Решение № 12 от 08.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120203897 по описа за 2025 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. А. А., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. З.

К. – БАК, против заповед за задържане на лице № 434 зз-348/21.10.2025 г., издадена от П. Е.

Я.- ВПД К.О. в група ППД при Второ РУ-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, която поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Посочва, че към момента на задържането на неговия доверител не са били налице предпоставките за това, както и че правата му са засегнати в по-голяма степен от необходимото.

Ответникът по жалбата – П. Я., редовно уведомен, не се явява лично в последното открито съдебно заседание.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал.

3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за това, че в гр. Бургас, в сградата на *** в тоалетната извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения реднаплюване по тила *****.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. Сред материалите по делото е докладна записка на л. 13, в която са описани обстоятелствата по случая. На 21.10.2025 г., около 13:50 часа, ответникът по жалбата посетил сигнал в гр. Бургас, ***, във връзка с възможност за възникване на конфликт между ученици и родители. На място лицето ***- ученик, заявил, че около 13:00 часа в тоалетните на училището бил наплют без причина от учениците С. А. и Й. Й.. Последните двама били задържани в сградата на 02 РУБургас. В полицейското управление пристигнала бабата на А.- свидетелката И. К. А..

На 22.10.2025 г. А. писмено дал сведение, че не желае да дава показания. На същата 2 дата, същото направил и другият задържан- Й..

В 14.20 часа на 22.10.2025 г. А. бил освободен.

По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта, което се извлича от устните сведения на ***.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са били налице достатъчно данни, че А. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.

Тук следва да се отбележи, че поначало законът не прави разлика дали се касае за престъпление от общ характер, или от частен характер, както и дали впоследствие ще се прецени, че се касае за проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

Настоящият състав обаче намира, че в случая е налице нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

В конкретния случай още на място са били установени твърденията на съответните лица във връзка със случая, или по-точно казано- евентуалните извършители. С оглед конкретиката на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК не става ясно какви други следствени действия е могло да бъдат извършени по начин, който да налага ограничаване на свободното придвижване на А.. Видно е, че при задържането му единствено са били снети сведения от него, но това е станало едва на следващия ден- 22.10.2025 г. В самата заповед не е посочен първоначалният час на задържане, но имайки предвид, че полицейските служители са били на място около 13:50 часа, и като се отчете техническото време за запознаване със случая, може да се предположи, че задържането е осъществено в следобедните часове на 21.10.2025 г. Не става ясно защо сведенията от А. са снети едва на 22.10.2025 г., а също така е видно, че не са били извършвани каквито и да е други действия.

Също така, следва да се вземе предвид характера на деянието, във връзка с което е осъществено задържането- хулиганство, осъществено чрез едно действие- наплюване. Не се касае за някаква извънредна форма на непристойно поведение, която да сочи на завишена степен на обществена опасност. Накрая, не може да не се отчете, че се касае за непълнолетно лице на 16 години, при което е следвало всички възможни (или планирани от органите) действия да се извършват в максимално кратки срокове. Всички тези обстоятелства правят задържането непропорционално, тъй като от материалите по делото става ясно, че за близо пълния срок на задържане на А. единствено е снето сведение от него.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, тъй като е нарушен принципът на съразмерност при задържането на жалбоподателя, поради което и същата следва да бъде отменена.

Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна такса в размер на 10 лв., а също така е налице договор за правна защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. С оглед на това, доколкото 3 полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВР-Бургас, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 1010 лв. или 516,40 евро, като се вземе предвид Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434зз-348/21.10.2025г., издадена от П. Е.

Я.- ВПД К.О. в група ППД при Второ РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на С. А. А., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С. А. А., ЕГН: **********, сумата от 516,40 (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет цента) евро /1010 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4