Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 10.07.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 368/2026
Вид
Решение № 328
Подписан
10.07.2026
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пещера, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.а при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело № 20265240100368 по описа за 2026 година и за да се произнесе, прие следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК .Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.Стамболийски , чрез процесуалния й представител адв.М.М. против ответника „КРЕДИТО“ООД с ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ № 32 ,представлявано от Р Н Т ,в която твърди,че между ищцата и ответното дружество е бил сключен индивидуален Договор за потребителски кредит с № OL00107280/30.09.2024 година ,по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 600 лева(306.76 евро);Съгласно клаузите на договора ГПР по кредита бил в размер на 0%,ГЛП бил договорен в размер на 0% с начин на издължаване чрез вноска за срок от 30 дни.В договора било регламентирано и заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110 лева(56,24 евро).Сочи още,че ищцата била добросъвестна като заплатила сумата от 500 лева главница и 110 лева –такса за експресно разглеждане.Счита,че клаузата предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД както и поради това ,че е сключена при неспазване на разпоредбите на чл.10а,чл.21,ал.1 и чл.33,както и по чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП Сочи се още 1

,че преддоговорно задължение на кредитора е да направи финансова оценка на кредитоспособността на кредитополучателя имащо за цел да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност.Счита ,че посочената клауза е и неравноправна.

Моли да се постанови решение, с което да се приеме ,че клаузата за такса за експресно разглеждане в Индивидуален Договор за потребителски кредит № № OL00107280/30.09.2024 година е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и поради това ,че е сключен в нарушение на чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗЗП.

Моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 56.24 евро ,представляваща недължимо платена такса за разглеждане по Индивидуален

Договор за потребителски кредит

№

№

OL00107280/30.09.2024 година ,ведно със законната лихва ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства

В указания от съда срок ответникът „Кредито“ООД гр.София е депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище ,че действително страните в настоящото производство са били обвързани от договор за предоставяне на потребителски кредит при следните параметри:общ размер на кредита от 500 лева ;при лихвен процент по кредита от 0%;ГПР от 0% и лихва от 0 лева при такса за експресно разглеждане от 110 лева и начин на издължаване чрез една вноска на 30.10.2024 година.Общата стойност на плащанията е 610 лева .Сочат ,че сумата от 56.24 евро е била върната на ищеца по личната й банкова сметка .Молят да се постанови решение ,с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : Индивидуален Договор за потребителски кредит № № OL00107280/30.09.2024 година ;разписка от 28.06.2026 година се установява ,че на 30.09.2024 година между страните в настоящото производство е бил сключен Индивидуален Договор за

2 потребителски кредит № № OL00107280/30.09.2024 година,по сила на който дружеството „Кредито“ООД в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата Г. в качеството й на кредитополучател кредит при следните условия:главница от 500 лева;лихвен процент по кредита 0%;ГПР от 0%;лихва от -0 лева;такса експресно разглеждане от 110 лева;срок на договора до 30.10.2024 година и начин на издължаване чрез 1 погасителна вноска като общото задължение е в размер на 610 лева(311.89 евро).Установява се още ,че на 28.04.2026 година по банкова сметка на Б. А. Г. е заплатена сумата от 56.24 евро от ответното дружество с посочено основание за плащане-„връщане на платеното над главницата по договора“.

По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2024 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от него.

В настоящият случай в процесния договор за потребителски кредит е договорено заплащане на такса за експресно разглеждане.С цитираните уговорки за дължима такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на 3 финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.В случая предвиденото възнаграждение за „експресно“ разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимост, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК . Не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидатзаемателя,поради което се явява такава във връзка с усвояването на кредита.Законът допуска събиране на такси и комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни.След като е предвидено, че тази такса се дължи само при сключване на договора, ведно с вноската по погасителния план, то следователно тя не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит и същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна услуга по вече сключен договор за кредит. В този смисъл уговорката противоречи на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК .Освен гореизложеното, с тази такса кредиторът се домогва да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга,която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК , съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, как е определена нейната цена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се

4 включват в тази услуга,

Предвид изложеното, посочената клауза от договора за кредит за „такса за експресно разглеждане“ е нищожна на основание чл.21 от ЗПК във вр.чл. 26, ал. 1,пр.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 56,24 евро,представляваща такса за експресно разглеждане недължимо платена,при начална липса на основание съдът прима следното:

От събраните по делото доказателства се установи,че ищцата в качеството й на кредитополучател по процесното кредитно правоотношение е заплатила на дружеството –кредитодател сумата от 56,24 европредставляваща такса за експресно разглеждане.С оглед нищожността на тази клауза сумата е била недължимо платена.По делото се събраха доказателства за това ,че сумата е била върната по банкова сметка на ищцата като съдът следва да вземе предвид фактите ,настъпили след предявяване на иска.

С оглед на изложеното предявеният иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски в размер на 51.13 евро-заплатена д.т.

По делото ищцата е представлявана от адв.М. при условията на чл.38 от ЗА. В конкретния случай се касае за спор между потребител и финансови институции,които са еднотипни. На доводите в исковата молба са дадени утвърдени в съдебната практика разрешения. Видно е, че по делото няма фактическа сложност – не са събирани доказателства, освен приложения към исковата молба договор. Съдът счита, че адвокатският труд е високо квалифициран труд и качественото му упражняване е една от най-сериозните гаранции за защита на правата на гражданите, съответно сериозна предпоставка за добро правосъдие.

Размера на адвокатското възнаграждение обаче, следва да е справедлив и обоснован, а справедливостта е една и тя следва да се постигне както за ищеца, така и за ответника в производството.

По тези съображения, извършвайки внимателно преценка на фактическата и правна сложност на делото и на действията на страните, съдът 5 намира, че следва възнаграждението на адвоката, осъществил представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК да бъде определено в размер на 120 евро с начислено ДДС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.21 от ЗПК клаузата - такса за експресно разглеждане по Индивидуален Договор за потребителски кредит № № OL00107280/30.09.2024 година сключен между Б. А. Г. с ЕГН-********** от *****, и „КРЕДИТО“ООД с ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ № 32 ,представлявано от Р Н Т.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. А. Г. с ЕГН-********** от ***** против на„КРЕДИТО“ООД с ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ № 32 ,представлявано от Р Н Т за присъждане на сумата от 56.24 евро, представляваща такса за експресно разглеждане по Индивидуален Договор за потребителски кредит № № OL00107280/30.09.2024 година недължимо платена на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА КРЕДИТО“ООД с ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ № 32 ,представлявано от Р Н Т да запрати на Б. А. Г. разноски по делото в размер на 51,13 евро .

ОСЪЖДА „КРЕДИТО“ООД с ЕИК 204554530 за заплати на адв.М.М. при АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6