Решение № 15926 от 11.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15926 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110141033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е срещу Г, с която са предявени в условията на кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1688,16 лева, равняваща се на 863,14 евро, представляваща стойност на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 11.11.2021 г. до 31.12.2021 г. в обект, представляващ апартамент № 5, находящ се на адрес **, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и 269,51 лева, равняваща се на 137,80 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 21.07.2023 г.

В исковата молба ищецът поддържа, че се намирал в облигационно правоотношение с ответника по сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210036898351/11.07.2026 г. и споразумение № 6009808983/11.07.2016 г. Сочи, че с оглед сключения договор на ответника е открита партида с клиентски № 21003689835 за обект, находящ се на адрес: **. Поддържа, че за процесният период ответното дружество ползвало доставяната му електрическа енергия и мрежови услуги, но не заплатил на падежа дължимата за това цена, за която били издадени два броя фактури с № 329023334/12.01.2021 г. и 329023335/12.01.2022 г.

Твърди, че с оглед забавата на ответника в негова полза е възникнало и вземане за мораторна лихва. По така изложените доводи предявява разглежданите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда доводи, че на 24.03.2027 г. се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот, поради което и не дължи плащане на потребената в него за процесния период електроенергия. Отделно поддържа, че претендираното вземане е погасено чрез плащане, извършено от новия собственик на имота. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността . Моли за отхвърляне на предявените претенции.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като писмено доказателство учредителен акт от 26.02.2016 г. е видно, че при учредяването на Г учредителят М е направил непарична вноска с предмет недвижими имоти в жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи, находящи се в урегулиран поземлен имот III-718,719 от кв. 83 по плана на **, сред които и апартамент № 5 във вход „А“ на 3-ти етаж.

На 11.07.2016г. ВД като пълномощник на Г е депозирал в Ч заявления за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за трифазно захранване на апартамент № 5, намиращ се в УПИ III-718,719, м.

„Манастирски ливади“, с адрес: **. Въз основа на така отправеното заявление на 11.07.2016г. е сключен договор № 210036898351, като със споразумение от същата дата е уговорено доставката на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност в процесния обект при мощност от 14,47 Kw. Предвидено е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява при Общи условия, за които в споразумението се съдържа декларация на купувача за тяхното приемане. За изпълнение на задълженията по договора на името на Г е открит клиентски номер № 210036898351 при ищцовото дружество.

От представения нотариален акт № 55, том I, рег. № 427, дело № 30 от 2017г. на нотариус СГ се установява, че на 24.03.2017г. Г е прехвърлило на НГ правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 5, находящ се във вход „А“ на трети етаж, срещу продажна цена от 47 200 евро. В т. 2 е предвидено задължение за продавача да предаде на купувача владението върху недвижимия имот в деня на подписване на договора.

На 08.09.2020г. между Ч и Г е сключен комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия с № 12238068-0003, по силата на който ищецът се е задължил да продава на ответника активна електрическа енергия съгласно ЗЕ, ПТЕЕ за обектите и при продажните цени, описани в допълнително споразумение, за срок от 12 месеца, считано от датата на първата доставка. В чл. 6, ал. 4 от процесната сделка е предвидено задължение за купувача при промяна в собствеността на обектите, да уведоми продавача в 3-дневен срок. В допълнителното споразумение са посочени обекти с адрес: **, с клиентски номера, както следва: 210036898450, 210036902311, 210036904190, 210036904289, 210036905477.

За доставената електрическа енергия в процесния апартамент № 5 за периода от 11.11.2021г. до 31.12.2021г. са издадени Фактура № 0329023334 от 12.01.2022г. на стойност от 867,59 лв. с вкл. ДДС и Фактура № 0329023335 от 12.01.2022г. в размер на 820,57 лв. с вкл. ДДС.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

От заявените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум се налага извод, че съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в 318 ТЗ, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правнорелевантни обстоятелства (юридически факти): възникване на облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните, по силата на което до процесния имот, който е електроснабден, е доставена електрическа енергия през исковия период в твърдените количества и на стойност исковата сума.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си, вкл. че е погасил 2 претендираните вземания.

Облигационните отношения по продажба и доставка на електрическа енергия са предмет на регулация от правилата на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия.

С разпоредбата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия /в приложимата редакция към процесния период на потребление – изм. и доп. ДВ. бр. 40 от 5 Май 2020г. / е въведено задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, като тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата мрежовите услуги се заплащат о т клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при използване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количеството действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди, какъвто е настоящият случай, цената за достъп се определя на ден съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който присъединяването продължава, независимо от количеството потребена електрическа енергия. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява о т клиента и може да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване отново по негово искане. Така цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента мощност, като без значение е дали до него е доставяна електрическа енергия или не.

Според разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане - арг. о т чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. По силата на законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител, а купувач – крайният клиент. Според § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ на собствено основание. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. В чл. 92 от ЗЕ са изброени изчерпателно субектите, които могат да бъдат страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях са „доставчик от последна инстанция“, какъвто сочи да е ищецът, и „краен клиент“. Според разпоредбата на § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ крайният клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. От изложеното се налага извод, че крайният клиент е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо 3 водоснабдяване или природен газ за собствени нужди, като ползва електроснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Логическият анализ на цитираните норми дава основание на съда да приеме, че страна по облигационно отношение за доставка на електрическа енергия е лицето, което действително потребява електрическата енергия за собствени нужди, ползвайки имота на вещно или облигационно отношение /в този смисъл и Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о./.

Както беше посочено, от приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 55, том I, рег. № 427, дело № 30 от 2017г. на нотариус СГ се установява, че на 24.03.2017г. Г е прехвърлило на правото на собственост върху електроснабдения апартамент № 5 на трето за производството лице. Това обстоятелство намира опора и от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на НГ. По делото не са въведени фактически твърдения, нито са ангажирани доказателства, които да послужат като индиция, че в патримониума на ответното дружество е съществувало вещно, съответно облигационно право на ползване върху въпросния обект.

Аргумент в подкрепа на изложеното може да бъде изведен и от сключения на 08.09.2020г. комбиниран договор за продажба на електрическа енергия. След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020г., в сила от 26.06.2020г. / крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди /независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им/, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали от доставка по регулирани от КЕВР цени към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени. В пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.