Решение № 679 от 02.02.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1018/2015
- Вид
- Решение № 679
- Подписан
- 02.02.2017
- В сила
- 23.12.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ЗИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№……… гр. София,
02.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1018 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Д.М., с която е предявен осъдителен иск срещу П. на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 19.03.2012 г., както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода 11.06.2004 г. – 19.03.2012 г. срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения период е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му е изпитало значителни неудобства от разгласяване на обстоятелства около наказателното дело, задържането му в ареста е протекло при изключително тежки условия.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са доказани твърдените вреди. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била взета и потвърдена по надлежния ред, а за твърдените лоши условия в арестантските помещения ответникът не е легитимирана да отговаря. За посочения в исковата молба период на задържане под стража ищецът в рамките на друго гражданско дело твърди да е претърпял вреди от друго наказателно производство, поради което обезщетения за вреди за този период не могат да се търсят повторно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С Постановление от 22.03.2005 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК – за това че на 11.06.2004 г. около 23:30 ч. на път между м.В. и с.Г.К., Софийска област, действайки в съучастие като съизвършител с Е. Д.М. и К.Н.Б., отнели чужди движими вещи – валута на обща стойност 2990,60 лв. от владението на А.М.З. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 24 часа. На същата дата - 22.03.2005 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем. С постановление от 23.03.2005 г. задържането е продължено за срок от 72 часа – до 15:30 ч. на
25.03.2005 г. С влязло в сила на 18.04.2005 г. определение от 25.03.2005 г. на РС Елин Пелин по ч.н.д. № 44/2005 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С Постановление от 14.06.2005 г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем освен за грабеж и за престъпление по чл.116, ал.2, пр.4, вр. ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2 НК – за това, че на
11.06.2004 г. около 23:30 ч. на път между м.В. и с.Г.К., Софийска област, действайки в съучастие като съизвършител с Е. Д.М. и К.Н.Б., направили опит умишлено да умъртвят полицай Г. И.Р при изпълнение на службата му, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, като му е взема мярка „задържане под стража“. На същата дата - 14.06.2005 г ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем.
На 16.06.2005 г. на ищеца е предявено разследването и делото е внесено в съда на 23.06.2005 г. с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство – НОХД №205/2005 г. по описа на СОС. По делото са проведени 26 съдебни заседания в периода 17.09.2005 г. – 04.12.2008 г. С определение от 26.07.2006 г., потвърдено с определение от 23.08.2006 г. по в.ч.н.д. № 1111/2006 г. на САС, мярката за неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, а впоследствие – от 09.03.2007 г. е изменена в „гаранция“.
С присъда № 49 от 04.12.2008 г. ищецът е признат за виновен в повдигнатите му обвинения, като е потвърдена взетата му мярка за неотклонение „гаранция.“ С присъда № 46 от 5.10.2009 г., постановена по ВНОХД №306/2009 г. на САС, по което са проведени 2 съдебни заседания, присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, като мярката за неотклонение е изменена от „гаранция“ в „подписка“. С решение № 25 от 12.03.2010 г. по КНД №653/2009 г., по което е проведено 1 съдебно заседание, присъдата на въззивния съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда № 51 от 01.12.2010 г., постановена по ВНОХД №182/2010 г. на САС, по което са проведени 7 съдебни заседания, присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, като мярката за неотклонение е изменена от „гаранция“ в „подписка“. С решение № 187 от 28.06.2011 г. по КНД №1112/2011 г., по което е проведено 1 съдебно заседание, присъдата на въззивния съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда № 33 от 10.11.2011 г., постановена по ВНОХД №638/2011 г. на САС, по което са проведени 2 съдебни заседания, присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, като е потвърдена мярката му за неотклонение „подписка“. С решение № 49 от 19.03.2012 г. по КНД №3050/2011 г., по което е проведено 1 съдебно заседание, присъдата на въззивния съд е потвърдена.
Установи се, че по отношение на ищеца е била взета мярка „задържане под стража“ в периода:
22.03.2005 г. – 26.07.2006 г., мярка „домашен арест“ в периода: 26.07.2006 г. – 29.03.2007 г., изменена в „гаранция“, изменена в „подписка“ за периода: 05.10.2009 г. - 19.03.2012 г.
