Определение № 12340 от 08.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12340 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502333 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от С. Н. К. срещу Определение № 1205 от 12.01.2026г., постановено по гр. дело № 41989/2024г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 35072/25.08.2025г., постановено по настоящото гр. д. № 41989/2024г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав като е осъдена С. Н. К. да заплати на Р.З. К. сумата от 750 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени съображения, че предметът на производството е защита на дете и не може да бъде игнориран при разпределяне на разноските. Поддържа, че в този тип дела следвало да се отчете защо било настъпило оттеглянето и кой реално бил дал повод за продължаване/ескалация на производството. Твърди, че делото било спряно по взаимно съгласие за благото на детето, но ответницата по-късно го била възобновила, което разкривало недобросъвестност и процесуална ескалация. Поддържа, че към момента на подаване на първоначалната молба родителският контрол бил фактически отнет и съдът бил единственият възможен защитен механизъм. След връщане на детето при родителите била настъпила съществена промяна в обстоятелствата- защитата вече можело да бъде осигурена пряко от родителите, а съдебната война станала излишна и вредна. Сочи, че на 11.10.2024г. детето било върнато при родителите му. Оттеглянето на молбата било логичен и добросъвестен завършек на защитната цел- прекъсване на процесуалната ескалация след отпадане на първоначалната невъзможност за родителска защита. Счита, че ответницата била дала повод за продължаване на производството чрез възобновяването му и по този начин била предизвикала прекратяването чрез оттегляне като единствена разумна деескалация. Поддържа, че възлагането на разноски в тази ситуация стимулирало неблагоприятно поведение- да се възобновяват дела в „последния момент“, за да се генерират разноски. Това било несъвместимо с целите на защита на дете и с принципа за 1 добросъвестно упражняване на процесуални права. С оглед на което намира, че обжалваното определение е неправилно в частта за разноските и искането за присъждане на разноски следвало да бъде оставено без уважение. Искането към съда е да отмени определението в частта за разноските и да остави без уважение искането на ответницата за присъждане на 750 лева.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Р. К., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че производството по ЗЗДН не изключва присъждане на разноски между страните. Сочи, че упражняването на процесуални права /вкл. искането за спиране или възобновяване/ не представлявало противоправно поведение и не водело до лишаване от право на разноски. Твърди, че адвокатският хонорар бил свързан изцяло с правна помощ, която й била предоставена след получаване на молбата по делото, подадена на 15.07.2024г. и прекратяване на производството въз основа на отказ от страна на ищеца на 25.08.2025г. Сочат, че изложените в частната жалба съображения не съдържали конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, а били свързани със субективни съображения относно процесуалното поведение на ответника, които били извън критерия по чл. 78 ГПК. По отношение на представените към частната жалба съдебни решения намира същите за ирелевантни за спора. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид становището на насрещната страна и данните по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 41989/2024г. по описа на СРС, 84-ти състав е било образувано по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от С. Н. К. срещу Р.З. К. /майка на молителката/, с която молба е потърсена защита за сина на молителката – Р.К.Т..

В проведеното съдебно заседание на 31.10.2024г. е посочено, че искането по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН е оттеглено, тъй като Р.Т. вече е при родителите си. Същевременно са изложени твърдения, че Р. К. продължава отчуждителните действия по отношение на детето, има контакти с него като разговаря с него по телефона и по други начини, може би имала и лични контакти като продължава да го отчуждава от родителите като нарушава техния авторитет.

На 21.01.2025г. С. К. е посочила, че 11 дни след завеждане на молбата й, директорът на ДСП „Сердика“ със своя заповед е извел Р. от семейството на Р. К. и го е настанил при друго лице. Към днешна дата ситуацията била различна. Със заповед от 11.10.2024г. Р. бил върнат при родителите му, което затруднявало ответницата да провежда своите действия по родителско отчуждение. Заявява желание за спиране на производството по взаимно съгласие.

На 23.01.2025г. е проведено съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника е заявил, че доверителката й поддържа, че не е осъществила претендираните действия на домашно насилие и има правен интерес това да бъде доказано по съдебен ред. С оглед благосъстоянието на детето и възможността да се осигури спокойствие е изразила съгласие за спиране на производството по делото.

2

С протоколно определение производството по делото е спряно по взаимно съгласие на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.

