 390/2020 г., ВКС, IV ГО).

С оглед извода за валидност и допустимост на постановеното решение, въззивният съд дължи произнасяне по правилността на същото. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл. 188, т.

2 КТ за отмяна на заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Дисциплинарните наказания се налагат след провеждането на регламентирана в Кодекса на труда процедура, в която се уреждат задължението на работодателя да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание (чл. 193 КТ), както и да обективира, волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушаването на което и да е от правилата на дисциплинарното производство нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарното наказание. Поради това несъобразяването с изискванията на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразното упражняване на правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, което от своя страна води до незаконосъобразност на заповедта и отмяната на наложеното с нея дисциплинарно наказание, без да се изследва въпросът за това дали поведението на работника или служителя съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед установеното в чл. 189, ал. 2 КТ правило за еднократно на наказанието, а също така и с оглед необходимостта от преценка на спазване на сроковете по чл. 194 КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. От значение за работника или служителя е да има възможност да разбере причината, поради която трудовото му правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да прецени дали законосъобразно е наложено дисциплинарното наказание. Поради това от съдържанието на заповедта е важно да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание. Следва да се посочи, че не съществува забрана мотивите на работодателя за налагане на дисциплинарно 3 наказание да се съдържат в други документи, към които заповедта препраща, като в този случай е необходимо тези документи да са известни на работника или служителя или да са му връчени най-късно със заповедта за налагане на наказанието.

В процесния случай по делото е приета Заповед № 100 от 22.12.2021 г., с която ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че в качеството си на длъжностно лице не е съхранил/опазил имуществото на „ПРО“ АД, клон Минерални бани, което задължение е уредено в длъжностната характеристика, Търговския закон и добрите търговски практики и е допуснал щета за ответното дружество, която се изразява в липса на гориво в размер на 16878,77 литра котелно гориво и на стойност 37341,65 лева. В заповедта е посочено, че Съветът на директорите на „ПРО“ ЕАД е съобразил тежестта на нарушението, сумата, която е в особено голям размер и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Посочено е, че нарушението е констатирано на заседанието на Съвета на директорите на „ПРО“ ЕАД на 22.12.2021 г. при разгледан Доклад по случая.