Определение № 37303 от 12.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 282/2026
- Вид
- Определение № 37303
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, пар. 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37303 гр. София, 12.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110100282 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. Д., за сумите, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1102.53 евроглавница за стойност за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент № 72, находящ се в гр.София, ж.к. „Надежда“, бл. 120, вх. Г, ет. 2, за периода 01.05.2022г. - 30.04.2024г., както и сумата 17.25 евро - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.11.2022г. - 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2026г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 240.77 евро - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2023г. - 10.12.2025г., както и сумата 5.50 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2023г.-10.12.2025г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 72, находящ се в гр.София, ж.к. „Надежда“, бл. 120, вх. Г, ет. 2, като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил.
Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградатаетажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ АД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения, ответникът изпаднал в забава. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден 1 да заплати търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за конституирането на трето лице – помагач.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от особения представител на ответника – адв. Г., с който предявените срещу него искове се оспорват като недопустими с довода, че между ответника и ищцовото дружество не е съществувало облигационно отношение, като се поддържа в тази връзка, че е регистриран и живее преимуществено в САЩ, с оглед на което не дължи процесните суми.
В условията на евентуалност същият довод се поддържа като такъв за неоснователност на исковете. Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства, както и се счита, че начислените за целия процесен период суми за топлинна енергия са завишени и не съответстват на реално потребеното количество, така и не се основават на реален отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот. Поддържа се, че спрямо ответника не са приложими общите условия за доставка на топлинна енергия, доколкото не са представени доказателства същите да са публикувани в един централен и местен ежедневник. Възразява, че имотът не е топлоснабден, че ищецът не е титуляр на партидата, че топлоснабдяването е некачествено, а стойностите са начислени по отменена Методика. Излагат се съображения за неприложимост на сключения между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост договор поради изтичане на срока на действие на същия. В условията на евентуалност спрямо така наведените доводи е релевирано възражение за погасяване на процесните задължения по давност. Оспорва да е извършвана услугата дялово разпределение и да е действал договор с ФДР.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Съдът намира, че направените в отговорите на исковата молба възражения за недопустимост на исковете са неоснователни. Наличието на пасивна процесуална легитимация като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В исковата молба се съдържат твърдения, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответника, поради което именно той е пасивно легитимиран да участва в производството, а дали твърденията на ищеца отговарят на обективната действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да се реши с крайния акт по съществото на спора. Във връзка с останалите възражения на ответника следва да се отбележи, че исковата молба е редовна – претендираните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен по основание, както и е посочена стойността на всяко вземане за процесния период в претендирания размер.
Макар и изискването на чл. 5, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. лицата с местоживеене в съюза да бъдат съдени по местоживеенето си да е задължително за държавите, то не е безалтернативно, като Регламентът предвижда редица специални компетентности в случаите на спорове, породени от определени особени видове отношения. В случая е налице договор за доставка на топлинна енергия до имот в град София, поради което съгласно чл. 7, пар. 1, б. "б", второ тире (или алтернативно – б. "а") от Регламента е налице компетентност на българските съдилища на основание местоизпълнението на договора.
В тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните, като докаже, че ответникът е собственик на имота или вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание, по силата на което ищецът се е задължил да доставя и е доставил до процесния имот топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както извършването на реален отчет за начисляване на сумите и/или наличието на предпоставките за прилагане на служебно начисляване, а в тежест на потребителите на топлинна енергия е възникнало насрещно задължение за заплащане цената й и изискуемост на вземането; реално изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
2
В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже факти, имащи за последица спиране и/или прекъсване на давността, с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже изпълнение.
Изложените в исковата молба обстоятелства обосновават интерес за ищеца от конституиране на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач в производството, поради което това искане следва да се уважи.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза се допуска като относимо и необходимо. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза не се явява необходимо.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК са основателни и следва да се допуснат.
Искането от името на ответника за задължаване ищецът да представи документи в оригинал е неоснователно, тъй като не е необходимо прилагането в оригинал по делото на протокола от общото събрание, проведено на 05.09.2002 г. и на договор от 27.09.2002г.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на справка от трето за спора лице, доколкото същата не е необходима с оглед допуснатата поискана от ищеца експертиза.
Така мотивиран, Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание разпоредбата на чл. 190 ГПК третото лице- помагач в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, включително главен отчет за уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период, протоколи за несигурен достъп, ако има такива, изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, документи за сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, поставени в исковата молба, както и да посочи размера на вземанията по пера, включително мораторни лихви, както и да отговори на въпроса какъв е размерът на вземанията по пера, изискуемостта на които е настъпила в период преди 07.01.2023г. с изтичането на 45 дни от датата на издаване на съответната месечна фактура.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Таня Йонкова Калпачка, телефон: ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице и призове за о.с.з. след депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и исканията от името на ответника по чл. 183 ГПК и чл. 192 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ 3 според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 13:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор, подаден от ответника.