На 18.06.2025г. е постъпила молба от Р. К. с искане за възобновяване на делото на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

С определение от 08.07.2025г. е възобновено производството по делото и същото е насрочено за 23.10.2025г.

На 20.08.2025г. С. К. е подала молба с правно основание чл. 233 ГПК, с която се е отказала от молбата поради промяна на съществени обстоятелства.

С определение от 25.08.2025г. е прекратено производството по делото на основание чл.

233 ГПК и е обезсилена заповед за незабавна защита № 258 от 19.07.2024г. по гр. дело № 41989/2024г. по описа на СРС, 84-ти състав срещу Р.З. К..

На 18.09.2025г. е подадена молба от Р. К. с искане определението да бъде допълнено и да й бъдат присъдени сторените в производството разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.

С определение № 1205 от 12.01.2026г. СРС е допълнил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 35072/25.08.2025г., постановено по гр. дело № 41989/2024г. като е осъдил С.

Н. К. да заплати на Р.З. К. сумата от 750 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 248, ал. 3 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При прекратяване на делото поради отказ от иска съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и отказът от иска е извършен поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от поведението и волята на ищеца, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска с оглед определяне на отговорността на страните за извършените разноски. Така и Определение № 973 от 28.02.2025г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 543/2025г., IV ГО, Определение № 201/19.08.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 2078/2022г., I ГО, Определение № 843/17.11.2014г. по на ВКС по ч. гр. д.

№ 6176/2014г., ІV ГО, Определение № 300/20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV ГО, Определение № 2843 от 10.06.2024г. на ВКС по ч. гр. д. № 1646/2024г., III ГО, и др.

В конкретния случай предмет на изследване в производството по гр. дело № 41989/2024г. по описа на СРС, 84-ти състав са заявените от молителката актове на 3 психическо насилие спрямо Р.Т., осъществени в периода от 23.01.2024г. до 27.06.2024г. с цел отчуждаване от родителите му.

Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 31.10.2024г. процесуалният представител на молителката е заявил, че извеждането на детето първоначално от семейството на Р. К., а след това и от Е. К. /негова леля/ възстановяват една справедливост и връщат детето в неговото биологично семейство. Оттеглено е искането по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН /за отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за определен от съда срок/. Поискано е да бъде допълнена мярката за защита от домашно насилие против Р.

К. като бъдат ограничени нейните контакти с Р. до контакти в контролирана среда поради продължаващи системни, постоянни и повтарящи се действия на Р. К. за родителско отчуждаване.

Предвид гореизложените твърдения на молителката и желанието й след реинтеграцията на детето при родителите му производството да продължи като бъде допълнена мярката за защита от домашно насилие изложените в частната жалба съображения, че оттеглянето е вследствие на отпадането на първоначалната невъзможност за осъществяване на родителска защита, са неоснователни. Молбата за защита е поддържана и след връщане на детето при родителите му като са изложени твърдения за продължаващи действия за домашно насилие.

По отношение на изложените в частната жалба обстоятелства, касаещи подаването на молбата за възобновяване на производството, съдът намира, че искането по чл. 230, ал. 1 ГПК представлява упражняване на процесуални права и не се установява същите да са упражнени недобросъвестно, доколкото за ответника в производство по ЗЗДН е налице правен интерес от установяване на обстоятелството, че описаните от молителя действия не са извършени, респ. че същите не представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, още повече при наличие на издадена заповед за незабавна защита.

На последно място, относно изложените съображения за съобразяване на интереса на детето настоящият съдебен състав намира, че при разпределяне на отговорността за разноските при прекратяване на производството по делото релевантно е поведението на ответника, в частност дали същият с поведението си е дал повод за предявяване на иска/молбата. В този смисъл следва да бъде посочено, че извън предмета на изследване при преценка за дължимост на разноските по чл. 78, ал. 4 ГПК са доводите, свързани с евентуално допълнително напрежение и риск за психиката на детето при продължаване на производството по делото. Същите са житейски логични, но не биха могли да обусловят извод за недължимост на разноски при отхвърляне на молбата по ЗЗДН или при прекратяване на производството по делото поради отказ по чл. 233 ГПК, породен от запазване на интереса на детето, в частност на неговото психическо състояние и реакции към висящото производство.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С. Н. К. срещу Определение № 1205 от 12.01.2026г., постановено по гр. дело № 41989/2024г. по описа на СРС, 84-ти състав, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 35072/25.08.2025г., постановено по гр. д. № 41989/2024г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5