От показанията на свидетелката М.А.П., съпруга на ищеца, се установява, че процесното наказателно производство му се е отразило негативно, направило го е избухлив и се е отразило на общуването му, включително в отношенията със семейството му. Медийният отзвук от наказателното производство е довел до последици в живота на дъщеря им и осуетил възможността съпругът й да си намери работа. Свидетелят К.Н.Б., подсъдим по същото наказателно дело, установява изключително лошите условията в ареста, при които е изтърпявана мярката задържане под стража.
По делото не се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан по 4 дела, сред които – по обвинения в кражба на лично и обществено имущество, бягство от ареста, както и че по отношение на ищеца са в периода 01.01.2004 г. – 01.01.2012 г. има образувани и неприключили 4 досъдебни производства, по които са му повдигнати обвинения При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за него и семейството му, свързани с взетите мерки за неотклонение в периода на изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
При определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно производство е продължило 6 години и 11 месеца и 26 дни (от 22.03.2005 г. до 19.03.2012 г.). Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява във вземане последователно на мярка за неотклонение „задържане под стража“ – 1 година, 4 месеца и 4 дни (от 22.03.2005 г. до 26.07.2006 г.), „домашен арест“ – 8 месеца и 3 дни (от 26.07.2006 г. до 29.03.2007 г., впоследствие – „ гаранция“ и „подписка“ (до приключване на производството). Увреждането се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мерките за неотклонение и участие в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет, влошаване на отношенията в семейството, влошаване на емоционалното състояние на ищеца – повишено нервно напрежение и конфликтност. Гласните доказателства установяват неудобството, причинено на ищеца от условията, при които е изтърпявал мярката „задържане под стража“ и последиците на медийното отразяване на делото в семейството му и при търсене на работа след освобождаване от ареста. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални контакти и авторитет, който обаче неминуемо е повлиян и от другите четири наказателни производства, водени срещу него, за които има влезли в сила осъдителни присъди, както и обстоятелството, че в процесния период са били висящи няколко наказателни производства срещу ищеца за тежки престъпления. Следва да се съобрази обстоятелството, че в периода, когато му е била наложена мярката „задържане под стража“, ищецът е бил задържан и по сл.д. № С-659/02 за престъпление по чл.116 НК от 18.07.2005 г. до 25.07.2005 г. и по доз. № Д-130/2002 г. от 23.01.2006 г. до
01.02.2006 г. Към момента на предявяване на иска ищецът също е бил задържан, считано от 19.12.2013 г. по ДП № 375/2013. Следователно не може да се приеме, че установените вреди се дължат единствено и само на процесното наказателно производство. Всички тези негативни последици са общо следствие на наказателното преследване на ищеца по всичките дела, образувани срещу него, едно от които е процесното. Затова при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се съобрази в каква част процесното наказателно дело е допринесло за настъпване на вредите. В този смисъл е и практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК и др. Връзка с указанията, дадени в т.11 на ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с цитираното решение се приема, че „щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения...“. Настоящото производство не е започнало първо – към момента, към който е привлечен като обвиняем, ищецът вече е бил задържан по друго наказателно производство (установява се от показанията на Б. и от справката за на л.54). Към ищецът е било и многократно осъждан – за кражби, телесни повреди, бягство от ареста и др. (виж справката за съдимост на л.41-43). Поради това доброто име и авторитет на ищеца в обществото вече са били накърнени именно с осъжданията му за престъпления от общ характер и задържането му по друго висящо наказателно производство. И макар да не може да се приеме, че накърненият обществен имидж на ищеца е единствено от наказателното преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече обстоятелството, че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на защитата си и явяване пред съда при разглеждане на делото в продължителен период от време (съдебната фаза на процеса е продължила 7 години, което е извън разумния срок).
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 5000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 5000 лв. (повлияна в най-висока степен от периода на задържането под стража и продължителността на производството), отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията –напр. Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г., IV Г. О., ГК.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fad5878b-de28-4cd0-b725-ea3576712d8c