Определение № 1302 от 14.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 14.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502284 по описа за 2024 година

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Поддържа, че към завеждане на делото не имало влязла в сила присъда, а такава е имало към 24.06.2024г. В процеса са били изготвени и приети пет експертизи, разпитани са свидетели и продължителността му е повече от пет години. Делото е било спирано два пъти общо за година и половина. Проведени са 8 съдебни заседания. Затова счита, че неправилно й е определено възнаграждение от 3 500лв.

Съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение като присъди адвокатско възнаграждение от още 8650лв.

В депозиран писмен отговор „Дженерали застраховане“ АД оспорва частната жалба. Излага, че адвокатът на ищците е съзнавал, че при неприключило наказателно производство ще има спиране на делото.

Снабдяването с доказателства не определя правната сложност на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Разгледана по същество тя е частично основателна.

1

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая се оспорва присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците. Представен списък по чл.80 от ГПК, което обосновава допустимостта на производството.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв. Д. като процесуален представител на ищците по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. съдът следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, от вложените усилия на пълномощника за защита на интересите на упълномощителя, от наличието на задължителна практика по случая, от наличието на защитни възражения, въведи в процеса от ответника. Те повишават правната сложност на делото, тъй като ищецът трябва да обоснове тяхната неоснователност, наред с основателността на предявените искове. Това включва и ангажиране на доказателства- писмени и гласни. В случая са предявени два иска, субективно съединени, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. В своя защита ответникът е въвел правоизключващо възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от КЗ, което е наложило пълномощникът на ищците да предприеме процесуални действия. Допуснати са експертизи и са приети заключения по тях, разпитвани са свидетели за изясняване на делото от фактическа страна и за обосноваване на основателността на предявените искове, респективното оборване на възражението за съпричиняване на вредите от страна на починалия близък на ищците. В същото време, по делото има влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Тя установява предпоставките на деликта по отношения на застрахования при ответното дружество водач, което оказва влияние върху правната сложност на делото. В период от 1г. 6 м. делото е било спряно, като през него процесуални действия 2 не са извършвани и пълномощникът на ищците не е бил ангажиран с работа по него. При определяне размера на възнаграждението следва да се съобрази, че за труда си адвокатът трябва да получи адекватно възнаграждение, съответстващо както на вложения труд по конкретното дело, така и на неговата висока квалификация. Като взе предвид всички тези обстоятелства въззивният съд счита като справедливо възнаграждение на адв. Д. сумата от 5000лв. за производството пред СГС или следва да се й се присъдят още 1500лв. Съдът съобрази и решение на СЕС от 25.02.2024г. по дело С-438/22г.

В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, защото няма самостоятелен характер.

Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение на СГС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 268395/ 10.06.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 8367/19г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение

№ 260251/25.04.2024г., постановено по гр.д.8367/19г. в частта за разноските като : ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 68 да заплати на адв. М. Д., гр. ***, бул. „***“ № * още 1500 лв., адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. за производството пред СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Д. като пълномощник на М. С. и И. И. в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4