Решение № 288 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500325 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Р. В. Т. с ЕГН********** чрез адв. И. А. срещу Решение № 260/ 28. 02. 2023 г. по гр. д. № 4968/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна „АГРАРИКА“ ЕООД с ЕИК102156084 е изразила становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на 1 чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е признал на основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 237 ГПК по отношение на ответника Р. В. Т. с ЕГН**********, че дължи на кредитора „АГРАРИКА“ ЕООД с ЕИК102156084 сумата от 7736, 04 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 07. 04. 2022 г. с падеж 15. 05. 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 23. 06. 2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение № 1963/ 23. 06. 2022 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3490/ 2022 г. по описа на РС- Плевен.

Със същото решение районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. В. Т. да заплати на кредитора „АГРАРИКА“ ЕООД деловодни разноски в исковото производство в размер на 955 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 955 лв.

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че ответникът е издал запис на заповед на ищеца, че е налице годно изпълнително основание, удостоверяващо ликвидно и изискуемо вземане. Посочено е, че записът на заповед е абстрактна сделка и не е необходимо наличие на основание за издаването му. Като е приел , че записът на заповед е абстрактна сделка, съдът е установил, че тази сделка не е послужи ла за обезпечение за задължение на друго лице и съответно дори и да се установи такова обезпечаване чрез записа на заповед, то е установено от заключението на ССЕ, че задължението на третото лице не е заплатено, поради което сумата е дължима от ответника. По тези съображения районният съд е счел, че предявеният иск е доказан по основание и размер и е уважил същия изцяло като основателен.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното 2 първоинстанционно решение, като счита, че същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От доказателствата по делото става ясно, че ответникът Р. В. Т. е издал процесния запис на заповед в полза на ищцовото дружество с падеж 15. 05.

2022 г. за сумата от 7 736, 04 лв. без законовите лихви.

По делото е допусната ССЕ, от заключението на която се установява, че след проверка на счетоводните записвания при ищцовото дружество , сметка 501 каса и тези по сметка 411 клиенти, партида „Версус 101“ ЕООД, че не е налице отразено задължение на Р. В. Т. към ищеца и не е установено плащане от касата на дружеството на ответника в размер на 7736, 04 лв. Посочено е, че сумата от 7736, 04 лв. представлява отразено задължение по счетоводните книги на ищцовото дружество в размер на 7736, 04 лв., което произтича от доставка на растително защитни продукти и семена царевица като дължима от „ВЕРСУС 101“ ЕООД към „АГРАРИКА“ ЕООД въз основа на две фактури, описани в заключението.

След справка в търговския регистър се установява , че ответникът Р. Т. няма участие в ищцовото търговско дружество и във „Версус 101“ ЕООД.

Въз основа на тези доказателства се налага изводът, че липсват доказателства за връзка на ответника Р. Т. с двете дружества, за което ССЕ е установила договорни отношения и съответно задължение на „ВЕРСУС 101“ ЕООД към ищеца в размер на сумата, с която е задължен ответникът към ищеца по записа на заповед. От заключението на ССЕ се установява, че задълженията на „ВЕРСУС 101“ ЕООД към ищеца са по фактури от 2017 г. и не са изплатени към датата на извършване на проверката от вещото лице по възложената от съда експертиза.

При така установените обстоятелства въз основа на доказателствата по делото се установява, че не е налице финансова или каузална връзка между записа на заповед и договорните отношения между ищеца и третото лице „Версус 101“ ЕООД освен еднаквият размер на задължението по договора между търговските дружества и по записа на заповед. Независимо от това следва да се приеме, че в случая е налице абстрактна сделка относно записа на заповед, издаден за задължение, за което липсват данни за основанието и следва да се приеме, че това задължение следва да бъде изпълнено от ответника към ищеца. Действително от заключението на ССЕ не се 3 установява ищецът да е предоставял процесната сума на ответника, липсват каквито и да са счетоводни записвания, но това не означава, че липсва задължение, след като е издаден записът на заповед.

Във въззивната жалба са изложени доводи, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, че ответникът не е имал каквито и да е отношения с ищеца и липсват доказателства, че ищецът е предал на ответника процесната сума, с която същият е задължен по записа на заповед.

Въззивният съд счита, че записът на заповед отговаря на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ за записа на заповед, поради което е налице валидно възникнало правоотношение. Що се отнася до твърденията за липсата на доказателства за предоставена сума на ответника от ищеца, то с оглед правния характер на записа на заповед като абстрактна сделка липсата на такива факти са ирелевантни за настоящия спор. След като е налице редовен запис на заповед съгласно чл. 535 ТЗ, то е налице валидно възникнало задължение по този запис на заповед при настъпване на падежа на 15. 05. 2022 г.

Във въззивната жалба, а и в исковото производство се твърди, че записът на заповед служи за обезпечение изпълнението на задължението на „ВЕРСУС 101“ ЕООД към ищеца по договорни отношения за доставка на продукти за растителна защита, но след като липсва идентичност между задължените лица по договорните отношения и записа на заповед, то съответно ответникът не е задължено лице, тъй като не са налице данни за обезпечаване на задължението на третото лице. Въззивният съд приема, че не е доказана каузалната връзка между договорните отношения на двете дружества и записа на заповед, като единствено е налице идентичност на размера на сумата по задължението при двете сделки. След като обаче липсват доказателства за каузална връзка между договора за доставка и записа на заповед и същият е редовен съгласно чл. 535 ТЗ, следва да се приеме, че ответникът се е задължи л към ищеца по абстрактна сделка и че следва да изпълни своето задължение към ищеца на основание записа на заповед.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените деловодни разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. В хода на въззивното производство процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемия, като е отправил искане същото да бъде определено по Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че определеното между въззиваемата страна и нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение е по- ниско по размер от предвиденото в наредбата по чл. 7, ал.2, т.2 – 1073, 60 лв. По тези причини не са налице предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна и следва същото да бъде присъдено изцяло в размер на 800 лв.

С оглед на това, че записът на заповед е търговска сделка и кредиторът и въззиваема страна е търговец, то следва да се приеме, че на основание чл.

280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 272 и чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 260/ 28. 02. 2023 г. по гр. д. № 4968/ 2022 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Р. В. Т. с ЕГН********** да заплати на „АГРАРИКА“ ЕООД с ЕИК102156084 направените във въззивното производство деловодни разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6