Решение № 98 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100900088 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по жалба на М. Й., като Управител на „Б." ЕООД с вх. № 4982/16.01.2025 срещу Отказ № 20250109174239/13.01.2025г., постановен по заявление с вх. № 20250109174239 от длъжностно лице при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване в търговския регистър на търговско дружество с наименование "Б." ЕООД.

Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен, тъй като при извършена от него проверка в търговския регистър не е установил регистриран търговец с идентично на неговото наименование. Намира, че наличието на вписано търговско дружество с наименование "Б.Х." ЕООД не е пречка за длъжностното лице да извърши заявеното вписване и намира, че отказът е незаконосъобразен. Намира разликата между двете наименования, състояща се от наличието или не на разстояние между думите „билд“ и „хоум“ за достатъчно отчетлива, както и липсата на пълна идентичност в наименованията за достатъчно основание да бъде допуснато вписването.

В отговора на жалбата се поддържа становище за нейната неоснователност по идентични в постановения отказ съображения.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, а именно - взелото решение за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "Б.", което ще се управлява от едноличния собственик на капитала/по чл. 147, ал. 1, предл. 1 ТЗ/ и срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна, поради следните съображения.

С процесното заявление е поискано вписване на първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование Б..

С обжалвания Отказ длъжностното лице, като е констатирало, че съществува вписан в регистъра търговец, който развива дейност и притежава права върху фирма "Б.Х.", а именно 1

Б.Х. ЕООД, с ЕИК *******, което наименование е сходно на Б., е намерил противоречие с нормите на чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 7, ал. 2 от Търговския закон, вр. чл. 11, ал. 1 ТЗ и е постановил атакувания в настоящото производство отказ.

В обхвата на проверката на длъжностното лице се включва и това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, тоест, че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. В случая, това налага проверка дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано в търговския регистър, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ/. Тази преценка е извършена от длъжностното лице в съответствие на нормите на закона. Тук трябва да се отбележи, че индивидуализиращите белези на фирменото наименование не включват задължителната добавка, обозначаваща правно организационната форма, които при изписването и изговарянето на наименованието на фирмата не могат да изпълняват функцията по индивидуализация на търговеца и не създават уникалност на наименованието. Поради това и за да се впише в търговския регистър едно търговско дружество, трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т.е., че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма, която проверка изрично е вменена в правомощията на длъжностното лице.

Няма спор, но и от служебно извършената справка относно вписаните в търговския регистър обстоятелства се констатира, че в търговския регистър има вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование Б.Х..

Според чл. 7, ал. 1 и 2 ТЗ и легалната дефиниция, фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Според чл. 11, ал. 1 ТЗ, фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. В чл. 7, ал. 4 е предвидено, че всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.

Анализът на нормативната уредба налага извод за това, че правото на фирма е изключително право на търговеца, който я е регистрирал по-рано да я използва в цялостната си дейност и да забрани на друг търговец да използва идентична или сходна фирма, която е идентична или сходна с неговата.

В случая се установява наличието на посочената от длъжностното лице пречка за вписване на заявените обстоятелства. Словните елементи на фирмата на новоучреденото търговско дружество и вече вписано друго търговско дружество са сходни – съответно Б. и Б.Х. /съответно – изписани и на латиница Buildhome и BUILD HOME /. Този извод следва от сходството във визуалното отношение на двете фирми, както и от идентичността в звуково и смислово отношение, както на български, така и на чужд език /чл. 7, ал. 3 ТЗ/.

Наименованията съдържат абсолютно идентични букви, като единствената разлика се състои в разделителното пространство при вече вписания в регистъра търговец между двете смислови думи, съставящи и двете фирми що се касае до чуждия език /на български език и двете фирми нямат смислово значение/. Тази разлика, обаче, не е от естествено да отграничи двете фирми по категоричен начин. Ето защо, във визуално отношение е налице голяма степен на сходство. От друга страна, в звуково отношение наименованията се произнасят идентично, тъй като включват в себе си абсолютно еднакви букви /и на български и на 2 английски език/. От изписването и на двете фирми на чужд език е видно, че в тях се съдържат две едни и същи думи „build“ и „home“, които съществуват в английския език и имат конкретно смислово значение, което наличието или липсата на разстояние при изписването им не може да промени. Следователно, двете фирми имат и идентично смислово значение на английски език. Този елемент по отношение изписването на наименованията на български език няма тежест, тъй като нито двете думи поотделно, нито заедно имат някакво смислово значение, именно поради което водещ признак остава фонетичното им звучене и визуално възприемане. Доколкото голямата степен на сходство в наименованието на предходно регистрираното и новоучредяващото се дружество, по аргумент от чл. 7, ал. 3 ТЗ, също е пречка за извършване на вписването, то без значение са възраженията на жалбоподателя относно начина и възможностите за извършване на проверката единствено относно наличието на регистриран с идентична фирма търговец.

В заключение се установява, че двете фирми са с много голяма степен на сходство и доколкото новоучреденото дружество и вече вписаното в регистъра са отделни правни субекти, е налице установена в закона забрана за по-късно учреденото дружество да използва и бъде вписано и да упражнява впоследствие търговска дейност, като използва наименование, което е сходно с регистрираната вече фирма Б.Х., тъй като би въвело в заблуждение относно търговеца, който упражнява дейност под наименованието. В това е и смисълът на изискването за уникалност на фирмата, която е основен белег за отличаване на търговците и елиминиране възможността за злоупотреба с търговски позиции и наложена репутация, тъй като търговецът участва в оборота и осъществява стопанска дейност под определено наименование, с което става известен във връзка с упражняваната от него дейност.

Ето защо, отказът на длъжностното лице е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4982/16.01.2025 на М. Й., като Управител на „Б." ЕООД срещу отказ № 20250109174239/13.01.2025г., постановен по заявление с вх. № 20250109174239 от длъжностно лице при Агенция по вписванията, с който е отказано вписване в търговския регистър на търговско дружество с наименование "Б." ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3